Криминални досиета

Д-р Менгеле и експериментите в Аушвиц

Д-р Менгеле и експериментите в Аушвиц

Д-р Йозеф Менгеле (на немски: Josef Mengele) е бил германски офицер от SS и лекар в нацисткия концентрационен лагер Аушвиц по време на Втората световна война.

Той е бил известен като един от лекарите на SS, които взимат решения кои от пристигащите затворници да бъдат убити и кои да бъдат изпратени на принудителен труд. Имал е и една по-различна привилегия, разписана лично от Адолф Хитлер.

Позволение да  провежда неетични човешки експерименти със съмнителна научна стойност, често придружени с изключителна жестокост.

Всеизвестен факт е, че той запълвал времето си с всевъзможни ужасяващи експерименти. Една част от тях са били дисекция на живи бебета, кастрация на момчета без упойка, подлагане на жени на високоволтов ток, за да се провери тяхната издръжливост. Той е вярвал, че жените са способни на два пъти повече физическа издръжливост от мъжете. Страховитото е, че го и доказва.

Докторът е най-известен със своите чудовищни експерименти с близнаци, обикновено завършващи с обезобразяване и смърт. Що се касае до изобретяването на нови способи за физически мъчения, неговото въображение не познавало граници.

Ако до тук не сме ви стреснали и сте достатъчно смели да продължите да четете, то нека да проследим живота му.

Семейство Менгеле от Гюнцбург

Йозеф е бил най-големият от синовете на Карл и Валбурга Менгеле от баварското село Гюнцбург. Баща му е бил местен производител, притежаващ фабрика за селскостопански машини. Известен като строг, но изключително честен и принципен работодател и отдаден на работата си човек. Интересен факт е, че работниците се страхували не от него, а от съпругата му Валбурга. Тя била огромна жена с ужасен характер. Често нахлувала във фабриката на съпруга си и публично наказвала с бой отделни служители за нехайство и мързеливост. Когато я виждали да се приближава към фабриката, работниците бързали да се скрият от нейният гняв. 

Веднъж, заради точно такова скриване на всички работници, разгневената жена влезнала в едно хале с машини. Със себе си водела кучето – пазач на фабриката и го пуснала. Идеята ѝ била, то да открие някого и да го нападне. В този ден тя е пратила в болницата няколко работника.

Валбурга управлявала домочадието си със същата строгост

Изисквала уважението и подчинението на тримата си синове Йозеф, Алоис и Карл- младши. Като отдадена католичка Валбурга правила всичко по силите си нейните момчета строго да се придържат към законите на църквата.

Отношенията със съпруга ѝ са също били толкова студени и изискващи. Един ден Карл се прибрал у дома с чисто нов автомобил, който е купил, за да отпразнува развиващия се бизнес. Вместо да се зарадва, съпругата му го посреща със жлъчни коментари, обвинявайки го, че е похарчил безумно много пари. И го ударила с дърво от камината крещейки “Трябваше да го обсъдиш с мен първо!” Този момент показва степента, до която Валбурга се е стремяла да упражнява пълен контрол над дома си и животите на близките си.

От мемоарите на Менгеле става ясно, че поведението на майка му и нейното отношение към него са оставили незаличим отпечатък у младия мъж.

Той описва баща си като студен човек, твърде зает с работата и фабриката си. Валбурга е описана като неспособна на обич, студена и корава жена. Вероятно нейните безсърдечни възпитателни методи са допринесли за превръщането на сина й в кръвожадния есесовски доктор на Аушвиц.

Въпреки липсата на любов и привързаност в семейството му, младият Йозеф е описван като будно, умно, смело и весело момче. Децата и възрастните го наричали с умалителното „Бепо“, прякор, който е считан за знак на привързаност към детето. Йозеф не е бил пълен отличник, но се е справял добре в училище и е смятан за способен и амбициозен ученик. Бързо е печелил уважението и доверието на учителите и те не веднъж са го давали за модел за добро поведение, Много често получавал словесни похвали от иначе строгите си учители, както и високи оценки за примерност и точност. В Германия по това време са съществували и оценки за добро поведение в учителището. 

Като младеж Йозеф продължил да усъвършенства социалните си умения и постепенно се превърнал в доста привлекателен млад мъж.

Благодарение на острият си ум, излъчвал вътрешна самоувереност, бил очарователен събеседник и съответно доста популярен сред момичетата. Още в онази млада възраст Менгеле придобил навика да се облича предимно в шити по поръчка дрехи и да носи бели памучни ръкавици, по които след години е разпознаван от оцелелите си жертви.

Амбициите на младият мъж влизали не веднъж в директен конфликт с желанията на баща му. Който искал неговият първороден син да работи във фамилната фабрика. Но мечтите на Йозеф се простирали далеч отвъд родното провинциално градче. Той мечтаел през цялото време как ще напусне Гюнцбург и ще направи кариера в науката и антропологията. Не криел амбициите си и неведнъж се хвалил пред приятели, че един ден името му ще бъде записано в енциклопедиите. През 1930 г. завършил с отличен местната гимназия и е бил приет е в Мюнхенския университет.

По това време Мюнхен е столицата на Бавария и е бил сърцето на растящото националсоциалистическо движение, предвождано от политика и бунтар Адолф Хитлер.

Създаването на младия нацист

През октомври 1930 г. Йозеф Менгеле напуска Гюнцбург и отива в Мюнхен, за да учи в университета. Записва се на курсове по философия и медицина, степени, които извънредно много ще подпомогнат неговата кариера в Сърцето на мрака – Аушвиц. По онова време Мюнхен е на ръба на идеологическата революция. През 1930 г. нацистите стават втората по големина партия в германския парламент. Адолф Хитлер използва града като първата база, от която ще постигне господството си над цялата германска общност. Неговите пропити с омраза и ярост националистически речи подстрекават баварската му публика и я опияняват с миражи за нова германска империя, населена от германска супер-раса.

До този момент от живота си Менгеле е бил крайно аполитичен.

Вълнувал се основно от преследването на житейските блага. Неговият поход към успеха и признанието го насочили към сферата на антропологията и академичните науки. Въпреки това той лесно се поддавал на заразната истерия на нацизма, която вече е покосила повечето му познати. В своите мемоари той пише:

„Моите политически възгледи бяха национално-консервативни, повлияни от семейната традиция. Не се бях присъединил към никоя политическа организация. Но след известно време стана невъзможно да стоиш настрана в тези бурни политически времена, обсебени от страха, че нашата Родина може да бъде погълната от атаките на марксист-болшевиките. Тази проста политическа концепция се оказа решаващ фактор в моя живот.“

Тази „политическа концепция“ се превръща в средство, което Менгеле използвал, за да напредне в кариерата си и да получи славата на изследовател и учен. Без да губи време, през 1931 г. той се присъединил към националистическа организация наречена Стоманените шлемове (Stalhelm). Членовете й обличали декоративни немски униформи и марширували под звуците на национална музика по време на различни обществени прояви. По онова време движението все още не е било свързано с нацистката партия, но споделяло нейната отровна идеология.

