Полъх от 90-те: мутренските години свършвали ли са изобщо?
Един човек е обвинен за убийството на Слави Бинев, а мотивът още се изяснява. От разстрелите на Любомир Иванов и Алексей Петров до случая „Нотариуса“ — хронологията поставя под съмнение представата, че силовият преход е останал в миналото...
На 25 октомври прокуратурата съобщи за обвинение срещу един от тримата задържани след убийството на Слави Бинев. Докато разследващите изясняват мотива, политическите обяснения стигнаха до олигархията и преразпределението на пари. Зад актуалната новина стои по-дълга история — за убийства, бавно правосъдие и зависимостите, които преживяват своите посредници.
На 25 октомври Софийската градска прокуратура съобщи, че един от тримата задържани след убийството на Слави Бинев е привлечен като обвиняем за умишлено убийство. Според изложеното от говорителя Николай Николаев събраните доказателства насочват към един извършител, действал сам. За другите двама към момента няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения, предава БНР от прокурорския брифинг.
Бинев беше застрелян на 24 октомври в дома си в София. На следващия ден основното уточнение на прокуратурата е, че мотивът продължава да се изяснява. Установени са познанство и делови отношения между жертвата и обвиняемия. Това е публично обявеното по разследването — отвъд него започват версиите.
Убийството на човек, преминал през бизнеса на прехода, Европейския парламент и спортното управление, естествено връща спомена за 90-те. Но изразът „полъх от миналото“ съдържа едно недоказано успокоение: че онова минало е приключило.
Хронологията на тежките престъпления и документите за влияние в правосъдието позволяват по-неудобен прочит. Част от силовия модел се е приспособила към новите условия, без да бъде окончателно разградена.
От първите арести до първото обвинение
Обвиняемият за убийството на Бинев е задържан за срок до 72 часа. В Софийския градски съд е внесено искане за мярка „задържане под стража“. Открит е и пистолетът, за който се предполага, че е използван при престъплението, според информацията на прокуратурата, отразена от bTV.
Това развитие променя първоначалната картина. Тримата задържани не могат да бъдат представяни като трима доказани участници. За един има обвинение, за другите двама прокуратурата съобщава недостатъчни доказателства към този момент.
На 24 октомври МВР посочи неуредени финансови отношения като предполагаем мотив. Главният секретар Любомир Николов заяви, че първоначалните данни не дават основание да се говори за поръчково убийство. Последвалото уточнение на прокуратурата запазва мотива отворен за разследване.
Точността тук има пряка обществена стойност. Ако първата версия се превърне в окончателна истина още преди експертизите и разпитите, всяко следващо развитие започва да изглежда като „обрат“. А често то е просто установяване на факти, които в първите часове не са били известни.
Политическото обяснение изпревари установяването на мотива
На 25 октомври премиерът Румен Радев постави убийствата на Бинев и Илиян Филипов в по-широк политически контекст. Той заяви, че олигархията и подземният свят губят контрол върху обществени поръчки и финансови потоци и че това може да изостря конфликтите за ресурси. Радев допусна възможността за още подобни престъпления.
Премиерът представи бързите задържания като доказателство за възстановяване на държавните функции. Тази оценка трябва да се разглежда отделно от процесуалните факти. Политическо изявление за преразпределение на пари не установява мотива за конкретно убийство. Обвинението също не е издадена присъда.
Бързата полицейска реакция има значение и заслужава да бъде отчетена. След нея обаче започва работата, която рядко се побира в телевизионен кадър: проверка на свидетелски показания, експертизи, възстановяване на отношенията между участниците и представяне на доказателства пред съд.
Тъкмо там се проверява доколко държавата е възстановила функциите си. Полицейската операция може да приключи за часове. Наказателната отговорност трябва да издържи… значително по-дълго.
Какво остана след анцузите и застрахователните стикери
Мутренските години често се разказват като поредица от прякори, скъпи автомобили и зрелищни конфликти. Така лесно се губи икономическият механизъм: възможността чрез насилие, заплаха и институционални връзки да се определя кой работи, кой плаща и кой отстъпва.
В изследването „Организираната престъпност в България: пазари и тенденции“ от 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията проследява силовото застраховане около ВИС и СИК и навлизането на престъпни структури в легалната икономика. Авторите описват намаляване на някои форми на открито насилие, съпроводено с по-сложни средства за въздействие върху конкуренти — включително съдебни процедури и корупционни зависимости.
Изводът от тази историческа картина е съществен: намаляването на видимото насилие само по себе си не доказва изчезване на принудата. Тя може да стане по-тиха и по-трудна за доказване.
