Президентският цирк: 490 840,32 евро… простащината в ефира я плащаме ние!

Президентският цирк: простащината в ефира я плащаме ние!

„България иска провокация — аз съм ѝ я дала“, заяви кандидатката за президент Ваня Великова, цитирана в репортаж за началото на кампанията. За политическа програма това е пестеливо. За реклама на участие — напълно достатъчно. Някой е решил от какво има нужда България, доставил го е и очаква благодарност във вид на държавен пост.

БНТ обяви над 2000 минути безплатно време за президентската кампания, включително в праймтайма. Отделно държавата предвиди медийни пакети за определените от ЦИК участници. Така личното желание да бъдеш забелязан получава достъп до нещо твърде ценно: вниманието на цяла страна и възможност за бюджетно финансирана реклама.

Безплатно за кандидата звучи прекрасно. Данъкоплатецът просто трябва да свикне, че в това изречение той е човекът с малкия шрифт извън скобите.

Държавническите качества ще ги уточняваме след рекламите…

В изказването на Великова има полезна откровеност… Провокацията е представена като изпълнено обществено задължение. Предполага се, че щом хората гледат, значи са получили необходимото. По тази логика всяка шумна свада пред входа е гражданска инициатива, която още не си е намерила спонсор.

Сценичната професия сама по себе си не пречи на политическата подготовка. Саморекламата обаче не я замества. Когато кандидатът обяви липсата на задръжки за преимущество, избирателят има основание да се заинтересува от наличието на други качества. Президентската институция предполага решения, при които спирачките понякога са по-полезни от „свирката“.

На 2 октомври Атанас Стефанов, кандидат за вицепрезидент, използва участието си в „Денят започва“ за призив срещу хора заради сексуалната им ориентация и за позорящи твърдения срещу патриарха. ЦИК установява нарушение на Изборния кодекс и разпорежда съставяне на акт.

Това е особена заявка за работа в президентството: още на представянето си да уточниш кои българи не понасяш. Доста практично. Спестяваш им надеждата, че някога ще ги представляваш.

На 16 октомври Борис Анзов обявява хомосексуалните хора за опасност за националната сигурност и добавя вулгарна квалификация в безплатен диспут по БНТ 2. Решението на ЦИК от 20 октомври установява нарушение и предвижда съставяне на акт.

Ето колко лесно може да бъде обяснен сложният свят: избираш група хора, обявяваш я за опасна и си готов с националната сигурност. Няма нужда от анализ, подготовка или досадното усилие да докажеш нещо. Предразсъдъкът пристига с готов отговор и почти никакви изисквания към автора си.

Същия ден интервюто на Венцислав Ангелов в сутрешния блок на БНТ е прекратено след предупреждения и повторна употреба на обидна квалификация. Според репортажа за участието финалната му реплика е „Анатемосвам ви!“.

Човекът се явява за президент, но при затруднение с интервюто поема и духовната власт. Остава да разберем дали при въпрос за бюджета би обявил кръстоносен поход срещу калкулатора.

Подписката е налице. Препоръките за работата липсват

Подобни участия превръщат темата за подбора от юридическо упражнение в съвсем земно възмущение. Предлагат ни хора за висша държавна длъжност, а ние трябва благодарно да оценяваме, че документите им са попълнени.

Изискванията за регистрация проверяват гражданство, възраст, пребиваване и останалите законови условия. Независимата двойка трябва да има подкрепата на поне 2500 избиратели. Компетентността, преценката и отношението към гражданите остават извън удостоверението. Четиридесет навършени години доказват изминало време. Как е използвано то, е отделна биографична подробност.

Тъкмо тук партиите и инициативните комитети дължат обяснение. Те предлагат конкретни хора, застават зад имената им, искат останалите да им поверят държавен авторитет. Следователно трябва да могат да посочат и нещо повече от способността на кандидата да събира погледи.

Какъв опит има? Какви решения е вземал? Разбира ли длъжността? Може ли да понесе въпрос, който не е комплимент? Тези неща могат да бъдат проверени публично, преди кандидатурата да получи тържествената телевизионна опаковка.

Подписът под номинацията е заявка за политическа преценка. Ако после кандидатът се държи като човек, случайно попаднал пред включена камера, издигналите го нямат основание да се крият зад регистрационната процедура. Те са го предложили. Нека обяснят какво точно са разпознали в него.

Уважението към зрителя също е част от плурализма!

Телевизията извършва малък ритуал на легитимация. Поставя човека в студио, изписва длъжността, за която се бори, дава му водещ и време. Така кандидатът заема назаем част от авторитета на медията. На екрана дори най-безотговорното твърдение може да изглежда като позиция, която заслужава сериозно обсъждане — особено ако никой не поиска доказателства.

Затова равният достъп трябва да върви с еднакво неприятни въпроси. Кандидатът може да получи своите минути и пак да ги прекара в обяснения. Няма демократично задължение телевизионното му участие да бъде приятно.