С разцъфтяването на политическата му съвест Менгеле започнал да полага големи усилия в образованието си, фокусирайки се върху антропологията и палеонтологията и медицината.

Изкуството на лечението всъщност е от второстепенно значение за него. Негова страст била евгениката, науката за изучаване на човешките гени и причините за деформации и несъвършенства. Този интерес възникнал у него във време, когато няколко изтъкнати немски академици и експерти в медицината налагали теорията за „недостоен живот“, проповядваща, че някои хора просто не заслужават да живеят. Менгеле се стремял да изпъкне точно в тази сфера и да бъде признат като учен, допринесъл за съвършенството на германската раса.

Колкото и амбициозен да е Йозеф Менгеле, академичната му страст е била нищожна в сравнение с убийствената жар, която го обзема след време. Един от неговите колеги в университета, професор Ханс Гребе споменава в своята книга:

 „В характера му нямаше нищо, което би могло да предположи, че той ще извърши онова, което направи, като есесовки доктор в Аушвиц.“

За да се превърне в подобно хладнокръвно чудовище във възхода на кариерата си, Менгеле със сигурност се е учил от някои от най-диаболичните умове на Германия. 

Като студент той посещавал лекциите на д-р Ернст Рудин, който е агитирал не само, че имало хора, които не заслужавало да живеят, но и че лекарите са били длъжни да унищожават подобни същества, за да не се смесват с обществото. Неговите забележителни възгледи привлекли вниманието на самия Хитлер и д-р Рудин е бил призован да участва в съставянето на Закона за защита на наследствеността, който е приет през 1933 г. През същата тази година нацистката партия получила пълен контрол над германското правителство. Този безкомпромисен социалист-дарвинист дава своя принос за създаването на декрет, призоваващ към стерилизация на лица, проявяващи следните несъвършенства, за да се предотврати по-нататъшно замърсяване на германските гени:

  • слабоумие
  • шизофрения
  • аутизъм
  • маниакална депресия
  • епилепсия
  • наследствена слепота
  • наследствена глухота
  • физически деформации
  • хорея на Хънтингтън (генетично нарушение на централната нервна система) 
  • алкохолизъм
  • наркотична зависимост

Ученикът си намира учител

През 1934 г. Хитлер дал нареждане на SA (Щурмови отряд), известен като Кафявите ризи, да погълне Стоманените шлемове, при което Менгеле автоматично става техен член. Но една бъбречна криза, която отслабва здравето му, го принудила да напусне организацията. Благодарение на това отдал цялото си време на ученето. 

Пет години след влизането си в университета Менгеле получил докторска степен за своята дисертация, озаглавена „Расово-морфологично изследване на долната челюст при четири расови групи“. Чрез доста сухата си научна проза, Менгеле допускал, че е възможно да се засекат и идентифицират различни расови групи, чрез изучаване на челюстта. Макар лишени от каквито и да било расистки (особено антисемитски) намеци, аргументите на Менгеле съвпаднали с тези на други хора, твърдящи, че по физически особености като челюстта и формата на носа би могло да се определи дали даден човек е евреин. През 1936 г. Менгеле взел държавния си изпит по медицина и започнал работа в университетската болница в град Лайпциг.

Следващата 1937 година се оказала повратен момент в кариерата на Йозеф Менгеле и в историята на Холокоста. Той е бил препоръчан и получава мястото на асистент-изследовател в Института за наследственост, биология и расова чистота на Третия Райх, към Университета във Франкфурт. Работил под ръководството на професор Отмар Фрайхер фон Вершуер, един от големите умове в сферата на генетиката. Фон Вершуер е публичен поддръжник на Хитлер и го е хвалил за това, че е „първият държавник, прегърнал наследствено-биологичната и расова хигиена“. Менгеле бързал да заслужи похвалите и одобрението на професора и скоро го постигнал. Той намeрил у Фон Вершуер родителските хвалебствия и подкрепа, които така силно са му липсвали в детските години.

Амбициите на Менгеле намират общ език с тези на нацисткото движение

Той станал официален член на партията през 1937 г. През май 1938 г. кандидатствал и е приет в SS. Това е била елитна част от расови охранители, грижещи се за личната сигурност на Хитлер. В нея са били приемани лица, притежаващи най-чисто арийско потекло и демонстриращи вярност към нацистката идеология и практика. На 28-годишна възраст Менгеле вече е успял да се изкачи на престижно място в йерархията на нацизма и е натоварен с голяма власт и влияние.

През същата година той получава медицинска степен от Университета във Франкфурт. Пак през 1938 г. събрал и първия си боен опит като прекарва три месеца, тренирайки за битка с Вермахта (германската армия). Остава в Института до 1940 г., където асистира на фон Вершуер и преглеждал работата на другите учени. През 1939 г. избухва Втората световна война и Менгеле е наелектризиран от надеждата, че ще се бие за родна Германия. Въпреки че се налагало да чака до юни 1940 г., отново заради проблеми с бъбреците, той е приет във Вафен-СС (военното подразделение на SS ), които са били най-фанатичните последователи на призива на Хитлер да се запази и защити германската раса.

Менгеле продължил да се отличава, този път като войник. 

През юни 1941 г. на украинския фронт е бил награден с Железен кръст – II клас. През януари 1942 г., докато есесовската дивизия е проникнала дълбоко зад съветските линии, Менгеле спасил двама немски войници от горящ танк и получава награда с Железен кръст – I клас, Черна значка за ранените и Медал за Грижа към Германския народ. Раните, които получава в тази втора кампания, му попречват да се върне на фронта. Вместо това е изпратен в Кабинета за расова реколонизация в Берлин, където е издигнат до чин капитан. Неговият ментор професор Фон Вершуер също е  бил преместен в Берлин, в Института Вилхелм по антропология, наследствени науки и генетика.

