В края на февруари 2023 г. в ГД „Национална полиция“ се появи специализиран сектор за престъпления срещу околната среда, дивата природа (и все по-ясно – и животните). Три години по-късно най-важното е това: звеното не е „куха диркция“, а реален механизъм за координация, реакция и разследване – но тежестта на екопрестъпленията расте по-бързо от ресурсите.
Какво реално прави секторът днес?
Секторът е в „Икономическа полиция“ и по замисъл е оперативен мозък, който:
- събира и анализира информация;
- координира действия между полиция, МОСВ/РИОСВ, горски структури, БАБХ, прокуратура;
- влиза в случаи, които изискват криминалистика на терен (доказателства, проби, проследяване, експертизи);
- работи по широк спектър престъпления – от незаконна сеч и бракониерство до отрови, отпадъци и замърсяване.
В официални съобщения на МВР вече се говори за работа по десетки състави (около 60) престъпления, включително гори, лов, защитени територии и видове, отпадъци и други.
„На книга“ срещу „на терен“: къде се вижда, че секторът е активен
Най-показателни са случаите, в които времето убива доказателствата – отрови, масови смъртности на защитени птици, незаконни примамки.
Пример: при установен случай на умишлено отравяне на белоглави лешояди край Симитли институциите са действали по класическата схема „сигнал – 112 – оглед – проби – обезопасяване“. МОСВ посочва, че секторът на ГДНП е бил уведомяван и са давани указания за действия на терен.
Дигитализация на жестокостта
Друг фронт, който набъбна през 2024–2025 г., е дигитализацията на жестокостта. Това са случаи, в които престъпления срещу животни се заснемат и продават като съдържание. По нашумялото разследване от Перник публично говори разследващ от същия сектор – тоест звеното влиза и в този тип „екопрестъпност“, когато има животни, печалба и организираност.
В първите дни на февруари 2026 г. разследването за екопрестъпления показа най-мрачната си „дигитална“ версия… Мъж и жена на 53 години бяха задържани в района на Свищов и село Царевец по подозрение, че са изтезавали животни… Заснемали са насилието и са продавали видеата онлайн. По данни на разследването става дума за дълъг период на престъпна дейност. При акцията са открити реквизити и уреди, използвани при извършването на издевателствата, както и над 80 видеоклипа, предназначени за разпространение.
Случаят е показателен защо специализираният сектор в ГД „Национална полиция“ е нужен: тук не говорим за „единичен инцидент“, а за организирана схема – събиране на информация, проследяване на дигитални канали, доказване на авторство, изземване на носители и работа под прокурорски надзор. И тъй като парите и „поръчките“ при такива престъпления често нямат навика да спират на границата, разследването е описвано като сложно и вероятно продължително, включително с проверка на международна следа.
Важно уточнение: към този момент не е установена връзка между този случай в Свищовско и предходния нашумял казус от Перник, макар че моделът е един и същ – жестокост, камера и пазар.
Голямата промяна през 2026: новата европейска рамка натиска системата
Позоваваме се на Директива 2008/99/ЕО, но към днешна дата вече има нова директива на ЕС за екопрестъпленията (приета 2024 г.), която:
- разширява и актуализира списъка от престъпления (вкл. отпадъци и незаконни превози, химикали, тежки замърсявания, незаконна търговия с дървесина/видове и др.);
- изисква по-сериозни инструменти за разследване, обучение, данни и координация;
- дава конкретни срокове за въвеждане в националното право до май 2026 и за национални стратегии срещу екопрестъпността до 2027.
С две думи: 2026 е годината, в която „трябва“ става „задължително“ – и секторът ще бъде под лупа: има ли капацитет, има ли резултат, има ли ресурс.
Има ли проблеми? Да. И са банално български.
В публични анализи и доклади вече се казва на глас това, което всички подозират: специализацията е факт, но ресурсите и техниката често не стигат, а теренните престъпления искат време, експерти и лабораторна скорост. Екопрестъпността не е „един човек с трион“. Тя е схема, логистика, документи, „приятелски“ фирми и понякога — международен трафик.
Как да подадеш сигнал?
1) Спешно: 112
Когато има непосредствена опасност (отрови, масово измиране, горящи отпадъци, активен бракониерски лов и т.н.).
2) МВР – Приемна за жалби/сигнали
- Телефон: 02 982 2574
- Имейл: priemna@mvr.bg
3) МОСВ/РИОСВ – „Зелен телефон“
Най-практично е да звъниш директно на „зеления телефон“ на съответната РИОСВ (за София например има публично обявен номер). При замърсяване/отпадъци/незаконен добив/защитени видове – това често е най-бързият административен вход.
4) Прокуратура
Можеш да подадеш сигнал през информационните канали на Прокуратурата (вкл. имейл и телефон на информационния център). Ако пращаш по електронна поща, имай предвид, че за „официалност“ често се изисква подпис/електронен подпис според вида сигнал.
3 златни правила, за да не потъне сигналът „в системата“
- Локация + време + какво точно виждаш (не „там някъде“, а конкретика).
- Снимки/видео/координати (ако можеш безопасно).
- Искай входящ номер и пази кореспонденцията.
