АВТОР: Руслана ПЕТРОВА
Как се стигна дотам хора с висше образование, професионален опит и реална квалификация да не могат да намерят работа за повече от 1000 евро? И защо обявите обещават едно, интервютата предлагат друго, а социалните придобивки се представят като заплата?
След въвеждането на еврото цените се движат с европейска увереност, но възнагражденията продължават да изостават. От 1 август минималният осигурителен доход беше изравнен с минималната работна заплата от 620,20 евро, а максималният осигурителен доход беше увеличен до 2300 евро.
В България всичко се измерва в евро, освен труда
Еврото трябваше да бъде символът на икономическото приближаване към Европа. На практика за много работещи хора то се превърна в лупа, която показва колко голяма остава разликата между европейските цени и българските доходи.
Храната се продава в евро. Наемите се договарят в евро. Горивата, услугите, ремонтите, техниката и дори кафето се сравняват с цени от други европейски държави. Работодателят обаче продължава да разглежда заплатата като разход, който трябва да бъде свит до последния цент.
Така човек с две висши образования, специализации и години професионален опит може да бъде поканен на интервю за позиция, обявена за 1500 евро, и да чуе, че реалното възнаграждение е 800 или 900 евро. Разликата се обяснява с „бонуси“, „изпитателен срок“, „бъдещо развитие“ или с вечната българска класика: „Първо трябва да се докажете“, нищо… 20 години биография с доказани резултати, нищо не значи… може да си я сложите в рамка и да си я закачите до дипломите…
Само че сметките не се плащат с бъдещо развитие…
Квалификацията се оказа скъпа за човека и евтина за работодателя
В продължение на години ни е обяснявано, че образованието е инвестиция. Учете, квалифицирайте се, развивайте се, трупайте опит — и пазарът ще ви възнагради.
Днес много образовани хора откриват, че инвестицията има едностранна възвръщаемост. Те плащат за университети, курсове, сертификати, транспорт, книги, техника и години, в които не могат да си позволят нормален живот. Работодателят получава готов специалист, но предлага възнаграждение, което често е близо до минималното за страната.
Особено унизително е, когато ниската заплата се прикрива с пакет от придобивки: ваучери за храна, карта за спорт, карта за градски транспорт, кафе в офиса и „млада и амбициозна среда“.
Тези неща могат да бъдат полезни. Те обаче не са заплата, не плащат наем и не компенсират липсата на професионално възнаграждение. MultiSport картата не замества достойния доход. Купонът за храна не е увеличение. Безплатното кафе не е социална политика.
Обявата обещава едно, интервюто предлага друго
Един от най-разпространените проблеми на пазара на труда е непрозрачното обявяване на възнагражденията.
В обявата се посочва широк диапазон или висока стартова сума. Кандидатът кандидатства, подготвя документи, отделя време за разговори и минава през няколко етапа. Накрая разбира, че обявените пари са максимален бонус при почти недостижими условия, брутна сума, която е представена като нетна, или просто примамка за повече кандидатури.
Понякога „заплата до 2000 евро“ означава 900 евро фиксирана сума плюс бонуси, които зависят от показатели, върху които служителят няма пълен контрол. В други случаи обещаното възнаграждение важи само за човек, който изпълнява функциите на няколко позиции едновременно.
Още по-тежки са случаите, при които се предлага фиктивен договор, неплатен труд или схема, при която човекът сам трябва да внася осигуровките си. Това вече не е гъвкавост. Това е прехвърляне на риска от бизнеса към работника.
При подобни предложения кандидатът не получава сигурност, трудови права и нормална защита. Получава отговорността да финансира собствената си заетост.
Осигурителните прагове са законова мярка, но натискът често се прехвърля надолу
От 1 август 2026 г. минималният осигурителен доход беше изравнен с минималната работна заплата от 620,20 евро. Бяха въведени и нови минимални осигурителни доходи по икономически дейности и професии, а максималният осигурителен доход беше увеличен до 2300 евро.
Мярката има логика. Министерството на труда я представя като инструмент срещу укриването на осигурителни вноски и практиката част от възнаграждението да се плаща „в плик“.
Проблемът възниква, когато работодателят не приема увеличените разходи като част от цената на бизнеса, а се опитва да ги прехвърли върху служителя.
