Антракс на Балканите: Потвърден случай в Хърватия…
На 18 юли Хърватският ветеринарен институт официално потвърди първия случай на антракс в страната за тази година. Болестта е открита в село Маовице, община Върлика – район в Южна Хърватия, близо до границата с Босна и Херцеговина. Става въпрос за внезапната смърт на крава, при която не са наблюдавани видими клинични симптоми.
След първоначалното съмнение и поредица от щателни лабораторни изследвания – включително клинични прегледи, патолого-анатомичен анализ и молекулярна диагностика – в една от общо 13 проби е установено наличието на бактерията Bacillus anthracis, причинителят на антракс.
Какво представлява антраксът?
Антраксът (синята пъпка) е остро инфекциозно заболяване, което засяга най-често тревопасни животни, но може да се предаде и на хора, особено при контакт със заразени животински продукти. Причинителят, Bacillus anthracis, е особено устойчив – образува спори, които могат да оцелеят в почвата десетилетия. Именно това го прави опасен не само за земеделието, но и за общественото здраве, а в миналото дори е използван като биологично оръжие.
Симптоми и начини на предаване
При животните:
- Внезапна смърт без симптоми
- Кървене от отворите на тялото
- Оток на шията или корема
- Повишена температура, депресия, отказ от храна (рядко забелязвани)
При хората:
- Кожна форма – зачервяване, мехури, черна некротична язва
- Инхалационна форма – силен задух, висока температура, често фатален изход
- Храносмилателна форма – гадене, повръщане, кървава диария
Заразяването става при допир с кожата, вдишване на спори или консумация на заразено месо. Болестта не се предава от човек на човек.
Ситуацията в Хърватия – под контрол, но напрегната
Според официалната информация, засега няма други потвърдени случаи на антракс в Хърватия. Извършени са проверки на всички осем ферми, от които са получени проби, и е въведен засилен ветеринарен контрол. Районът е поставен под епизоотичен надзор, а местните фермери са инструктирани да докладват всяка необяснима смърт на животно.
Властите уверяват, че ситуацията е локализирана и няма риск за населението, но специалисти припомнят, че е необходим дългосрочен мониторинг – особено в селски райони с изоставени или зле поддържани пасища, където спори от минали инфекции може да „дремят“ в почвата.
Какви са рисковете за България?
Макар че в България не са съобщавани нови случаи на антракс през последните години, страната не е защитена от подобни инциденти.
Исторически данни:
- Последният потвърден случай у нас е от 2015 г. в село Младиново, Силистренско, когато човек се зарази след контакт със заразено говедо.
- В миналото (особено през 60-те и 70-те години) антраксът е бил по-често срещан в Североизточна България, в резултат на лоша хигиена в животновъдството и недостатъчна ветеринарна грижа.
Актуални фактори, които повишават риска:
- Изоставени пасища и лошо обезвреждане на мъртви животни
- Нелегална търговия с животински продукти, особено в погранични райони
- Климатични промени – по-високите температури, засушаването и честите наводнения могат да събудят „дремещи“ спори в почвата
- Липса на системна ваксинация на добитъка в някои райони
Какво предприема България?
Ветеринарните власти у нас следят случая в Хърватия. Според информация от БАБХ (Българската агенция по безопасност на храните), няма регистрирани случаи на антракс у нас през 2024-2025 г., но са в готовност за бърза реакция.
Мерките включват:
- Засилен контрол в граничните райони
- Инспекции на фермите за спазване на ветеринарно-медицинските изисквания
- Провеждане на целенасочена ваксинация, ако се установи риск
- Кампании за информираност сред фермерите
Какво трябва да знаят хората?
- Не купувайте месо или млечни продукти от нерегламентирани търговци.
- Не пипайте трупове на животни, особено в планински или селски райони.
- Сигнализирайте незабавно ветеринарните власти при съмнителна смърт на животно.
- Ако сте фермер – ваксинирайте животните си срещу антракс, особено в рискови райони.