Обещаваш да оправиш доходите — посочи президентското правомощие, с което ще го направиш. Обвиняваш някого — покажи основанието. Говориш за заговор — отговори кой, кога и с какви доказателства. След третия опит да избягаш към световната конспирация водещият има пълното професионално основание да те върне към зададения въпрос.

Прекратяването на интервюто на Ангелов е пример за необходима граница. СЕМ също подкрепя незабавната редакционна реакция при враждебна и дискриминационна реч. Това право трябва да се упражнява уверено. Студиото има водещи, за да се води разговорът, иначе би стигнал и един добре закрепен микрофон.

Отговорността продължава и след предаването. Редакцията, която изрязва най-грозната реплика и я разпространява като забавен момент, подарява на участника още реклама. Може да сложи възмутено заглавие. Услугата остава същата.

Двайсет хиляди евро не стават въображаеми, защото кандидатът е комичен

В решението на ЦИК за медийните пакети са посочени четири партии и двадесет инициативни комитета с право на по 20 451,68 евро с ДДС. Сред тях са партията, издигнала Ангелов и Стефанов, и инициативният комитет на Анзов.

Сборът за тези 24 пакета е 490 840,32 евро — изчисление по изброените в решението участници. Това е размерът на предоставеното право, а действително използваните суми трябва да се установят по договорите и плащанията.

Правилата предвиждат ЦИК да плаща на медиите за одобрени и изпълнени услуги. Средствата идват от държавния бюджет. Кандидатът получава възможност за медийно присъствие, а доставчикът получава плащането. ТОВА Е ОТДЕЛНО ОТ БЕЗПЛАТНУТЕ УЧАСТИЯ ПО ОБЩЕСТВЕНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ…

Точно тази уреденост заслужава внимание. Простащината може да се появи в напълно подредена административна среда — със срокове, договори и счетоводство. Липсата на незаконен превод сама по себе си не отговаря на въпроса каква обществена полза сме получили срещу похарченото.

Предназначението на помощта е хората да могат да сравняват политически предложения. Превръщането на кампанията в личен рекламен сезон обезсмисля тази цел. Данъкоплатецът няма задължение да намира подобна употреба за приемлива само защото е описана с приличния израз „медийна услуга“.

На гражданина често се предлага да гледа на бюджетните пари като на нечии други. Изразът „държавата плаща“ върши чудесна работа: все едно държавата има собствена професия, от която вечер изкарва допълнително, като „чука“ частно. После същият гражданин получава обяснения колко внимателно трябва да се харчи и го чукат него, като му прибират втроия стълб пенсия, за да закърпят държавния бюджет…

Изборите могат да бъдат загубени. Рекламата си остава

За кандидат, чиято цел е разпознаваемостта, слабият изборен резултат не изчерпва равносметката. Името е минало през национален ефир. Откъсите са разпространени. Получени са покани, реакции, търсения. Длъжността може да остане недостъпна, но личната публичност е нараснала.

Това е порочният стимул: скандалът дава незабавна награда, докато последиците се движат по административен ред. Още се уточнява кой акт трябва да бъде съставен, а клипът вече работи за участника.

Има и по-тиха политическа щета. До човек, който обижда половината студио, всеки достатъчно спокоен кандидат започва да изглежда почти държавнически… Летвата пада до умението да завършиш интервю без анатема. Подготовката, почтеността и смислените идеи могат да почакат… първо да поздравим човека, че използва нормални изречения.

Така спектакълът вреди и на оценката на останалите. Избирателят е приканен да въздъхне с облекчение пред минималното приличие и да го приеме за изключително качество.

Нашето мълчание е доста шумно…

Псуваме пред телевизора, изпращаме клипа на приятел, подиграваме се в коментарите. Следващия път разпознаваме участника веднага. Той е получил публика, ние — краткото удовлетворение, че сме го разбрали.

В този обмен най-неудобната работа остава несвършена. Кой го издигна и защо? Какво последва след установеното нарушение? Какви услуги бяха договорени от негово име? Колко бе платено и на кого? За тези отговори трябват повече усилия, отколкото за споделянето на трийсет секунди простащина.

Подигравката е лесна форма на превъзходство. Тя ни позволява да се чувстваме по-умни от кандидата, докато му вършим разпространението. Особено удобна сделка за него.

Истинската претенция към подобна кампания започва там, където отказваме да приемем известността за квалификация, обидата за смелост и изрядната документация за достатъчен резултат. Организаторите на кандидатурата трябва да защитят избора си. Телевизиите трябва да изпитат твърденията. Установените нарушения трябва да бъдат проследени до реалния им изход.

За финансовата част има и конкретна дата. Сметната палата посочва 4 декември 2026 г. като срок за отчетите за кампанията за вота на 25 октомври, с публикуване до 15 дни след това. Тогава интересът трябва да се премести от физиономиите към получателите, договорите и сумите. Там ще се види колко е струвало медийното присъствие на всеки участник. Изборният резултат може да е скромен, но пък, мисля си… фактурата заслужава проверка до последния евроцент.