Виден нацистки учен като Фон Вершуер вероятно е разполагал със сведения от първа ръка за политиката на Окончателното решение, която съвсем наскоро се е родила в главите на върховните членове на партията. Той също така е бил наясно и с техните планове да бъдат създадени огромни концентрационни лагери в цяла Европа, и че тези лагери ще предлагат нечувани възможности за експерименти в естествени условия – генетични изследвания върху човешки обекти.

Година след назначението си в Берлин д-р Йозеф Менгеле получава следващия си пост в концентрационния лагер Аушвиц, в Полша.

Фабриката на смъртта в Аушвиц

Фабриката на смъртта в Аушвиц представлявала страховито царство на човешкото нещастие. Бараките са лишени от каквито и да е санитарни условия. Болести като тиф и диария са нещо нормално, както и въшките, плъховете и бълхите.

Точно това зловещо кралство иска да управлява д-р Менгеле. Неговата мисия в лагера е била да проведе изследване на човешката генетика. През август 1943 г., с помощта на професор Фон Вершуер, той получил субсидия от Германския изследователски съвет. По това време, това е била най-голямата отпусната сума, изобщо. С тези пари са можели да се въоражат и изхранят няколко войски. 

 Целта на работата му е била да разгадае тайните на генното инженерство.

Да открие начини за премахването на долнокачествените човешки гени от генома на населението, с цел да се създаде германска супер раса.

Менгеле незабавно се откроил сред останалите есесовки доктори в Аушвиц. Той е единственият сред тях, отличен с медали за участието си във войната. Менгеле задължително закичва ордените на безупречната си есесовка униформа и гордо се разхождал. Често споменавал участието си на фронта и очевидно много се гордеел с медалите си. Но не само военният опит го отличавал от обкръжението му. Неговата маниакална отдаденост към работата му в Аушвиц му донесла репутацията на безмилостен, хладнокръвен убиец, чието име смразява кръвта дори на останалите офицери от SS. Още с пристигането си Менгеле показал завиден хъс за масово унищожение по време на епидемия от тиф, избухнала в лагера. Той изпратил хиляда болни мъже и жени от цигански произход в газовите камери, но пощадява живота на тези с немско гражданство. Обяснението на този инцидент е двузначно: 

” Менгеле се придържа към вярата на нацистите, че циганите са подвидове на човешката раса и следователно са „недостойни да живеят“.

 Фактът, че той спасява живота на немските цигани, поне в този случай…

може би се дължи на собствените му физически черти, носещи твърде много прилики с ромските – тъмна кожа, коса и очи. Той далеч не е пример за идеален нацистки ариец с руса коса и сини очи.

Амбицията на Менгеле е да бъде главнокомандващ в Аушвиц и той е бил готов да мине през трупове… буквално.  Това най-ясно си проличило по време на подбора на новопристигащите евреи. Според д-р Ела Лингенс, австрийка, изпратена в Аушвиц заради опита й да скрие своите еврейски приятели, Менгеле се е наслаждавал на своята роля на селектор:

“Някои, като Вернер Род, който мразеше работата си и Ханс Кьониг, който бе отвратен от нея, трябваше да се напият преди да се появят на рампата. Само двама от докторите извършваха селекцията без помощта на стимуланти: д-р Йозеф Менгеле и д-р Фриц Клайн. Д-р Менгеле бе особено жесток и циничен. Един път ми каза, че на света съществуват само два вида надарени хора, германците и евреите и въпросът е в това, кой ще успее да надделее. Той беше решил, че те трябва да бъдат унищожени.“ 

Веднъж, когато тя вижда как той дава бонбон на дете в лагера, той я е ужасил с репликата си, докато говори усмихвайки се и гледайки детето: 

“Ето, давам й бонбон, тя ме харесва вече и ще дойде с мен до лабораторията без да пищи много. Там ще я вържа и ще я нарежа с научна цел, разбира се. ” 

Менгеле изпълнявал задълженията си с удоволствие, появявайки се на селекции, за които не е официално назначен, винаги облечен в най-хубавата си униформа.

Ходил леко и грациозно със своите излъскани до блясък черни ботуши, прилежно изгладени панталони и бели памучни ръкавици, докато в краката му се стелело море от изтощени и умиращи от глад затворници. 

Д-р Олга Ленгиел, също затворничка, си спомня с горчивина поведението на Менгеле на рампата:

„Как ненавиждахме неговото незаинтересовано, надменно отношение, непрестанното му подсвиркване и хладната му жестокост. Ден след ден той стоеше на поста си, наблюдавайки жалката тълпа от мъже, жени и деца, изтощени до смърт от нечовешкото пътуване във вагоните за добитък. Посочваше с пръчката си всеки един от тях и ги насочваше с една дума: „дясно“ или „ляво“. Изглежда се наслаждаваше на зловещата си задача.“

Тази „хладна жестокост“ понякога се превръщала в свирепа ярост, изсипваща се без предупреждение върху онези, осмелили се да вървят срещу правилата му. 

Затворничката д-р Гизела Пърл, си спомня инцидент, в който Менгеле залавя една жена при шестия й опит за бягство от камиона, превозващ жертвите към газовата камера:

„Сграбчи я за врата и започна да я удря по главата, докато не я превърна на каша. Удряше я, биеше я, боксираше я, все по главата – и крещеше с цяло гърло „Искаш да избягаш, така ли? Сега няма да можеш. Ще изгориш като другите, ще ритнеш камбаната, ти мръсна еврейко!“. Гледах как нейните красиви, умни очи изчезват под леещата се кръв. За няколко секунди носът й се превърна в смазана, кървава и безформена маса. След половин час д-р Менгеле се върна в болницата. Извади от чантата си парфюмиран сапун и с доволна усмивка и весело подсвиркване започна да мие ръцете си.“

Тя написва книга, която е с гръмкото име ” Аз бях доктор в Аушвиц.”  

В нея разказва за много от зверствата на Менгеле. 

Смъртоносен чар и мила усмивка

Тази комбинация станала най-мощното му оръжие за упражняване на контрол, както върху затворниците, така и върху служителите в лагера, защото събуждал у тях някакъв дълбоко стаен първичен страх.

Що се касае до изобретяването на нови способи за физически мъчения, неговото въображение не познавало граници.

В допълнение към селекциите на хора в лагера, Менгеле запълвал времето си с други най-разнородни жестокости. Някои сред които били дисекция на живи бебета, кастрация на момчета без упойка, подлагане на жени на високоволтов ток, за да се провери тяхната издръжливост, защото е вярвал, че жените са способни на два пъти повече физическа издръжливост от мъжете. Докторът е най-известен със своите чудовищни експерименти с близнаци, обикновени завършващи с обезобразяване и смърт.  Веднъж Менгеле стерилизира група полски монахини с рентгенов апарат, причинявайки на светиите жени ужасни изгаряния.

