„Наследникът“: кой продава на децата убийството като игра?

АВТОР: Руслана ПЕТРОВА

Защо жестокостта ни ужасява в съдебната хроника, а в киното я приемаме толкова лесно като атракция за младите? „Наследникът“ поставя болезнен въпрос за онова, което възрастните произвеждат, рекламират и предлагат на децата.

Авторски коментар. Съдържа подробности за насилието във филма.

„Наследникът“ е български фентъзи филм на режисьора и инфлуенсър Денислав Димчев, излязъл по кината на 11 септември. Историята отвежда 18-годишния Виктор Мордем във вампирски орден, където го очакват три изпитания за оцеляване. Продукцията събира имена като Башар Рахал, Асен Блатечки и Йоана Буковска, а рекламната ѝ кампания разчита и на популярни онлайн лица с млада публика. Познати актьори, любими инфлуенсъри, обещание за зрелище — поканата към зрителя е добре подготвена.

После идва самото зрелище: млади хора се избиват, а пробождането в сърцето е част от екранното изпитание. В Пловдив осем непълнолетни са обвинени за убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм. Едните образи идват от киното. Другите — от съдебната хроника. И аз отказвам да гледам първите, сякаш вторите не съществуват.

На 24 септември Апелативният съд в Пловдив потвърди задържането на едно от обвиняемите момичета. Обвинението е за убийство, извършено на 4 август. В един и същи септември съдът разглежда задържането на непълнолетна по дело за отнет живот, а рекламата кани младата публика на филм със смъртоносни изпитания.

Точно това съседство ме възмущава. В обществен разговор за насилието от деца всяка дума за човешкия живот трябва да тежи на мястото си. А после идва развлекателният продукт, в който младите се избиват, и около него започва рекламният ентусиазъм. От възрастните очаквам да разпознават противоречието и да могат да защитят избора си пред същите деца, към които се обръщат.

След Пловдив не мога да приема смъртоносните игри на „Наследникът“ с лекотата, с която ми се предлагат.

В съдебната зала няма следващо ниво

Георги Кузев е загубил живота си. Непълнолетни са обвинени в участието в неговото убийство. Това са думи, които трябва да спрат човек насред изречението: деца, обвинени за отнет живот.

Оттам започва моят прочит на филма. От мисълта за границата, която възрастните се опитваме да обясним на децата: чуждият живот е неприкосновен, унижението има жертва, жестокостта оставя последствия. Тази работа изисква постоянство и личен пример. Културата, която им предлагаме, също е част от отговорността ни.

Когато на екрана млади персонажи се убиват, очаквам произведението да понесе тежестта на собствените си сцени. Да ме накара да усетя загубата. Да даде на човека значение, преди да превърне смъртта му в ефект.

При „Наследникът“ моето усещане е обратното: пробождането остава по-ярко от човека. Жестокостта се запомня по-лесно от смисъла. Именно това намирам за художествено бедно и обществено тревожно. Особено пред публика, към която популярните лица имат достъп и влияние.

Пловдив е причината да бъда още по-взискателна към такова зрелище. Един реален отнет живот прави рекламната лекота около измислената смърт много по-трудна за преглъщане.

Squid Game с български лица не е достатъчно

В официалното представяне на „Наследникът“ Виктор Мордем попада във вампирски орден и трябва да оцелее в три изпитания. Заявени са големи теми — власт, привилегии, човечност.

На екрана обаче за мен надделява познатата схема на смъртоносната надпревара. Кой ще оцелее? Кой ще отпадне? Кое ще бъде следващото изпитание? Асоциацията със Squid Game идва естествено, а резултатът ми изглежда като негова пародийна сянка.

Да заявиш човечността като тема е лесно. Да я изградиш така, че зрителят да преживее всяко нейно разрушаване, е работа на сценария и режисурата. Мрачната атмосфера и крайният залог не могат да свършат тази работа вместо тях.

Вампирският сюжет осигурява жанрова рамка. Художественото оправдание за всяка сцена трябва да дойде от самия филм. За мен то не е достатъчно убедително. Остава усещането, че смъртта е най-бързият начин историята да привлече внимание.

