Продължава поскъпването на плодовете и зеленчуците у нас: как се променят цените и какво показват пазарните индекси.
Поскъпването на повечето плодове и зеленчуци у нас продължава и през изминалата седмица, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 1,75% и достига 2,563 пункта спрямо 2,519 пункта седмица по-рано. За сравнение, базовото равнище на индекса от 1,000 пункта е определено през 2005 година, което ясно показва дългосрочната тенденция към поскъпване.
Зеленчуците: почти повсеместно увеличение
При зеленчуците преобладава ръст на цените, като при някои продукти увеличението е осезаемо. Най-силно поскъпват тиквичките, които се търгуват с 5,30% по-скъпо, достигайки 2,74 евро за килограм. Цената на доматите се повишава с 1,96% до 1,98 евро за килограм. Краставиците поскъпват с 2,12% и се продават по 2,60 евро за килограм. Морковите отбелязват ръст от 1,61% до 0,63 евро за килограм.
При чушките увеличението е по-изразено. Зелените чушки поскъпват с 1,20% до 2,70 евро за килограм, а червените – с цели 6,19% до 2,71 евро за килограм. Зрелият лук кромид също отчита ръст от 1,69% и се търгува по 0,48 евро за килограм.
Изключенията: по-евтини картофи и зеле
На фона на общото поскъпване има и няколко положителни изненади за потребителите. Картофите поевтиняват с 12,89% и се продават по 0,50 евро за килограм. Цената на зелето също спада значително – с 8,91% до 0,47 евро за килограм. Тези понижения временно облекчават потребителската кошница, особено за домакинствата, които разчитат на тези основни продукти.
Плодовете: цитрусите водят ръста
При плодовете най-осезаемо е поскъпването на цитрусовите култури. Лимоните поскъпват с 10,51% и достигат цена от 2,04 евро за килограм. Мандарините се търгуват с 4,80% по-скъпо – по 1,44 евро за килограм, а портокалите поскъпват с 3,39% до 1,28 евро за килограм.
В същото време ябълките поевтиняват леко с 0,17% до 1,20 евро за килограм. Бананите също понижават цената си с 3,03% и се търгуват по 1,47 евро за килограм.
Млечни продукти и яйца
При млечните продукти се наблюдават разнопосочни тенденции. Кравето сирене поевтинява с 1,86% до 6,11 евро за килограм. Кашкавалът „Витоша“ обаче поскъпва с 1,20% и достига 9,77 евро за килограм.
Цената на киселото мляко с масленост 3 и над 3 процента се увеличава с 5,42% до 0,70 евро за кофичка от 400 грама. Прясното мляко поевтинява с 1,14% и се продава по 1,21 евро за литър. Кравето масло поскъпва с 3,59% до 1,73 евро за пакетче от 125 грама.
Яйцата размер М отбелязват ръст от 4,76% и се търгуват по 0,22 евро за брой на едро.
Месо, ориз и бобови култури
Замразеното пилешко месо поевтинява с 1,23% до 3,52 евро за килограм, което донякъде компенсира ръста при други основни храни.
Оризът също поевтинява – с 1,32% до 1,65 евро за килограм. За сметка на това лещата поскъпва с 2,66% и се търгува по 2,16 евро за килограм. Зрелият фасул отчита спад от 4,36% и се продава по 2,06 евро за килограм.
Брашно, захар и олио: леки, но важни промени
Брашното тип 500 поскъпва минимално с 0,26% до 0,77 евро за килограм. Захарта също отчита ръст от 1,55% и достига 0,92 евро за килограм. За разлика от тях, олиото поевтинява с 2,31% и се търгува по 1,69 евро за литър, което е добра новина за домакинствата.
Какво означават тези данни за потребителите и ще се повишат ли цените?
Продължаващото поскъпване на плодовете и зеленчуците оказва пряк натиск върху семейния бюджет. Цените се вдигат, а заплатите- не. Макар част от продуктите да поевтиняват, общата тенденция остава възходяща.
Според експертите основните фактори за тази динамика са сезонните колебания, логистичните разходи, климатичните условия и международните пазарни процеси.
Данните на ДКСБТ показват, че цените на храните на едро в България остават под силен натиск. Най-сериозно поскъпват пресните плодове и зеленчуци, докато при някои основни продукти има временни корекции надолу.
През следващите седмици пазарът ще остане силно зависим от климатичните условия, вноса и глобалната икономическа среда. За потребителите това означава необходимост от по-внимателно планиране на разходите и търсене на по-изгодни алтернативи.