През 1981 г. прокуратурата на Западна Германия издала 78 различни обвинения срещу Менгеле

Oбявявайки го за отговорен в едни от най-ужасните и чудовищни престъпления срещу човечеството, сред които:

„Съзнателно и преднамерено участие в селекциите на затворници от болничния сектор, такива, които поради гладуване, лишения, изтощение, болест, малтретиране или по друга причина са негодни за работа, или за които се смята, че няма да се възстановят достатъчно бързо… Избраните са убивани чрез инжекция, разстрел или болезнено задушаване до смърт със синилна киселина в газовите камери, за да се освободи място за „по-годни“ затворници, избрани от него или другите доктори от СС… Смъртоносните инжекции съдържат фенол, петрол, евипал, хлороформ или просто въздух, който се вкарва в сърдечната камера. Менгеле извършва екзекуциите или със собствените си ръце или заповядва на някои от есесовките санитари да го направи, докато той наблюдава отстрани и им дава напътствия.“

Йозеф Менгеле добавил и сексуалното унижение към и без това достатъчно унизителния процес на селекция. Затворничките от различни бараки били принудени да  маршируват пред него чисто голи. Той им задавал въпроси, засягащи интимни подробности от личния им сексуален живот.

Менгеле показвал по безброй начини отдадеността си на нацисткия ред и границите, които е готов да премине, за да го запази. Веднъж един капо (еврейски затворници, изпълняващи функцията на надзиратели) се опитвал да спаси няколко затворници от газовата камера, като ги вмъква сред работниците. Менгеле толкова се вбесил, че убива капото със собствения си пистолет. Друг път, когато крематориумът е толкова пълен, че нямало място за хилядите нови попълнения в лагера, той наредил да се изкопаят ями, които са напълнени с бензин и подпалени. Под негово наблюдение в ямите са хвърлени  живи и мъртви, възрастни и деца.

Трудно е да се каже кое от престъпленията на Менгеле е най-чудовищното, но един инцидент изпъквал най-много.

Руският затворник Анани Силович Петько е свидетел на сцена, която трудно се поддава на описание, пред интервю към History Channel, той споделя:

„След малко пристигна голяма група офицери от СС на мотоциклети, сред които и д-р Менгеле. Влязоха в двора и слязоха от мотоциклетите. Заобиколиха кладите и ние зачакахме да видим какво ще последва. Тогава пристигнаха камиони за боклук, натоварени с деца. Дойдоха около десетина камиона. Влязоха в двора и един от офицерите им нареди да се придвижат на заден ход към огньовете, след което започнаха да хвърлят децата в пламъците, направо в ямите. Децата пищяха! Някои успяваха да изпълзят от горящата яма. Един офицер се приближаваше към тях с пръчка и ги буташе обратно. Хьос (комендант на Аушвиц) и Менгеле бяха тези, които даваха заповедите. Те се смееха и пееха над тази ужасна сцена.” 

Размерът на доказателствата срещу Менгеле не се вписва в никакви представи за физическа и емоционална жестокост. Неговото поведение не се поддава на описание, а мотивите му на анализиране. Според съдебните профайлъри, той е бил изключително непредвидим човек. 

Изследванията на Менгеле

Още преди запознанството си с Йозеф Менгеле, професор Фон Вершуер вече се е концентрирал върху изследванията на близнаци. Неговите проучвания обаче са възпрепятствани от моралните норми на периода преди ерата на нацистите. Нацизмът помита тези норми и Фон Вершуер съзира в Аушвиц неограничени възможности за своето протеже Йозеф Менгеле да проведе в естествени условия експериментите, за които той самият е жадувал толкова дълго. Менгеле, нямащ търпение да угоди на ментора си, пристига в Аушвиц с мисията да запълни празнините на мистерията и да извлече тайните на човешката генетика от живите близнаци в лагера.

Менгеле наредил на есесовците, които му асистират, да преглеждат редиците от затворници за близнаци.

 „Zwillinge, zwillinge“ – „Близнаци, близнаци“ ревят дрезгаво пазачите, марширувайки нагоре-надолу по рампата с новопристигнали затворници. Ева Моузес. една от оцелелите близнаци, си спомня момента, когато са били отделени от строя на обречените и доставени на д-р Менгеле:

„Щом вратите на нашия вагон се отвориха, чух виковете на есесовските войници „Schnell! Schnell!“ („Бързо! Бързо!“), заповядвайки ни да излезем навън. Майка ми грабна за ръцете мен и Мириам. Тя винаги се опитваше да ни защити, защото бяхме най-малките. Всичко се случваше много бързо и докато се огледах, баща ми и двете ми по-големи сестри вече ги нямаше. Бях се вкопчила в ръката на майка ми, когато един есесовец забърза към нас с викове „Близнаци! Близнаци!“. Спря се и се загледа в нас. Мириам и аз много си приличахме. „Близначки ли са?“, попита той майка ни. „Това хубаво ли е?“, попита в отговор тя. Той кимна положително. „Близначки са“, каза тя“.

Близнаците са пощадени от незабавна екзекуция, но ги очаквала доста по-жестока съдба. Менгеле разполагал със специални бараки за своите „екзотични екземпляри“, като там се срещали близнаци, джуджета, сакати и др. 

Тези бараки са наричани Зоологическата градина на Менгеле.

Една от главните области, от които се интересувал Менгеле било изучаването на близнаци. Тази тематика по това време е била от голям интерес за науката като цяло. Еднояйчните близнаци имат еднакъв генетичен материал. Ако се изследват еднояйчни близнаци, разликите в развитието им и прочие могат да се обяснят единствено с въздействието на „околната среда“. От особен интерес в Германия по това време е била и ролята на наследствения материал при инфекциозни заболявания. За тези изследвания били необходими наблюдения над заболели еднояйчни близнаци, каквито обаче са изключително редки.

Близнаците са били любимите му обекти за тези експерименти. 

Те се ползвали със специалната привилегия да запазят собствената си коса и дрехи, а освен това получават и допълнителни дажби храна.  Менгеле устроил в концлагера т.нар. „детска градина“, в която били настанявани деца до 6-годишна възраст. Бараките били в много по-добро състояние от останалите в лагера, имало детска площадка, люлки, въртележки, а децата получавали известно време по-добра храна. Тук започнали първите му изследвания над близнаци. Близнаците били постоянно попълвани от новопостъпилите концлагеристи, като за целта Менгеле ходел на перона при пристигащите влакове, дори когато не бил на смяна.

