От 9 август: магазините ще се отчитат всеки ден за цените
АВТОР: Руслана ПЕТРОВА
От 9 август големите търговци в България трябва всеки ден да публикуват цените си онлайн, докато Европа спори къде свършва контролът и къде започва държавната намеса в магазина
България се готви за нов режим на ценова прозрачност, който директно засяга големите търговци, супермаркетите, аптеките, потребителите и държавните контролни органи. От 9 август 2026 г. търговци с годишен оборот над 25 млн. евро ще трябва всеки ден до 7:00 ч. да публикуват онлайн цените на стоки от голямата потребителска кошница в машинночетим формат. До 8:00 ч. същата информация трябва да бъде изпращана и към Комисията за защита на потребителите.
На хартия това е мярка срещу необоснованото поскъпване. На практика е опит държавата да постави скъпия рафт под всекидневно наблюдение.
Новите правила идват в момент, в който цените остават една от най-болезнените теми за домакинствата. Еврото вече е официалната валута в България, а страхът, че част от търговците ще използват прехода като удобен повод за поскъпване, не е изчезнал. Затова държавата избира инструмент, който изглежда по-мек от таван на цените, но може да бъде много по-неудобен за бизнеса: публичност всеки ден.
Цената вече няма да стои само на етикета. Тя ще стои в база данни.
Какво точно ще трябва да правят големите търговци?
Задължението обхваща търговци на храни, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, ако годишният им оборот за предходната финансова година надхвърля 25 млн. евро.
Те трябва да публикуват всекидневно индивидуалните продажни цени на определени продукти от голямата потребителска кошница. Данните трябва да бъдат качвани на сайтовете им в машинночетим формат, а след това изпращани към Комисията за защита на потребителите. Комисията ще поддържа публичен онлайн портал с дневни цени на дребно, цени на едро и индикативна „справедлива стойност“ за определени стоки.
Това е важната част. Ако системата заработи както трябва, тя няма просто да показва колко струва един продукт днес. Тя ще позволява сравнение във времето, между търговци и спрямо цените на едро. Така внезапното поскъпване няма да може да се скрие зад общото обяснение „пазарът е такъв“.
Пазарът може да е такъв. Но вече ще трябва да го доказва.
Глобите в евро
За физически лица, отговорни за необосновано увеличение на цените, глобите са от 1 000 до 10 000 евро. За еднолични търговци и юридически лица имуществените санкции са от 10 000 до 100 000 евро.
Ако търговец не предостави изисканата информация, подаде непълни, неточни, ненадеждни или подвеждащи данни, санкцията е от 5 000 до 50 000 евро. При възпрепятстване на проверки или неизпълнение на разпореждания санкциите за еднолични търговци и юридически лица са от 10 000 до 100 000 евро.
Това вече не е символично почукване по касовия апарат. Това е финансов риск, който големите вериги ще трябва да калкулират сериозно. Въпросът обаче е друг: ще може ли държавата да докаже кога едно поскъпване е необосновано, без да превърне контрола в административен театър?
„Необосновано поскъпване“ звучи лесно. Доказването е проблемът
Законът забранява икономически необоснованото увеличение на цените на стоки и услуги, предлагани на потребителите. Ако контролният орган установи поскъпване, търговецът трябва да докаже икономическата му причина — по-високи разходи, промяна в доставките, транспорт, енергия, заплати, сезонност, суровини или други фактори.
Тук започва трудната част.
Цената в магазина не се ражда само на рафта. Тя идва от вносители, производители, складове, логистика, енергия, персонал, наеми, маркетинг, загуби, промоции и маржове. Един продукт може да поскъпне заради реален натиск по веригата. Може да поскъпне и защото търговецът е решил, че моментът е удобен.
Новата система ще трябва да различава едното от другото.
Ако не успее, ще получим поредния регистър, който изглежда внушително, но служи основно за прессъобщения. Ако успее, потребителите за първи път ще имат по-ясна картина кой как движи цените и кога.
Еврото като алиби
България прие еврото на 1 януари 2026 г., а една от основните обществени тревоги беше, че част от цените ще бъдат закръгляни нагоре. Европейската централна банка вече посочи, че ефектът от преминаването към евро в България изглежда ограничен и предимно еднократен, но общественото усещане не се управлява с графики.
Хората не живеят в инфлационна таблица. Те живеят между касовата бележка, заплатата и хладилника.
Точно затова еврото се превърна в удобно алиби. Ако сиренето, хлябът, кафето, лекарствата или горивото поскъпнат, първото обяснение често е „заради еврото“. Понякога може да има връзка. Понякога причините са съвсем други — енергия, транспорт, внос, международни цени, сезонност, маржове или обикновена търговска смелост с лице на „обективни фактори“.
Новият ценови режим може да разкрие именно това: кои поскъпвания имат реална икономическа причина и кои просто са се качили на гърба на общия страх.
Унгария избра тежката ръка. Брюксел я заведе на съд
Българският модел засега не е директен таван на цените. Това го отличава от Унгария, където правителството наложи ограничение върху търговските маржове при основни храни и дрогерийни стоки. Европейската комисия заведе дело срещу Будапеща пред Съда на ЕС, защото смята, че подобна намеса нарушава правилата на вътрешния пазар и засяга най-вече чуждестранните търговци.
Това е важен европейски контекст за България. Контролът върху цените звучи добре, когато потребителят е ядосан. Но ако държавата прекали, може да изкриви пазара, да удари конкуренцията и накрая да произведе точно обратното — по-малко предлагане, повече административен хаос и нови поскъпвания на други места.