Стикерът на витрината е видим. Посредникът, който обещава да уреди дело, действа в друга среда. И в двата случая зависимост възниква, когато човек повярва, че законният ред няма да го защити без чуждо разрешение.
Следващите случаи имат различни обстоятелства и не доказват единна престъпна схема. Подбрани са заради обществения им отзвук и публично документираното развитие по тях, а не като статистика за всички убийства в България.
2018 г.: Петър Христов — стрелба по пътя към офиса
На 8 януари 2018 г. бизнесменът Петър Христов е прострелян пред офиса на „Лактима“ в София. Умира във Военномедицинската академия. Тогава МВР съобщава, че няма данни да е получавал заплахи и че не е имал охрана. Основните версии са свързани с бизнеса му, като се проверяват и други възможности, показва изявлението на полицията, отразено от NOVA.
Този случай остава важна отправна точка заради мястото и обстоятелствата: работен ден, офис, градска улица. Убийството се случва в пространство, което хората използват за най-обикновеното си ежедневие.
Тъкмо затова обяснението „това са техни разправии“ е толкова недостатъчно… Стрелбата пред офис не засяга единствено жертвата и нападателя. Тя създава риск за случайни хора и показва докъде може да стигне конфликт, когато някой реши да го разреши с оръжие.
2022 г.: Любомир Иванов — убийство, обвинения и отлагания
На 25 март 2022 г. бившият полицай Любомир Иванов е застрелян пред дома си в столичния квартал „Лозенец“. Подсъдими по случая са Кристиан Илиев, обвинен като извършител, и Боян Табаков — като помагач. През март 2023 г. Красимир Каменов–Къро е привлечен към наказателна отговорност за подбудителство.
Публичната съдебна хронология документира продължително забавяне. През април 2025 г. БНР съобщава за ново отлагане, след предходни съдийски отводи. На 3 юни същата година БТА отразява пореден неуспешен опит да започне процесът.
Тези дати показват защо арестът и съдебният резултат не могат да бъдат използвани като взаимозаменяеми понятия. Дори когато има обвиняеми и внесено дело, между престъплението и разглеждането му в съдебната зала могат да минат години.
За близките времето не се разделя на полицейски успех, прокурорски етап и съдебна процедура. То остава време след загубата, през което отговорът още се очаква.
2023 г.: Къро — четири жертви, сведени до един прякор
През май 2023 г. в Кейптаун са убити Красимир Каменов–Къро, съпругата му и още двама души. Каменов е една от фигурите, свързвани с българските силови групировки от 90-те. Смъртта му идва след обвинението за подбудителство към убийството на Любомир Иванов, припомня „Свободна Европа“.
През март 2024 г. южноафриканската полиция разпространява снимки на двама мъже, които могат да помогнат на разследването. Според информацията, отразена от bTV, шестима заподозрени са забелязани да напускат местопрестъплението с автомобили.
В медийния разказ този случай обикновено е „убийството на Къро“. Формулировката почти заличава останалите жертви. Четири отнети живота се събират в биографията на най-разпознаваемия човек.
Същевременно международният характер на разследването изисква повече от подреждане на познанства и прякори. Необходими са доказателства, които могат да бъдат събрани, обменени и използвани между различни правни системи. Публичното подозрение не съкращава този път.
Август 2023 г.: Алексей Петров — разстрел на Витоша
На 16 август 2023 г. Алексей Петров е убит на Витоша. При стрелбата е ранена и придружаващата го жена. Престъплението е извършено в район на туристически маршрути, показват репортажите от разследването.
Биографията на Петров събира служби за сигурност, бизнес и продължителни съдебни конфликти. Затова един факт трябва да остане ясно видим: по делото „Октопод“ той е окончателно оправдан през 2021 г. Убийството му не може да се използва като посмъртно потвърждение на недоказани обвинения.
През юни 2026 г. публикация за гражданския иск срещу прокуратурата описва необичайна последица от дългия съдебен път. Наследниците му продължават производството за обезщетение, а съдът назначава експертиза за преживените от него страдания. Човекът, чието състояние трябва да бъде оценено, е мъртъв от близо три години.
Това производство е различно от разследването на убийството. Съпоставката обаче показва човешката цена на институционалното време: понякога спорът с държавата надживява човека, който го е започнал.
2024 г.: Нотариуса — когато посредникът обещава достъп до правосъдието
На 31 януари 2024 г. Мартин Божанов–Нотариуса е застрелян в София. Името му е публично известно от разследването на Антикорупционния фонд „Списък за бърз контрол“, започнало през 2021 г. То съдържа свидетелства и записи за предлагано посредничество срещу заплащане по съдебен казус.
Тук връзката с наследството на прехода има особено конкретно измерение: претенцията, че законният изход от проблем може да бъде купен чрез правилния човек.