На пазачите било строго забранено да упражняват насилие върху децата и били длъжни да пазят доброто им здраве, за да не загине един от близнаците. Ако подобно нещо се случи, Менгеле ставал особено раздразнителен. Тези близнаци са наричани „Децата на Менгеле“. Когато попаднат в Зоологическата градина, децата разбирали каква е истинската съдба на родителите им в газовите камери и Менгеле се превръщал за тях във фигурата на смъртта и живота. Той обричал техните родители на смърт, а в същото време пощадявал живота им. За малко… 

Децата на Менгеле са били защитени от побоите и принудителния труд, за да бъдат винаги в добро здраве.

Причините за това далеч не са хуманитарни, а Менгеле просто искал неговите опитни зайчета да са достатъчно здрави  за да издържат експериментите му. За ирония, точно тези експерименти отнемат живота на стотици деца. Предварителните прегледи на близнаците представляват чисто рутинен процес. Децата попълват въпросник, претеглят ги и ги измерват. Но в ръцете на Менгеле ги очаквала доста по-страшна участ. Той ежедневно взимал от своите любимци кръвни проби, които изпращал на професор Фон Вершуер в Берлин.

 Инжектирал кръвни проби от един близнак на друг с различна кръвна група и си водил записки за реакциите му, обикновено протичащи със свирепо главоболие и висока температура в продължение на няколко дни. За да определи дали е възможно цветът на очите да се променя по генетичен път, Менгеле инжектира боя в зрителните органи на няколко двойки близнаци. Като резултат от това се получават болезнени инфекции и понякога дори слепота. Малките деца са държани в изолирани клетки и били подлагани на различни дразнители, за да се проследяват реакциите им. Някои от близнаците били стерилизирани или кастрирани. Много от тях се разделят с органите и крайниците си по време на страховитите операции на Менгеле, които изпълнявал без упойка. Други близнаци са инжектирани със заразни агенти, за да се види за колко време болестта ще ги надвие. Като малария, сифилис и др.  

В случай, че някой от тези близнаци почине, Менгеле изваждал очите му и ги забожда на стената в кабинета си, точно както един биолог забожда насекоми за колекцията си. 

Предполага се, че особения интерес на Менгеле към близнаците от концлагера в Аушвиц се е дължал на намерението му да напише хабилитация на тази тема.

По свидетелства на очевидци Менгеле смятал за безотговорно да се изпусне единствената по рода си възможност за изследвания, която се открива в Аушвиц.

 „Така и така ще бъдат обгазени…“ казвал Менгеле. „Тази възможност повече никога няма да я има!“ 

Той не бил в състояние да проведе многобройните изследвания сам, затова за него работели под смъртен страх евреи-концлагеристи с медицинско образование. Известни са случаи на самоубийства на лекари, така например д-р Кобленц-Леви се е самоубил, защото „не можел да участва в такива варварски изследвания.“

Пределно ясно е, че експериментите на Менгеле нямали нищо общо с едно истинско научно изследване, а са резултат от неговите болни амбиции и ревностна привързаност към нацисткото учение за арийско превъзходство. Един от оцелелите опитни обекти на Менгеле, Алекс Декер, разказва:

„Никога не съм вярвал, че самият Менгеле е възприемал работата си сериозно – не и по небрежния начин, по който я вършеше. Той просто упражняваше властта си. Менгеле ръководеше една касапница – повечето сериозни операции се извършваха без упойка. Един път бях свидетел на коремна операция – Менгеле премахваше част от стомаха без анестезия. Друг път изваждаше сърце, отново без упойка. Беше ужасяващо. Менгеле беше доктор, полудял от дадената му власт. Никой не му държеше сметка – защо този или онзи е умрял? Пациентите не се брояха. Твърдеше, че прави всичко това в името на науката, но беше напълно луд.“

Доктор Смърт 

Според думите на мнозина очевидци и оцелели от концлагера, както и според някои историци и психолози, д-р Менгеле не просто е бил в Аушвиц. Той е бил Аушвиц. Той е Доктор Смърт! 

Точният брой на „изследваните“ близнаци не е известен, според някои оценки те са били не по-малко от 900.

Новопристигналите затворници в лагера на смъртта са посрещани с валсова музика, изпълнявана от лагерния оркестър, докато на няколко метра разстояние стотици хора са превръщани на пепел в крематориумите. Лагер, в който за децата в Зоологическата градина са полагани грижи и е осигуряван комфорт, само за да бъдат достатъчно здрави за извратените и безмислени експерименти на доктора. Лагер, в който Менгеле сам е придружавал „любимите“ си деца към газовите камери, обяснявайки разходката като игра, наречена „на път към комина“.

Трудно е да си представим що за човешко същество е способно да извърши подобни безсмислено брутални и недостойно жестоки деяния, говорещи не само за липсата на уважение към човешкия живот, но и за безкрайно желание той да бъде унижаван и унищожаван.

Йозеф Менгеле притежавал дълбоко вкоренена амбиция за издигане и проявено още в ранна детска възраст желание да се отличава от останалите. Това е очевидно от изборите, направени от него по време на кариерата му като нацист. Той не се присъединявал незабавно към армията, а към СС, и не се присъединява незабавно към СС, а първо към Вафен СС. Когато е изпратен в Аушвиц, той не просто участвал в някои селекции – той водил във всички селекции. По всякакъв възможен начин Менгеле се опитвал да убеди околните, че е най-добрият в своята област и няма друг с неговата отдаденост и преданост.

Дали това е достатъчно, за да обясни прехода от амбициозен учен към варварин убиец?

Обяснява ли това трансформацията от милото дете с прякор Бепо към хладнокръвния, жесток демон? 

Авторът и професор Робърт Джей Лифтън е на мнението, че при човек като Менгеле подобна двойнственост е възможна, поради феномена, който той нарича „дублиране“:

„Ключът към разбирането на това, как докторите в Аушвиц са вършели работата си, е психологически принцип, който аз наричам „дублиране“: раздвоение на личността в две функциониращи цялости, като всяка една от тях действа като самостоятелно цяло.

Един доктор от Аушвиц би могъл чрез дублирането не само да убива и да допринася за убийствата, но и да ги организира тихомълком от името на този зъл обект, представляващ цялостна самостоятелна личност, притежаваща всички аспекти на неговото собствено поведение.

