Слънчево затъмнение на Марс
Роувърът „Пърсивиърънс“ засне частично слънчево затъмнение на Марс на 30 септември, когато луната Фобос закри част от Слънцето. На серията изпратени снимки ясно се вижда как Фобос преминава пред слънчевия диск. Формата на тази малка луна е необичайна — вместо кръгла, каквито са повечето естествени спътници в Слънчевата система, тя наподобява астероид и често е сравнявана с картоф.
Нито Фобос, нито другата луна на Марс, Деймос, могат напълно да закрият Слънцето, гледано от повърхността на Червената планета. Размерите на Фобос са приблизително 27 на 22 на 18 километра, а той обикаля около Марс на изключително близко разстояние — само 6000 километра. За сравнение, орбитата на нашата Луна е на средно разстояние от 384 400 километра от Земята. Освен това, Фобос се движи много бързо и прави три пълни обиколки около Марс в рамките на един ден.
Снимката на слънчевото затъмнение, направена от „Пърсивиърънс“, не е първата по рода си. Роувърът засне преминаването на Фобос пред Слънцето и през април 2022 г., както и през февруари 2024 г.
Роувърите на НАСА „Спирит“ и „Опортюнити“ също са наблюдавали слънчеви затъмнения от Марс през 2004 г., а „Кюриосити“ засне такова явление през 2019 г.
Марс е планетата, която в близките години е фаворит за научни изследвания за NASA.
Планетата е едно от най-интересните небесни тела в Слънчевата система, привличащо внимание с редица открития и феномени, които учените продължават да изследват. Ето някои от най-интересните открития за Червената планета:
1. Следи от вода
- Един от най-големите въпроси около Марс е дали е имал вода в миналото. Сателитите и роувърите на NASA откриха древни следи от реки, езера и дори океани. Роувърът „Кюриосити“ потвърди, че преди милиарди години е имало течна вода, като откри доказателства за древно езеро в кратера Гейл.
- През 2018 г. учени откриха доказателства за солен подземен резервоар с вода под южната полярна шапка на Марс.
2. Марсианската атмосфера
- Атмосферата на Марс е много по-тънка и богата на въглероден диоксид в сравнение с тази на Земята. Това прави планетата студена и негостоприемна за хората. Но учените са открили, че в миналото атмосферата вероятно е била по-плътна и по-подходяща за течна вода.
- NASA използва мисии като „Mars Atmosphere and Volatile Evolution“ (MAVEN), за да изследва как слънчевият вятър и радиацията са „отвяли“ голяма част от атмосферата на Марс през милиарди години.
3. Метан в атмосферата
- През последните години „Кюриосити“ засече малки количества метан в марсианската атмосфера. Метанът е интригуващ, защото на Земята се отделя предимно от биологични процеси, въпреки че може да се генерира и от геоложки процеси. Учените все още не са сигурни дали метанът на Марс е резултат от микробиален живот или геологична активност.
4. Марсианските сезони и пясъчни бури
- Марс има четири сезона, както Земята, защото оста му е наклонена. Но поради слабата атмосфера, температурите рязко се променят, като зимите могат да достигнат до -125°C, а лятото до около 20°C.
- Огромните пясъчни бури на Марс понякога обхващат цялата планета. През 2018 г. такава буря принуди роувъра „Опортюнити“ да спре работа, като накрая го остави необратимо повреден.
5. Естествени спътници – Фобос и Деймос
- Марс има две малки луни — Фобос и Деймос. И двете имат неправилна форма, наподобяваща астероиди, и са много по-малки от Земната Луна. Учените предполагат, че Фобос и Деймос са астероиди, уловени от гравитацията на Марс.
- Фобос се доближава все повече до Марс, като се очаква в следващите 50 милиона години да се разпадне или да се сблъска с планетата, формирайки временен пръстен.
6. Потенциални древни микроби
- На повърхността на Марс са открити органични молекули в марсианските скали, което показва възможността за съществуване на микроби в миналото. През 2020 г. учените анализираха проби, събрани от „Кюриосити“, които показаха, че на Марс може да е имало условия за развитие на микробен живот.
7. Планирани мисии за връщане на проби
- Една от основните задачи на роувъра „Пърсивиърънс“, който се приземи през 2021 г., е да събира проби от почвата и скалите, които ще бъдат върнати на Земята чрез бъдещи мисии. Това ще позволи на учените да изследват марсианския материал директно и да търсят признаци за древен живот или за условия, подходящи за живот.
8. Може да е вулканично активен
- През 2020 г. изследвания показаха, че вулканичната дейност на Марс може да е била активна в последните няколко милиона години, което е сравнително скорошно в геоложки мащаб. Тези данни може да сочат, че под повърхността все още има топлина, която би могла да поддържа вода в течно състояние и евентуално микробен живот.
Тези открития за Марс показват, че планетата е била много по-динамична и вероятно подходяща за живот в миналото, отколкото някога сме предполагали.
„Глобалното блокиране по време на COVID-19 пандемията не само промени живота на Земята, но и оказа неочаквано влияние върху Луната. Спадът в земните емисии изглежда е оказал ефект върху температурата на лунната повърхност. Това подчертава колко взаимосвързани са системите в нашата Слънчева система. Тези открития повдигат нови въпроси относно влиянието на човешката дейност върху околната среда и космоса. Не само, но и призовават за още по-задълбочени изследвания и глобални усилия за устойчиво развитие.
Тази статия е не само интересна от научна гледна точка, но също така предлага потенциал за глобален диалог относно необходимостта от по-устойчиви практики на Земята, за да се минимизират космическите последици от нашите действия. В крайна сметка, разбирането на този „космически танц“ между Земята и Луната може да ни предложи нови начини за анализ на климатичните промени и техните дългосрочни ефекти. “
( Целия текст ще прочетете в статията: COVID-19 с неочаквано въздействие върху Луната )
Автор: Радост Филипова
