199 населени места в България са без нито един жител
По последните официални данни на НСИ към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души, а в страната вече има 199 населени места без население. В 1 258 села живеят между 1 и 49 души.
България е 6,44 млн. души, а спадът продължава
Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души. Това е спад с 8 121 души спрямо 2023 г., или с 0,13%. Данните са окончателни и идват от последната публикувана справка на Националния статистически институт за населението и демографските процеси през 2024 г.
Самото число не изглежда драматично, ако се гледа само за една година. Проблемът е, че то идва след дълга поредица от години на свиване. НСИ посочва, че през 2024 г. естественият прираст отново е отрицателен, а страната е загубила 47 308 души по тази линия, тоест смъртните случаи са значително повече от живородените.
199 населени места вече са без нито един жител
По същите официални данни към края на 2024 г. в България има 5 256 населени места, от които 257 града и 4 999 села. От тях 199 са без население. Най-много такива населени места има в областите Велико Търново — 66, Габрово — 64, Кюстендил — 10, Кърджали — 9 и София — 9.
Още по-показателна е следващата цифра. В 1 258 села, или 23,9% от всички населени места, живеят между 1 и 49 души. Това означава, че обезлюдяването не е само въпрос на напълно изчезнали села. Много по-големият проблем е огромният брой места, които формално съществуват, но на практика са на ръба на изчезването.
Хората се събират в няколко големи града
НСИ отчита, че 73,7% от населението вече живее в градовете, а 26,3% — в селата. В шест града с над 100 000 жители е концентрирано 35,5% от населението на страната. На ниво общини осемте най-големи общини с над 100 000 жители събират 41,1% от населението на България.
Най-голяма остава Столична община с 1 295 931 души, следвана от Пловдив и Варна. В другия край е община Трекляно с едва 522 души. Тази разлика показва не просто неравномерно разпределение на населението, а много ясно движение към няколко големи центъра и продължаващо изтъняване на периферията.
Ражданията намаляват, смъртността остава висока
През 2024 г. в България са родени 53 727 деца, от които 53 428 живородени. Това е спад с 3 769 живородени деца, или 6,6 спрямо предходната година. За същия период смъртните случаи са 100 736.
Точно тук е сърцевината на демографската картина. НСИ изчислява, че естественият прираст за страната е минус 7,3%, като той е отрицателен във всички области. Най-слаб е спадът в София-град, Сливен и Благоевград, а най-тежък е във Видин, Перник и Габрово.
Вътрешната миграция не спира, а външната временно омекотява удара
Официалната статистика показва и друга важна линия — населението продължава да се пренарежда вътре в страната. Най-голям дял при вътрешната миграция има потокът град–град — 41,4%, следван от село–град — 26,1% и град–село — 22,8%. Делът на миграцията село–село е 9,7%.
На международно ниво картината е различна. През 2024 г. нетната миграция е положителна — плюс 39 187 души. НСИ отчита 52 189 души, които са променили адрес от чужбина към България, като сред тях най-голям дял имат хора от Турция, Украйна и Сирия. Именно този положителен миграционен баланс частично омекотява общия демографски спад, но не го обръща.
България е и бързо застаряваща страна
В края на 2024 г. хората на 65 и повече години са 1 544 245, или 24% от населението на страната. Най-висок е делът им във Видин — 31,4%, Габрово — 30,5%, и Смолян — 30,0%.
Тези числа обясняват защо темата за обезлюдяването не е само географска. Тя е свързана и с възрастовата структура, пазара на труда, местната икономика, достъпа до услуги и дългосрочната устойчивост на цели региони. Когато една територия губи едновременно млади хора и население като цяло, проблемът вече не е символичен, а системен.
Последните окончателни данни са за 2024 г., новите идват на 29 април
Към днешна дата това са последните окончателни официални данни на НСИ. В публикувания календар на института е записано, че окончателните данни за населението и демографските процеси за 2025 г. трябва да бъдат публикувани на 29 април 2026 г. Ще ги очакваме!