Всеки един от нацистките доктори е имал нужда от своето Аушвиц – аз, за да може да функционира психологически в среда, напълно чужда на предишните му морални стандарти. В същото време той се нуждае и от предишното си аз, за да може да продължи да се възприема като хуманен лекар, съпруг и баща. Аушвиц – азът трябва да бъде както автономен, така и свързан с предишното аз, което го създава.“

Докато има известна логика в аргументите на Лифтън, че докторите, положили Хипократовата клетва са имали нужда от „Аушвиц-аз“, за да функционират в лагера на смъртта. Tой самият посочва и специалния афинитет на Менгеле към това поприще. С други думи от него не се е изисквало голямо усилие, за да създаде своя Аушвиц-аз:

„Начинът, по който Менгеле приема своя Аушвиц-аз, създава впечатление за бързо и адаптивно влечение… Дублирането е необходим момент за човек, който първо се сприятелява с децата и след това сам ги води към газовите камери. Каквото и да е било влечението му към Аушвиц, този човек, който при нормални обстоятелства би могъл да бъде описан като „леко садистичен германски професор“, създава второ свое аз, за да се превърне в енергичен убиец. При Менгеле предишното аз лесно се претопява в Аушвиц – аз.“

Може би най-голямата загадка е, че дублирането се случва с Менгеле без съзнателни усилия от негова страна. Неговият Аушвиц – аз сякаш излиза отвътре, вместо да се отдели от предишното му аз. Защо Менгеле така лесно влиза в ролята на своята тъмна половина? Тъй като той умира преди да бъде заловен и разпитан, остава обяснението, че просто е бил въплъщение на злото и не съществува психологически метод, по който да се обясни превръщането му.

Изчезването на Йозеф Менгеле

Доктор Йозеф Менгеле бяга от Аушвиц на 17 януари 1945 г., докато съветската армия помела Германския райх по пътя си към Берлин. Първите няколко години от следвоенния период прекарвал криейки се в една ферма близо до родния си град Гюнцбург.

Той се сдобил с фалшива самоличност и станал работник във фермата, като се информирал за събитията чрез тайни контакти със свои стари приятели от Гюнцбург. Първоначално възнамерявал да продължи кариерата си на учен, но скоро му става ясно, че Съюзниците нямат намерение да позволят на прочут военнопрестъпник като него просто да продължи живота си, без да заплати за престъпленията си. Менгеле разбирал, че в Европа не е безопасно за него и се качва на презокеански кораб за Аржентина.

Той пристигнал в Аржентина, управлявана от известния диктатор Хуан Перон, през 1949 г. Владетелят вече е завързал приятелски отношения с нацистите в Европа, както и с германците, живеещи в Аржентина. Менгеле с лекота се приобщил към това общество и скоро бил заобиколен от предани нацисти, опитващи се да му помогнат да се сдобие с нова самоличност в Южна Америка.

Йозеф Менгеле прекарал следващите 30 години от живота си, бягайки от международните власти.

Той получил помощ и подслон от неонацистката мрежа в Аржентина, Парагвай и Бразилия. Помага му и липсата на ентусиазъм на западногерманското правителство, както и на САЩ, да изправят Ангела на смъртта пред правосъдието. Израелското правителство обаче не страдало от липса на ентусиазъм. Агентите на Израел многократно са на косъм от залавянето му в началото и средата на 60-те. Но международното недоволство от отвличането на нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман от Аржентина през 1960 г., както и належащите проблеми със сигурността на Израел, създавани от съседните арабски държави, попречват на усилията им да преследват Менгеле.

Ловците на нацисти, като Саймън Уайзентал, продължили да работят по залавянето и екзекуцията на Йозеф Менгеле, но прочутият нацистки доктор сякаш изчезвал яко-дим от радарите на повечето международни агенции. Интересът към него внезапно се подновил, когато на 17 януари 1985 г. група оцелели от Аушвиц евреи се връщат в лагера на смъртта, за да почетат приятелите и семействата си, загинали там.

Седмица по-късно доста от същите оцелели се събират в Йерусалим, за да съдят Йозеф Менгеле в негово отсъствие. Събитието е излъчено от телевизиите в целия свят и четири нощи подред ефирът предава образите на спасилите се, разказващи какво са преживели в жестоките и варварски ръце на Йозеф Менгеле.

За по-малко от месец САЩ и Израел обявяват официално, че случаят на Менгеле е отворен наново и се изготвили стратегии за неговото залавяне.

Тези храбри напъни са били осуетени, когато на 31 май 1985 г. западногерманската полиция нахлула в дома на Ханс Седълмайер, дългогодишен приятел на Йозеф Менгеле и негов контакт за Европа. Полицията конфискувала няколко писма от Менгеле и други немски граждани, живеещи с него в Бразилия, за което бразилските власти са незабавно уведомени. Само за седмица бразилската полиция установява кои семейства са приютявали Менгеле и чрез тях стига до гроба, където е погребано тялото му, след като е загинал от удавяне през 1979 г.

Лабораторните изследвания на скелетните останки потвърждават, че тялото наистина е на Йозеф Менгеле. Оцелелите му жертви, които години наред са чакали да видят как той си получава заслуженото, не искат да повярват, че е мъртъв. Много от тях все още живеят с надеждата, че един ден чудовището, причинило им толкова страдания, ще може да получи правосъдие. Уви, Менгеле се измъква от земния съд благодарение на онова, което се е стремял да контролира най много – самата Смърт.

Според известните данни може да се предполага, че престоят на Менгеле в Аушвиц не е бил случаен.

Той е имал контакти из изследователските среди в Германия и е бил чест гост на научни конгреси. Освен това е бил чест посетител на Института Кайзер Вилхелм при своя бивш ръководител проф. Отмар Фершуер. За същия институт са доставени голям брой проби, препарати и др. от Аушвиц, които са били от полза за трудовете на редица учени.

Дейността на Менгеле не е била плод на „болен мозък“, а хладнокръвно, нечовешко провеждане на експерименти, съгласувани на най-високо ниво (Хайнрих Химлер) с учени и фармацевтични компании.

И още… 

За ужас на цял свят, нацистките експерименти с хора не свършвали само с д-р Менгеле… 

Опитите били проведени върху голям брой затворници на територията на нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война. Лишените от свобода са били принудени да участват в тези ужаси, а като правило експериментите завършват със смърт, обезобразяване или загуба на дееспособност. В Аушвиц и други лагери, ръководени от д-р Едуард Вирт, избрани затворници са били подложени на различни експерименти, които били предназначени да помогнат на германските военнослужещи в бойни ситуации, разработване на нови оръжия и методи за лечение на германски войници, които са били ранени. Тези експерименти били извършени и с цел насърчаване на нацистката расова теория, препоръчвана от Третия райх.