На 29 април 2024 г. АКФ публикува оперативна справка на ГДБОП за предполагаемата група около Божанов. Според фонда информацията е изпратена на прокуратурата през 2022 г., а досъдебно производство е образувано през април 2023 г. В документа са описани предполагаеми връзки с магистрати и полицейски служители, натиск и използване на институционални процедури. АКФ изрично уточнява, че тези данни подлежат на проверка и доказване в наказателното производство.
При такъв модел принудата може да действа без физически удар. Достатъчно е човек да бъде убеден, че свободата, имотът или бизнесът му зависят от посредник с достъп до институциите.
Смъртта на този посредник не установява кой действително му е съдействал. Не доказва и че предполагаемите канали за влияние са прекъснати. За това са нужни отделни проверки, доказателства и отговорност на конкретни лица.
2026 г.: Владимир Янков — убийство, прикрито с пожар
На 27 юли 2026 г. Владимир Янков е намерен мъртъв в къща в Банкя. Случаят се разследва като умишлено убийство. Предприемачът е развивал бизнес с кафе, чай и оборудване за вендинг автомати, според публикуваната хронология на bTV.
През август вътрешният министър Иван Демерджиев заявява, че събраните данни насочват към първоначална цел, различна от убийство. По думите му случаят не носи белезите на професионално подготвена екзекуция. Тялото е открито след пожар, а според публикацията на Mediapool за разследването огънят е унищожил значителна част от следите.
Този случай също изисква собствено обяснение. Професията на жертвата не доказва организирана престъпност, а липсата на белези за професионален килър не прави убийството по-малко тежко.
За държавата задачата остава същата: да установи действията, участниците и причината за престъплението, без някакво там описание да замества доказателствата.
Септември 2026 г.: Илиян Филипов — обвиняемият остава в ареста
На 30 септември в Пловдив е застрелян Илиян Филипов — бизнесмен и президент на футболния клуб „Ботев“. В началото на октомври наблюдаващият прокурор Димитър Молев определя предполагаемия мотив като личен, породен от финансови отношения между отдавна познаващи се хора, предава БТА.
Последвалото съдебно развитие е конкретно: на 13 октомври Апелативният съд в Пловдив потвърждава задържането под стража на Славчо Мегеров, обвинен за убийството. Решението по мярката е окончателно. Защитата отрича той да е извършителят, показва репортажът на NOVA от същия ден…
Мярката за неотклонение не решава делото по същество. Тя показва преценката на съда за задържането на този етап. Вината трябва да бъде установена в наказателния процес.
Съпоставени с убийството на Бинев, случаите на Филипов и Янков оформят тревожна поредица от три убити предприемачи за близо три месеца. ВЪПРЕКИ ТОВА... Това е хронологичен факт. Общ мотив, общ поръчител или обща престъпна операция не следват автоматично от него...
Най-трайното наследство е зависимостта
Убийствата са най-видимата част от тази история. По-трудно се вижда средата, в която хората започват да смятат връзките за необходим разход, посредника за по-надежден от процедурата, а мълчанието за по-безопасно от свидетелстването.
Съпоставката между историческото развитие на силовите структури и данните по случая „Нотариуса“ подкрепя извода, че натискът може да се премести от улицата в институционалните отношения. Това не означава, че всяка институция или всеки магистрат е зависим. Дори ограничен канал за неправомерно влияние обаче може да причини големи щети — включително на почтените хора в системата.
Ако решение може да бъде „уредено“, съмнението пада и върху решенията, взети напълно законосъобразно. Така една предполагаема мрежа за влияние засяга много повече граждани от непосредствените си участници.
Затова смяната на поколенията сред известните фигури не е достатъчна за край на модела. Необходимо е да се прекъсне възможността страхът и достъпът до държавата да бъдат продавани като частна услуга.
Документите не позволяват сбогуване с миналото…
На 6 юни 2026 г. временно изпълняващата функциите главен прокурор Ваня Стефанова заявява в интервю, публикувано от прокуратурата, че действията по производствата, свързани с Петьо Петров–Еврото и предполагаемата група около Божанов, са активирани. Тя определя зависимостите като сериозен проблем за доверието в правосъдието.
В доклада за върховенството на закона за 2026 г. Европейската комисия констатира липса на напредък към убедителни резултати от разследвания, обвинения и окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи. Отбелязана е и липсата на последващи действия след работата на комисии за проверка на заплахи срещу магистрати и възможно неправомерно влияние в съдебната система.
Тези констатации не обясняват конкретните убийства. Те обясняват защо декларацията, че силовото минало е приключило, среща основателно съмнение. Промяната трябва да се вижда в работещи гаранции, доказана отговорност и резултати, които издържат пред съд.