И това трябва да ме въодушеви като посока за българското кино? Очаквам много повече.

Инфлуенсърът довежда феновете. Какво им предлага след това?

Около „Наследникът“ има видима и последователна работа за привличане на публика. Webcafe описва социалните профили на Денислав Димчев, Яница Михайлова и Лина Соколова, видеата зад кулисите и присъствието на проекта на Comic Con. Официалният сайт предлага тест за вампирска фамилия и брандирани стоки.

Фенът е поканен да принадлежи. Да избере своя род, да следи любимите лица, да влезе в техния свят. Билетът се вписва в тази предварително изградена близост. Точно затова инфлуенсърското участие носи отговорност, която надхвърля обикновената реклама.

Доверието към популярния човек може да изпревари преценката за произведението му. За едно дете желанието да види любимото лице е напълно разбираемо. Възрастният, който разчита на тази симпатия, трябва да може да обясни и съдържанието, до което я използва, за да го доведе.

Тук възражението ми е категорично: когато привличаш млади фенове към история на взаимно избиване, дължиш повече от ентусиазъм около премиерата. Дължиш ясна информация за насилието и готовност да отговориш на критиката към него.

За първия уикенд Investor.bg съобщава за 11 156 зрители и 75 929 евро приходи. Билетите са продадени. Художественият спор остава. Отчетът за приходите не може да се използва като оценка за качеството на филма.

Големите актьорски имена правят разочарованието по-голямо

Башар Рахал, Йоана Буковска, Асен Блатечки, Калин Врачански, Китодар Тодоров. Присъствието им в „Наследникът“ е част от силата на неговия афиш.

Тези имена носят години работа и натрупано доверие. Зрителят има основание да очаква, че зад тях стои история, която заслужава вниманието му. Затова участието им увеличава и тежестта на разочарованието.

Искам да чуя какво в този филм ги е убедило. Каква художествена необходимост виждат в начина, по който е показано насилието? Какво според тях получава младият зрител отвъд напрежението на следващото изпитание?

Известното име не отменя тези въпроси. Прави ги по-настоятелни.

Четиринадесет години не са освобождаване от отговорност

Филмът е обозначен с категория C+ — непрепоръчителен за лица под 14 години. Четиринадесетгодишният зрител обаче продължава да бъде дете. Той заслужава отношение, което отчита възрастта му и съдържанието, към което е привлечен.

Родителят трябва да получи ясна представа какво ще гледа детето му още през рекламата. Популярният актьор, симпатичният инфлуенсър и думата „фентъзи“ не са достатъчна информация за сцени на убийства.

Когато кампанията може да обясни към коя вампирска фамилия принадлежиш, може да обясни и какво насилие ще видиш на екрана. За първото има въображение. За второто очаквам същото старание.

Има български филми, за които си струва да вдигаме шум

„Гунди – Легенда за любовта“ показва, че силната публичност може да се събере около история за човек, любов и памет. Подкрепящата продукцията NOVA отчита 82 363 зрители до 20 октомври 2024 г., включително предварителните прожекции. Има публика за човешка история. Има смисъл тя да бъде търсена с размах.

„Един грам живот“ на Атанас Михайлов поставя във фокуса си наркотиците сред младите и последствията за отношенията между деца и родители. Така е представен и в програмата на София Филм Фест. Тази тема заслужава продължителен разговор, срещи с публиката и внимание отвъд премиерата.

За мен такива филми са убедителна причина да подкрепяме българското кино. Да влагаме рекламна енергия в истории, които ни карат да се вгледаме в човека и в цената на загубата му.

„Наследникът“ ме оставя с противоположното усещане: младият човек е въвлечен в изпитание, смъртта е превърната в атракция, а известните лица помагат атракцията да бъде продадена. Това е моята тежка оценка за филма. Случаят в Пловдив прави възмущението ми още по-силно.

Към хората, чиито имена продават „Наследникът“, имам конкретни въпроси. Какъв разговор за човешкия живот очакват след тези сцени? Каква възрастова публика търсят? И с какви аргументи биха препоръчали филма на родител, който току-що е прочел новината за непълнолетните обвиняеми в Пловдив?