След края на войната експериментите са една от темите на Нюрнбергския процес (Докторски процес) и довеждат до стимулиране на работата върху Кодекса от Нюрнберг за медицинска етика.

Според обвинителните актове на Нюрнбергския процестези експерименти включват:

Опити с близнаци

Опитите с близнаците деца в концентрационни лагери започнали с цел да се намерят прилики и разлики в генетиката на близнаците. Основната фигура в тези експерименти е Йозеф Менгеле, който прави експерименти с повече от 1500 двойки близнаци, от които оцелели само около 200. Менгеле провежда своите експерименти върху близнаци в Аушвиц. Те са класифицирани по възраст и пол, и се поставят в специални казарми. Експериментите включват инжектиране на различни химикали в очите на близнаци, за да се провери дали е възможно да се промени цвета на очите им. Също така били правени опити да се „пришиват“ близнаците, за да се създадат изкуствено сиамски близнаци. Експериментите с опити да се промени цвета на очите често приключват с остра болка, инфекция на окото и временна или постоянна слепота.

„Ангелът на Смъртта“ Менгеле използва и метода на заразяване с инфекции на единия от двойката близнаци, последвано от дисекция на двата тестови обекти, за да бъдат сравнени най-засегнатите органи.

Експерименти върху костите, мускулите, нервите и трансплантация

Тези експерименти са провеждани между септември 1942 г. и декември 1943 година в концентрационния лагер Равенсбрюк, в полза на германските въоръжени сили, за да бъдат изследвани костите, мускулите и нервната регенерация, както и костната трансплантация. Кости, мускули и нерви са били изваждани оперативно, без използване на анестезия. В резултат на тези операции много от жертвите претърпели интензивна болка, осакатяване и трайни увреждания.

Експерименти при травма на главата

В средата на 1942 година в Барановице, окупирана Полша, в малка сграда зад частен дом, заета от известен нацистки офицер от СД, е бил проведен експеримент, в който младо момче на единадесет или дванадесет е завързвано за стол, така че да не може да помръдне. Над него е инсталиран механизиран чук, така че на всеки няколко секунди да нанася удар върху главата му. Момчето полудява от мъченията.

Експерименти върху хомосексуални

Оцелели многобройни лагерни документации за хормоналните експерименти върху хомосексуалните затворници в Бухенвалд, които били проведени с тайно постановление и заповед на доктора от СС Карл Вернет. През 1943 година райсфюрерът на СС –  Хайнрих Химлер научава за изследването на датския лекар Вернет за „лечение на хомосексуалността“ и го кани да провежда изследвания в Райха, в Бухенвалд. Изследванията започват през юли 1944 година. Запазилата се документация относно тези операции, при което в слабините на хомосексуални лагеристи зашиват капсула с „мъжкия хормон“, който трябва да ги направи хетеросексуални.

Някои от затворниците давали доброволно съгласие за тази операция с надеждата да бъдат освободени от лагера, след като бъдат „излекувани“. Лагерниците, на които успешно била извършена операцията по интервениране на „мъжкия хормон“, били изпращани в Равенсбрюк (концентрационен лагер за жени), където много от жените са осъдени за проституция. Лагерното ръководство давало указание „излекуваните“ мъже да се свържат с жени и да ги ангажират в сексуален контакт. Въпреки това не е било напълно елиминирано съмнението на ръководството на лагера.

Експерименти с хипотермия

През 1941 г. Луфтвафе провежда поредица от експерименти за изследване на хипотермия. В един експеримент човек в продължение на три часа се поставя в резервоар, пълен със студена вода и лед. В друг случай затворници са били държани голи няколко часа при много ниска външна температура в снега. Експериментите са проведени, за да се открият най-различни начини, за да се спасят пострадалите от хипотермия.

Тези експерименти са проведени по поръчка на върховното командване. Експериментите са проведени с цел да се симулират условията, на които трябва да издържи германската армия на Източния фронт. Причината е, че германските войници са били зле подготвени за силни студове.

Експериментите са проведени в Дахау и Аушвиц

Зигмунд Рашер съобщава докъде е стигнал лично на Хайнрих Химлер, а огласява публично резултатите от своите експерименти през 1942 г. в медицинска конференция, която носи името „Здравословни проблеми, причинени от морето и зимата“.

Експериментите били разделени на две части. На първо място, се установявало колко време човек може да оцелее в условия на ниска температура, и второ, как най-ефективно да се съживи жертвата, изложена на измръзване.

Най-ефективният начин за бързо понижаване на температурата на човешкото тяло е резервоар с ледена вода.

За експеримента се избират здрави млади мъже. Преди експеримента те обикновено са събличани голи и поставяни в устройство, което измерва спада на температурата на човешкото тяло. След това жертвите, облечени в униформи на Луфтвафе, са поставяни в резервоар със студена вода. С цел да се постигне ефективно лечение, тоест най-бързо да бъде затоплен подложен на измръзване човек, са изпробвали две процедури. В първия случай поставяли измръзналия между две голи жени, подбрани измежду затворничките в лагера. Във втория измръзналите потапяли в гореща водна баня. Максималният ефект бил постигнат при втория случай.

Като резултат от експериментите е установено, че е практически невъзможно да се съживят измръзналите, ако главата им е била потопена в морската вода. Ето защо е проектирана спасителна жилетка с малка облегалка близо до тила. Този детайл не позволявала на задните части на черепа да потънат във водата. Така се избягва хипотермията на мозъчните стволови структури и вероятността от спасение на пострадалия се увеличава рязко.

Експериментите за замразяване/хипотермия били проведени за нацисткото главно командване, за да се симулират условията на войските на Източния фронт. Тъй като германските сили били зле подготвени за студеното време, на което се натъкнали при неочаквано продължителната война. Много експерименти били проведени върху заловени руски войници. Нацистите се чудели дали тяхната генетика ги прави високо устойчиви на студ. Основно опитите са проведени в Дахау и Аушвиц. Д-р Зигмунд Рашер, ръководител на лекарите от СС в Дахау, съобщава директно на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и публикува резултатите от своите експерименти за замразяване на медицинска конференция от 1942 година, озаглавена „Медицински проблеми, произтичащи от море и студ“. Около 100 души са починали в резултат на тези експерименти.