Унгарският казус показва границата, която ЕС не иска държавите да преминават лесно: борба със спекулата — да; директно командване на пазара — проблем.
Гърция натисна горивата и супермаркетите
Гърция избра друг вариант. На фона на напрежението в Близкия изток и риска от скок в енергийните цени Атина обяви временен таван върху маржовете при горивата и продуктите в супермаркетите. При горивата ограничението е 0,12 евро на литър над цената на едро за бензин и дизел. При супермаркетите глобите могат да достигнат до 5 млн. евро, ако маржовете надхвърлят средните нива от 2025 г.
Това е по-груб инструмент от българския. Гърция не разчита само на прозрачност, а директно ограничава печалбата в чувствителни сектори за определен период.
Разликата е показателна. Унгария атакува маржовете трайно и стигна до съдебен сблъсък с Брюксел. Гърция използва временна мярка при горива и супермаркети. България засега избира наблюдение, публични данни и санкции при необосновано поскъпване.
Три държави, три модела, един и същ проблем: скъпият живот вече е политически риск.
Българският вариант: по-малко таван, повече прожектор
България не казва на магазина колко да струва даден продукт. Поне не директно. Вместо това поставя цените в публичен режим на наблюдение. Това може да се окаже по-разумният подход, ако институциите работят реално.
Прозрачността има едно предимство: тя не убива пазара, но го излага на светло. Ако един и същ продукт поскъпва рязко при няколко търговци едновременно, данните могат да покажат модел. Ако цената на дребно се откъсва подозрително от цената на едро, това също може да стане видимо. Ако някой обяснява всичко с „външни фактори“, ще трябва да покаже кои точно са те.
Но системата има и слабост. Публичният портал сам по себе си няма да намали цените. Данните не санкционират. Санкционират институциите.
Ако контролът е бавен, политически избирателен или технически неработещ, резултатът ще бъде шумна витрина без реална защита. Ако обаче данните са ясни, сравними и редовно използвани от контролни органи, медии и потребителски организации, това може да промени поведението на част от пазара.
Никой не обича да го гледат, докато мести цената нагоре…
Големите вериги ще се напрегнат
Новите правила засягат най-вече големите играчи. Това е логично, защото именно те имат мащаб, обороти, системи и влияние върху потребителската кошница. Но тук има и политическа чувствителност.
Големите вериги от години са удобен враг в разговорите за цените. Понякога заслужено. Понякога прекалено удобно. Истината е, че при храните и ежедневните стоки цената се формира по цялата верига — производител, вносител, дистрибутор, склад, транспорт, търговец, промоционална политика и данъци.
Ако държавата гледа само магазина, може да пропусне какво се случва преди рафта. Ако гледа цялата верига, започва истинската работа.
Затова публичният портал с цени на дребно, цени на едро и индикативна справедлива стойност е най-интересната част от мярката. Той може да покаже дали проблемът е в последната стъпка към потребителя, или още по-назад в системата.
Но… Кой наистина печели най-много от скъпия рафт?
Потребителят ще види повече, но ще разбере ли повече?
Публикуването на цените всеки ден звучи като победа за потребителя. Но има една подробност: данните трябва да бъдат разбираеми. Машинночетимият формат е полезен за институции, медии, анализатори и приложения, но обикновеният човек няма да закусва с таблица.
Ако информацията остане сурова, тя ще бъде използвана от малко хора. Ако бъде превърната в ясни сравнения, графики, индекси и предупреждения, ефектът може да бъде много по-силен.
Представете си карта или търсачка, в която потребителят вижда кои продукти са поскъпнали най-много за седмица, кои вериги държат по-високи цени, къде има необичайна разлика между цена на едро и цена на дребно и кои стоки постоянно се движат нагоре без ясна причина.
Тогава прозрачността вече не е просто административно изискване. Тя става инструмент.
От ценова тревога към политически тест
Темата за цените е по-опасна за всяко правителство от почти всяка голяма реформа. Защото е ежедневна. Хората може да не следят законопроекти, комисии и европейски процедури, но следят колко им струва кошницата.
Това превръща новия режим в политически тест. Ако цените продължат да растат, управляващите ще трябва да обясняват защо контролът не работи. Ако санкциите се прилагат избирателно, бизнесът ще говори за натиск. Ако порталът е неясен, хората ще го приемат като поредната държавна фасада.
Но ако системата извади реални модели на необосновано поскъпване, ефектът може да бъде сериозен. Не защото държавата магически ще направи живота евтин, а защото за първи път ще има публична следа на това кой, кога и с колко мести цените.
В страна с ниско доверие към институциите това не е малко.
Скъпият рафт вече няма да е само усещане
Най-голямата промяна може да се окаже не в глобите, а в следата. Досега разговорът за цените често се водеше на ниво усещане: „всичко поскъпна“, „веригите ни дерат“, „еврото е виновно“, „държавата спи“. Част от тези твърдения може да са верни в конкретни случаи. Част са гняв без доказателство.
Новата система може да даде данни. Не обещания. Не лозунги. Данни.
Това няма да реши автоматично проблема със скъпия живот. Няма да свали цената на хляба с едно качване на файл. Няма да превърне контролния орган в икономически супергерой, макар че някои политици вероятно ще се пробват да го продадат така.
Но ще направи едно важно нещо: ще затрудни тихото поскъпване.
От 9 август скъпият рафт вече няма да бъде само лична болка на касата. Ще бъде ред в публична система. А когато цената стане видима всеки ден, оправданията също трябва да станат по-точни.