Къде на Земята ще оцелеем при Трета световна война?
През 1914 г. убийството на един престолонаследник в Сараево отприщва Първата световна война. През 1939 г. нахлуването в Полша превръща Европа в бойно поле и води до най-кървавия конфликт в човешката история.
Днес светът отново наблюдава с тревога карта, върху която напрежението се натрупва на няколко места едновременно. Войната в Украйна вече години наред държи Европа на ръба на директен сблъсък между Русия и НАТО. В Близкия изток конфликтите между Израел, Иран и различни регионални сили периодично заплашват да излязат извън контрол. В Азия напрежението около Тайван и Южнокитайско море расте.
Нито една от тези кризи сама по себе си не означава Трета световна война. Но когато няколко геополитически линии на напрежение започнат да се пресичат, рискът се увеличава.
И именно в този контекст един въпрос се появява все по-често в анализите на геополитици и експерти по глобални рискове:
Ако светът потъне в глобален конфликт, има ли изобщо място, което ще остане сравнително безопасно?
Къде вероятно ще бъде най-опасно?
Преди да се говори за безопасни региони, трябва да се погледне къде би бил основният риск.
Ако се анализират настоящите конфликти и военните стратегии на големите сили, има няколко места, които почти неизбежно биха се превърнали в първите фронтове.
Източна Европа вече е гореща точка. Войната в Украйна е най-големият военен конфликт на континента от Втората световна война насам. Там се сблъскват интересите на Русия и Запада, а военната инфраструктура в региона се разширява бързо.
При евентуална ескалация именно този регион би бил сред първите цели за удари по военни бази, логистични центрове и енергийна инфраструктура.
Близкият изток е друга зона, която традиционно се превръща в епицентър на глобални конфликти. Регионът е стратегически заради петрола, морските маршрути и геополитическите съюзи. Напрежението между Израел и Иран, конфликтите в Сирия и нестабилността в няколко държави създават сложна и взривоопасна среда.
Ако глобалният конфликт се разшири, именно този регион може да се превърне в една от най-опасните части на света.
В Азия картината е подобна. Тайванският проток и Южнокитайско море са сред най-стратегическите морски маршрути на планетата. Там интересите на Китай, САЩ и съюзниците им се пресичат директно.
Това означава, че голяма част от Северното полукълбо – където живее и по-голямата част от човечеството – се намира в зона на потенциална нестабилност.
Защитени от географията
Когато експертите търсят сравнително безопасни региони при глобални катастрофи, те почти винаги се обръщат към места, които имат едно общо качество – географска изолация.
Нова Зеландия е може би най-често споменаваното такова място. Островната държава се намира далеч от големите военни блокове и стратегическите маршрути. Тя няма огромни военни бази и не е ключова част от глобалната военна инфраструктура.
Но още по-важно е, че страната има силно развито селско стопанство, изобилие от вода и сравнително малко население. При глобална криза това означава, че може да се изхранва сама.
Исландия е друг пример за подобна изолация. Малкият остров в Северния Атлантик има ограничено население и огромни енергийни ресурси от геотермални и водни източници. Това го прави една от най-енергийно независимите държави в света.
В южната част на Южна Америка пък се намира Патагония – огромен регион между Чили и Аржентина, известен с дивата си природа и ниска гъстота на населението. Там има огромни водни ресурси и сравнително малко стратегически цели.
Не случайно през последните години много инвеститори купуват земя именно в този регион.
Континентът, който може да се изхрани сам
Когато става дума за устойчивост при глобални кризи, Австралия често се посочва като един от най-стабилните региони на планетата.
Причината е комбинация от фактори. Огромната територия, богатите природни ресурси и сравнително малкото население създават условия, при които континентът може да поддържа собствено производство на храна и енергия.
Големи части от Австралия са почти необитаеми, което означава, че при екстремна ситуация населението може да се разпредели върху огромна територия.
Разбира се, страната е съюзник на западните държави и това я прави потенциална стратегическа цел. Но географската дистанция от основните фронтове остава сериозно предимство.
Мястото без армии
Съществува и едно място на планетата, което на теория е извън всички войни – Антарктида.
Международният договор за Антарктида забранява военната дейност и ядрените тестове на континента. Там има само научни станции и изследователи.
Но природата там е толкова сурова, че оцеляването изисква постоянни доставки на храна и оборудване. Без тях животът на континента би бил почти невъзможен.
Така най-мирният континент на Земята се оказва и един от най-негостоприемните.
Истината за „безопасните места“
Истината е, че при истинска Трета световна война напълно безопасни места вероятно няма да има.
Ядрени оръжия, кибератаки и срив на глобалната икономика могат да засегнат почти всяка държава. Радиоактивни облаци могат да се разпространяват през континенти, а глобалните хранителни вериги могат да се прекъснат.
Но географията все пак има значение.
Местата, които са далеч от стратегическите центрове на власт, които имат достъп до вода, земеделие и енергия, и които разполагат със стабилни институции, имат по-голям шанс да преминат през подобна криза.
Историята показва, че когато светът се тресе, не всички региони падат еднакво силно.
Някои остават по-далеч от бурята.
И ако човечеството някога се изправи пред нова глобална война, именно тези тихи краища на планетата може да се окажат последните острови на стабилност.