Експериментите с малария

От февруари 1942 г. до април 1945 година в концентрационния лагер Дахау се извършват експерименти, чиято цел е да се разработи ваксина срещу малария. Здрави лагерници на възраст 25 до 40 години са заразени с малария от комар или инжектирани с екстракт от слюнчената жлеза на женски комари. Веднъж заразени, затворниците получават курс на лечение с различни лекарства, за да се установи тяхната ефективност. В тези експерименти са били принудени да участват повече от 1000 души, половината от които са загинали в резултат на тяхното провеждане. Експерименти са проведени от хауптщурмфюрерът от СС д-р Курт Плетнер.

Подобен експеримент е направен и от д-р Менгеле с няколко двойки близнаци, но децата са починали бързо. 

Експериментите с иприт

В различни периоди от септември 1939 г. до април 1945 година в Заксенхаузен и други лагери са били проведени експерименти, за да се открие най-ефективното лечение за раните при излагане на иприт. Пациентите са били изложени на иприт и други визиканти (напр. люизит), което причинява тежки изгаряния. Раните на жертвите на експериментите се изследват, за да се открие най-ефективното лечение за изгаряния, причинени от иприт.

Експерименти със сулфаниламид

От юли 1942 г. до септември 1943 година са били извършени експерименти, за да се проучи ефективността на сулфаниламида който е бил синтетично антимикробно средство. Опитите са проведени в концентрационен лагер Равенсбрюк[13]. На хората се нанасят рани и се предизвиква инфекция със стрептококова бактерия, тетанус, или анаеробна гангрена. Кръвообращението се спирало с помощта на стъклени или дървени стърготини, натъпкани от двете страни на раната. Инфекцията е била третирана със сулфаниламид и други лекарства, за да се определи тяхната ефективност. Експериментите са водени от професор Хебхард.

Експериментите с морска вода

Експериментите са извършени приблизително от юли до септември 1944 година в концентрационния лагер Дахау, за да изследват различни методи за превръщане на морската вода в питейна. При един от случаите група от около 90 роми са били лишени от храна и са получавали само дажба от морска вода. Като резултат от този експеримент телата им са толкова дехидратирани, че жертвите са били принудени да облизват измитият под с надеждата да получат малко вода. Експериментите са проведени от д-р Ханс Епингер, а лицето, отговорно за извършване на експериментите е професор Вилхелм Байбльок.

Експерименти върху стерилизация

Експериментите са проведени от март 1941 г. до януари 1945 година в Аушвиц, Равенсбрюк и на други места, под ръководството на д-р Карл Глоуберг. Целта на експеримента е да се установи ефективен метод на стерилизация, който ще бъде подходящ за стерилизиране на милиони хора с минимално време и усилия. Експериментите се провеждат при използване на рентген, хирургия, и различни медикаменти. При експериментите са стерилизирани хиляди хора. В допълнение нацисткото правителството извършва стерилизация на около 400 000 души в хода на програма за задължителна стерилизация.

По време на експериментите се използват интравенозни инжекции на сребърен нитрат или йод. С тези инжекции успешно се постига стерилизация, но те ​​са имали много странични ефекти като вагинално кървене, силни коремни болки и рак на маточната шийка. Затова е прието, че за предпочитане е излагането на радиация. Установено е, че определена доза рентгенови лъчи може да лиши човешкия организъм от възможността да произвежда годни сперматозоиди и яйцеклетки. Стерилизацията се извършва чрез измама. Затворниците са отвеждани в стаята за експеримента и помолени да попълнят въпросник, за запълването на който щели да отнемат 2-3 минути. По това време са облъчвани, което причинява на затворниците пълно безплодие, без те да подозират за експеримента. В резултат на облъчването много затворници получават сериозни изгаряния (келоиди) (радиоактивно изгаряне).

Експерименти с отрови

Проведено от декември 1943 г. до октомври 1944 години в Бухенвалд, за да се изследва ефектът на различни отрови. Участниците са тровени тайно чрез добавки в храната им. Пострадалите са умирали в резултат на отравяне или са били разстрелвани, за да се изследват труповете им. През септември 1944 година участниците в експеримента са разстреляни с куршуми, съдържащи отрова.

Експерименти със запалителни бомби

Тези експерименти се провеждат от ноември 1941 г. до януари 1944 година в Бухенвалд, за да се определи ефикасността на различните лекарствени средства за лечение на изгаряния от фосфор. По време на експериментите затворниците са били подложени на фосфорни изгаряния с оборудване, използвано за запалителни бомби.

Експерименти за ефектите от промени в налягането

В началото на 1942 година със затворници в концентрационните лагери е експериментирано в Дахау. Проведени са под ръководството на Зигмунд Рашер. Целта на тези експерименти е да се проучат възможните здравословни проблеми на пилотите на Луфтвафе, които са били ангажирани в пилотиране на голяма надморска височина. В камерата под налягане, която се използва в тези експерименти, са симулирани условия, които имитират летене на височина до 20 километра. Според някои доклади Рашер извършвал вивисекция на мозъка на жертвите, които оцелели при експеримента. От 200 подопитни 80 са починали по време на експеримента, а останалата част са били убити.

Експеримент с изкуствено осеменяване

По време на Втората световна война Хайнрих Химлер разбира, че д-р Карл Клауберг е излекувал безплодната съпруга на високопоставен офицер от SS. Самият Химлер нарежда на Клауберг да извърши изкуствено осеменяване на затворниците от концентрационния лагер, за да проведе експеримента .

Около 300 жени са били вързани и подигравани безмилостно в процеса. Той осеменил тези жени с животинска сперма, за да създаде чудовище вътре в тях. Данни за хибридизация не е дадена никъде. 

Експеримент с туберкулоза

Д-р Курт Хайсмайер, който е бил нацистки лекар от СС, искал да разбере дали някои хора имат естествен имунитет срещу туберкулоза, за да може да разработи ваксина.

За да разбере дали хипотезата му е вярна или не, той инжектира туберкулозните бактерии директно в белите дробове и кръвните потоци на своите субекти в концентрационния лагер Neuengamme. Той се провалил в експеримента си и бил отговорен за смъртта на повече от 200 души.

Тези мъчения звучат като някакъв изроден сценарий срещу човечеството. Изключително нехуманното отношение засенчва научните постижения. Благодарение на редица експерименти и проследявания на д-р Менгеле, доста наследствени болести е можело да се открият преди да се роди бебето – като аутизъм, даун и др. Благодарение на Клауберг , днес много жени се радват на това да станат майки, заради инвитро процедурите… НО… Дали си е заслужавала тази цена, тези ужасяващи мъчения? 

Автор: Радост Филипова

Подобни статии

5 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button