AfD с 43,8% в Саксония-Анхалт: германският завой надясно вече диктува дневния ред на Мерц
АВТОР: Руслана ПЕТРОВА
Какво означават 43,8% за AfD в Саксония-Анхалт за бъдещето на Германия? Ще превърне ли Фридрих Мерц обещанията за контрол на границите, връщания и сигурност в постоянен държавен курс? И ще успее ли Берлин да съчетае по-твърда миграционна политика с европейските правила?
Германия вече не спори дали миграцията е политически проблем. Спори кой има капацитета да наложи правила, да контролира границите и да върне доверието в държавата.
На 6 септември 2026 г. AfD спечели 43,8% от гласовете в Саксония-Анхалт и получи 39 от 83 места в провинциалния парламент. Това е исторически резултат за партията и почти двойно увеличение спрямо 2021 г., когато тя получи 23,7%. Официалната статистика на провинцията и финалните резултати потвърждават мащаба на пробива.
AfD няма самостоятелно мнозинство. За управление без коалиция са нужни 42 мандата. Християндемократите на канцлера Фридрих Мерц останаха с 17,2% и 15 места, а останалите партии отказват официално сътрудничество с AfD.
Това оставя партията извън пряката власт в провинцията, но вече не я оставя извън политическия дневен ред. Миграцията, сигурността и държавният контрол се превърнаха в теми, по които всяка германска партия трябва да заеме ясна позиция.
AfD спечели изборите, но още не управлява
Победата в Саксония-Анхалт има значение далеч извън границите на провинцията. На федералните избори през февруари 2025 г. AfD получи 20,8% и 152 места в Бундестага. Официалните резултати показаха, че партията вече е основната опозиционна сила в Германия.
Сега тя почти удвои резултата си в една от ключовите източногермански провинции. Миграцията и вътрешната сигурност бяха сред водещите теми в кампанията, но към тях се добавиха икономическото недоволство, слабите обществени услуги и усещането, че традиционните партии говорят повече, отколкото действат.
Именно тук се намира голямото предизвикателство пред германския политически център. Пожарната стена срещу AfD може да държи партията извън коалициите, но не може да премахне темите, които я изведоха на първо място.
Колкото по-дълго традиционните партии отказват пряк разговор с избирателите за незаконната миграция, престъпността и контрола по границите, толкова повече пространство оставят на AfD да представя себе си като единствената политическа сила с готови отговори.
Мерц вече затяга миграционния курс
Промяната в Берлин започна преди изборите в Саксония-Анхалт. На 7 май 2025 г. вътрешният министър Александър Добринд обяви по-строги гранични проверки и по-активна политика по връщанията.
Правителството на Фридрих Мерц постави като приоритет намаляването на незаконната миграция, ускоряването на процедурите, увеличаването на арестите преди извеждане, по-бързото връщане на хора без право на пребиваване и последователното извеждане на осъдени престъпници и лица, определени като опасни.
В официалния си план от 14 август 2026 г. кабинетът говори за „обрат“ в политиката на вътрешната сигурност и за „подредена миграция“. Сред заявените мерки са повече проверки по общите граници, разширяване на списъка със сигурни държави на произход, нови споразумения за връщане, прекратяване на доброволни приемни програми и ускоряване на съдебните процедури. Пълният правителствен пакет описва новия курс.
Германия продължава да се определя като имиграционна държава, но вече поставя имиграцията в рамка от правила, проверки и изисквания. Правото на убежище остава в сила, но достъпът до него се превръща в значително по-строго управляван процес.
Една от най-конкретните промени е временното спиране на семейното събиране за хора със статут на субсидиарна закрила до 23 юли 2027 г. Мярката е записана в германския Закон за пребиваването. Текстът на разпоредбата е част от новата политика за ограничаване на вторичната миграция.
Берлин вече се опитва да прилага тази линия и на границата. През юни 2025 г. административен съд постанови, че връщането на трима сомалийски кандидати за убежище към Полша е извършено в нарушение на европейските процедури. Решението не спря политиката на проверки, но показа, че строгият курс трябва да бъде изграден върху работеща правна рамка. Reuters описа случая подробно.
Молбите за убежище намаляват
Германските числа вече се движат в посока, която дава политически аргумент на кабинета „Мерц“. През първата половина на 2026 г. са подадени 39 646 първи молби за убежище спрямо 72 818 през същия период на 2025 г.
През юли 2026 г. са регистрирани 4 311 първи молби — почти наполовина спрямо 8 293 през юли 2025 г. Данните на Tagesschau показват, че спадът не е еднократен месечен ефект.
На европейско ниво Агенцията на ЕС за убежището отчита 332 000 молби през първите шест месеца на 2026 г. Това е спад от 17% спрямо същия период на предходната година и най-ниското първо полугодие от 2021 г. насам. EUAA посочва, че Франция, Италия, Испания и Германия са получили около три четвърти от всички заявления.
Динамиката започва още преди встъпването на коалицията CDU/CSU–SPD през май 2025 г. Върху нея влияят промените по маршрутите, политиките на транзитните държави, двустранните споразумения и общите правила на Европейския съюз.
От 12 юни 2026 г. започна да действа Пактът на ЕС за миграцията и убежището. Той въвежда задължителна регистрация и проверки, разширена база Eurodac, гранични процедури за определени категории кандидати, ускорено разглеждане на молби и по-ясен механизъм за връщане. Европейската комисия определя системата като общ механизъм за контрол, отговорност и солидарност.
