Защо 1,9 млн. души живеят в населено място без аптека?
Към момента в България работят 3274 аптеки, но разпределението им остава силно неравномерно: 18 общини са без нито една, в 49 има само по една, а близо една трета от всички обекти са съсредоточени в София, Пловдив и Варна.
18 общини без аптека, 49 с по една
Достъпът до лекарства в България продължава да зависи не само от дохода и здравния статус, а и от адреса. Данните на Института за пазарна икономика, стъпили върху регистъра на аптеките на Изпълнителната агенция по лекарствата, показват, че към началото на 2026 г. 18 общини остават без аптека на своята територия, а в други 49 има само по една. Общият брой на работещите аптеки в страната е 3274.
Сред общините без нито една аптека са Алфатар, Антоново, Бойница, Брусарци, Георги Дамяново, Грамада, Димово, Ковачевци, Крушари, Макреш, Невестино, Ново село, Ситово, Сухиндол, Трекляно, Чавдар, Чупрене и Якимово. Това означава, че за част от хората купуването на лекарства не минава през кварталната аптека, а през пътуване до съседна община, молба към близки или предварително планиране на терапия, която по принцип не би трябвало да зависи от транспорт.
1,9 млн. души живеят в населено място без аптека
По изчисления на ИПИ 1,9 млн. души живеят в населено място без нито една аптека. Това не означава непременно, че всички те са в общини без аптека, а че живеят в населени места, в които няма аптечен обект на място. На практика за голяма част от тези хора достъпът до лекарства изисква придвижване или посредничество от роднини, съседи и познати.
Точно тук е и разликата между наличие на аптеки в национален мащаб и реален достъп до лекарства. На хартия 3274 аптеки звучат като голяма мрежа. В реалността разпределението им е силно концентрирано в големите градове и не покрива равномерно малките населени места. Данните показват, че в Столична община аптеките са 711, в Пловдив 225, а във Варна 190. Само тези три общини събират близо една трета от всички аптечни обекти в страната.
В някои общини една аптека обслужва десетки хиляди
Проблемът не се изчерпва с общините без нито една аптека. Има и общини, в които формално аптечен достъп съществува, но той е концентриран в един-единствен обект. По данни на ИПИ най-голям брой хора се обслужват от единствената аптека в община Тунджа — над 20,4 хил. души. След нея е община Добричка с над 17,1 хил. души на една аптека. И в двата случая става дума за общини с множество малки населени места около областен град, което на теория улеснява част от населението, но не отменя проблема за хората без автомобил, с ограничена подвижност или с нужда от редовни лекарства.
Това прави темата особено чувствителна за възрастните хора, хронично болните и домакинствата в периферни райони. При тях липсата на аптека не е неудобство, а реална бариера пред лечението. Когато една рецепта изисква пътуване до друг град, разходът вече не е само за лекарството. Към него се добавят време, транспорт и зависимост от чужда помощ.
Има напредък, но не и равномерен достъп
Данните все пак показват известна промяна спрямо предходната година. ИПИ отчита, че в 5 общини, в които през 2025 г. не е имало аптека, вече е открита поне една нова. Това са малки стъпки, но те показват, че картината не е напълно замръзнала. Въпросът е, че подобрението е ограничено и не променя факта, че десетки общини продължават да са с нулев или минимален аптечен достъп.
По тази линия съществува и официален механизъм на НЗОК. Касата поддържа списъци на аптеки, които работят по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени и труднодостъпни райони, които са единствен изпълнител на съответната дейност в общината или са с денонощен режим на работа. На сайта на НЗОК тези списъци се публикуват периодично по методика и показват, че държавата формално разпознава проблема с неравномерното покритие.
Големите градове привличат аптеките, малките остават на доизживяване
Най-добре осигурени с аптеки са общини като Несебър, Приморско и Чепеларе, където сезонното увеличение на населението и туристическият поток създават по-силно търсене. Това е напълно логично от гледна точка на бизнеса, но не решава въпроса с местата, в които аптеката не е икономически изгодна, но е обществено необходима.
И точно тук е голямата тема. Пазарната логика тласка аптеките към по-големи и по-доходни места. Здравната логика обаче изисква лекарства да има и там, където населението е малко, застаряващо и разпръснато. Когато тези две логики не се срещнат през регулация, стимули или различен модел на обслужване, резултатът е сегашният… Формално страната има хиляди аптеки, но реално 1,9 млн. души живеят в населено място без такава.
Какви решения вече се обсъждат?
ИПИ вече предлага няколко посоки за решение. Като онлайн доставки на лекарства с рецепта за хора, които не могат да пътуват, мобилни аптеки за отдалечени райони. Също и филиали на аптеки с помощник-фармацевти, които да обслужват малки населени места. Но, това засега са предложения, а не въведени в национален мащаб мерки.