Това може да стане по няколко начина — замразяване на заплатите, отказ от увеличение, по-ниска стартова оферта, премахване на бонуси или промяна на условията след изтичане на изпитателния срок. Формално заплатата може да не бъде намалена. Реално обаче човекът започва да получава по-малко, отколкото би получил при нормално разпределение на новия разход между работодател и служител.
Работодателят няма право едностранно да намалява договорената заплата. Но има възможност да не я увеличи, да предложи по-ниско възнаграждение на нов кандидат или да преструктурира бонусната система. Така натискът се усеща като намаление, дори когато в договора не пише „намаление“.
Пазарът твърди, че няма кадри, но търси евтини
В публичното пространство постоянно се говори за недостиг на работна ръка. Бизнесът предупреждава, че не може да намери лекари, инженери, учители, технически специалисти, счетоводители, IT кадри и хора с практически умения.
В същото време много от същите работодатели търсят специалисти на цена, която не отговаря нито на подготовката, нито на отговорността.
Разликата между това, което бизнесът казва, и това, което предлага, се вижда особено ясно в обявите за работа. Един лекар може да бъде търсен за стартово възнаграждение около 1000 евро, докато електроженист, специалист по индустриална поддръжка или квалифициран техник да получава двойно или тройно повече.
Няма нищо нередно в това пазарът да оценява високо дефицитните умения. Нередно е обществото да продължава да продава образованието като гаранция за успех, когато реалната икономика често възнаграждава не най-образования, а най-трудно заменимия човек.
Затова фризьор, маникюрист или майстор с един професионален курс може да печели повече от човек с две-три дипломи. Това не е обида към професионалните умения. Това е доказателство, че дипломата сама по себе си не носи пазарна стойност, ако икономиката няма нужда или не желае да плати за нея.
Статистиката показва свиване на заетостта в част от бизнеса
Официалните данни на Националния статистически институт показват, че към края на второто тримесечие на 2026 г. наетите лица по трудово правоотношение в нефинансовите предприятия са 1,6 милиона — с 1,4% по-малко спрямо същия период на 2025 г. В промишлеността спадът е 3,9%, а в бизнес услугите — 0,8%.
Това не доказва само по себе си, че работодателите масово режат възнаграждения заради осигурителните промени. Но показва среда, в която компаниите внимателно ограничават разходите, а работниците имат по-малко пространство за преговори.
Когато броят на позициите намалява, а цените продължават да растат, човекът с квалификация започва да приема условия, които преди няколко години би отказал. Именно там се появява модерната форма на зависимост — не чрез вериги, а чрез ипотека, наем, сметки и страх от безработица.
Новото робство няма камшик, има договор за „гъвкава заетост“
Модерното трудово робство не изглежда като историческите образи, които познаваме. То се представя като възможност, динамика и корпоративна култура.
То има:
- ниска фиксирана заплата;
- неясни бонуси;
- неплатени извънредни часове;
- изискване за постоянна наличност;
- „пробни“ задачи без заплащане;
- обещание за увеличение след доказване;
- договор, който прехвърля всички рискове върху работника;
- социални придобивки, представяни като компенсация за липсата на пари.
Човекът не е официално принуден да приеме. Просто изборът му е сведен до „това или нищо“.
И когато цените са европейски, а заплатата е българска, „нищо“ не е реална алтернатива.
Кой печели от пазара на красивите обяви?
Работодателят печели време, повече кандидатури и възможност да избира между хора, които вече са вложили усилия в процеса. Платформата печели активност и повече обяви. Кандидатът губи часове, надежда и доверие.
Липсата на задължителна прозрачност при възнагражденията позволява на пазара да функционира като витрина, в която цената е написана с малък шрифт. Кандидатът разбира реалните условия едва когато вече е инвестирал време и емоция.
Това не означава, че всеки работодател лъже. Означава, че системата позволява на некоректните да използват едни и същи инструменти като коректните — без достатъчна проверка и без реална цена за подвеждащото поведение.
Затова всяка сериозна обява трябва ясно да посочва дали сумата е брутна или нетна, каква част е фиксирана, как се изчислява бонусът, какъв е договорът и кой поема осигурителните разходи.
Иначе „европейският пазар на труда“ остава само красива табела върху българска врата.