Сигурността се превърна в централен критерий
Германската полицейска статистика за 2025 г. отчита около 5,5 милиона престъпления, което е спад от 5,6% спрямо предходната година. Броят на заподозрените намалява с 5,9% до приблизително 2,05 милиона.
Насилствената престъпност също спада с 2,3%, но случаите на изнасилване се увеличават с 9%. Делът на заподозрените без германско гражданство сред заподозрените за насилствена престъпност е 42,9%, а при изнасилванията — 38,5%. Официалното обобщение на германското правителство поставя тези числа в основата на новата дискусия за сигурността.
Полицейската статистика работи с гражданство и статут, а не с религия. Затова политическата реакция се насочва към конкретни лица, престъпления, присъди и решения за пребиваване.
Нападението в Золинген на 23 август 2024 г. остава един от най-силните примери в този спор. При атаката с нож загинаха трима души, а други десет бяха ранени при опит за убийство. Извършителят е сирийски гражданин, който е трябвало да бъде върнат в България по европейските правила. По-късно той беше осъден на доживотен затвор. Associated Press проследява случая и съдебния процес.
След подобни атаки общественият въпрос е конкретен: кой е пропуснал сигнала, защо решението за връщане не е изпълнено и защо институциите не са реагирали навреме.
От онлайн радикализация до забрани на организации
Германия затяга политиката и спрямо структури, които според властите пропагандират антиконституционна идеология.
На 5 ноември 2025 г. германските власти забраниха Muslim Interaktiv, обвинявайки организацията в пропагандиране на халифат и в дейност срещу конституционния ред. Бяха извършени обиски и срещу други свързани групи. Reuters съобщи, че организацията е била активна основно чрез демонстрации и социални мрежи.
През юли 2024 г. Германия забрани Islamic Centre Hamburg и свързани структури след обиски на десетки адреси. Властите посочиха тоталитарна ислямистка идеология и връзки с радикални организации. Reuters описа операцията.
Социалните мрежи превърнаха радикалната пропаганда в постоянно присъствие — чрез демонстрации, символи, призиви за халифат и послания срещу държавата. Берлин вече разглежда тези процеси като част от вътрешната сигурност, а не само като конфликт на мнения.
Правителството работи и по мерки срещу радикализиращи алгоритми, онлайн антисемитизъм и пропаганда, насочена срещу демократичния ред. В същото време действията са насочени към конкретни организации и нарушения на закона.
Европа изгражда нова система за граници и връщания
Германският завой се вписва в по-широка европейска промяна. Държавите търсят едновременно по-силен външен контрол, по-бързи процедури и по-ефективни механизми за връщане.
Финландия държи сухопътната си граница с Русия затворена до второ нареждане. Решението е свързано с обвиненията на Хелзинки, че Москва използва миграционни потоци като инструмент за сигурност. Reuters посочва, че мярката се отнася до източната граница.
Финландия изгражда и ограда по руската граница с планирана дължина около 200 километра. През май 2025 г. бяха завършени първите 35 километра. Reuters свързва проекта с опасенията за контролирано насочване на мигранти към границата.
Италия тества различен модел чрез центрове в Албания, предназначени за обработка и връщане на хора с отхвърлени молби за убежище. Идеята се сблъска със съдебни и логистични проблеми, но постави връщанията извън територията на ЕС в центъра на европейския политически разговор.
Девет европейски държави — сред тях Дания, Италия, Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Латвия, Литва и Полша — поискаха промяна в начина, по който Европейският съд по правата на човека разглежда извеждането на чужди граждани, осъдени за тежки престъпления. Le Monde отбелязва, че Германия и Франция не са подписали инициативата.
Европа не върви към еднаква политика във всички държави. Тя изгражда мрежа от различни инструменти — физически контрол по границите, ускорени процедури, споразумения за връщане, центрове извън ЕС и по-строги правила за престъпници без право на пребиваване.
Твърдият курс ще зависи и от интеграцията
Германската политика няма да бъде успешна само ако намали броя на незаконните преминавания. Тя ще трябва да покаже и какво се случва с хората, които получават право да останат.
Изследване на германския Институт за изследване на пазара на труда показва, че сред пристигналите през 2015 г. делът на заетите достига 64% девет години след пристигането им. При мъжете заетостта е 76%, а при жените — 35%. Средното възнаграждение на работещите на пълен работен ден е около 70% от това на всички служители на пълен работен ден. Анализът на IAB отчита напредък, но и сериозни различия.
Тези данни са важни за германската икономика, която продължава да се нуждае от работници. Затова новата политика разделя незаконната миграция от легалното привличане на специалисти.
Германия иска по-малко нерегулиран поток, но повече контролирано привличане на работници, по-бързо признаване на дипломи, езиково обучение и ясни изисквания за участие в обществения и икономическия живот.
Следващият тест пред Фридрих Мерц е изпълнението
Победата на AfD в Саксония-Анхалт не прави партията управляваща сила във федерална Германия. Тя обаче превръща миграцията в изпит, от който кабинетът „Мерц“ вече не може да се откаже.
Берлин трябва да докаже, че може да контролира границите, да обработва молбите бързо, да изпълнява решенията за връщане и да отстранява хора, които представляват доказан риск. Успоредно с това трябва да създаде работеща система за интеграция на тези, които имат право да останат.
Ако правителството изпълни тази програма, то може да върне миграцията в рамките на държавна политика, вместо да я остави като монопол на AfD. Ако остане само на ниво лозунги, радикалната десница ще продължи да печели от всяко неизпълнено обещание.
Германският завой надясно вече е факт. Следващият въпрос е кой ще го управлява — държавата с правила или улицата с лозунги.