1,37 млн. българи под линията на бедност, а 1,87 млн. са в риск от социално изключване
1,37 млн. българи под линията на бедност, а 1,87 млн. са в риск от социално изключване
Последните данни на НСИ показват, че през 2025 г. 21,2% от населението е под линията на бедност, а 29% са в риск от бедност и социално изключване, като най-тежко засегнати остават семействата с много деца, самотните родители, безработните и част от работещите на непълно време.
Линията на бедност вече е 866,67 лв., а под нея са 1 368 700 души
През 2025 г. националната линия на бедност в България достига 866,67 лв. средномесечно на човек от домакинство. При този праг под линията на бедност живеят 1 368 700 души, или 21,2% от населението на страната. На годишна база линията на бедност се повишава с 13,5%, а делът на хората под нея намалява с 0,5 процентни пункта спрямо 2024 г.
Това е един от онези статистически доклади, които не са просто за архива. Защото зад числото 866,67 лв. стоят реални домакинства, за които месецът свършва преди парите. И ако на пръв поглед спадът от 0,5 пункта изглежда като подобрение, останалите данни в същия доклад показват много по-тежка картина за това как живее голяма част от страната.
1,87 млн. души са в риск от бедност и социално изключване
Комбинираният показател на НСИ показва, че през 2025 г. 29% от населението, или 1 868 900 души, са в риск от бедност и социално изключване. Това е понижение с 1,3 процентни пункта спрямо 2024 г., но мащабът остава огромен. На практика става дума за близо една трета от населението на страната.
Този показател не измерва само дохода. Той събира в едно три риска — живот под линията на бедност, тежки материални и социални ограничения и много ниска интензивност на заетост в домакинството. Затова и числото 1,87 млн. е по-важно от сухата констатация, че някакъв процент е намалял с малко спрямо предходната година.
Безработните са най-уязвими, но бедност има и при работещите
НСИ отчита, че сред хората на 18 и повече години най-висок е рискът от бедност при безработните — 55,1% през 2025 г. Това означава, че повече от половината безработни попадат в групата на бедните.
Но докладът показва и друго, което е също толкова важно — бедността не е проблем само на хората без работа. Сред работещите на възраст 18–64 години делът на хората в риск от бедност е 11,8%, а при работещите на непълно време достига 34,2%. При хората с начално или без образование делът на работещите бедни е 47,2%, докато при висшистите е 4,3%. Това означава, че работата сама по себе си не гарантира излизане от уязвимост, особено при ниска квалификация и несигурна заетост.
Най-тежко е при семействата с много деца и при самотните родители
Разбивката по тип домакинства е една от най-силните части в доклада. Най-висок е делът на бедните при домакинствата с двама възрастни и три или повече зависими деца — 52,3% през 2025 г. Това означава, че при този тип семейства бедността вече не е изключение, а масов риск. При самотните родители с деца показателят е 40,4%.
Тези числа обясняват защо темата не е просто социална, а демографска и икономическа едновременно. Когато точно домакинствата с най-голямо натоварване и най-високи разходи са и най-уязвими, проблемът не се изчерпва с нисък доход. Той вече засяга възможността за нормално отглеждане на деца, образование, здраве и дългосрочна сигурност.
27% от децата са в риск от бедност
НСИ отчита, че през 2025 г. 27% от децата на възраст 0–17 години в България са в риск от бедност. Социалните трансфери намаляват този риск с 13,4 процентни пункта, което показва, че без тях положението би било още по-тежко.
Докладът дава и още по-силен детайл: 73,3% от децата, чиито родители са само с начално или без образование, живеят в бедност. При децата на родители с висше образование делът е 6,7%. Разликата е огромна и показва колко пряко бедността се предава през образованието, пазара на труда и семейната среда.
Бедността се вижда и в най-обикновените разходи
Една от най-показателните части в изследването е за материалните ограничения. През 2025 г. 42,5% от хората в България не могат да покрият неочакван разход със собствени средства. 39,1% не могат да си позволят една седмица годишна почивка извън дома. 18,2% имат просрочия по разходи за жилище, наем, ипотека или сметки, а 16,1% не могат да поддържат дома си достатъчно топъл.
Това са данните, които свалят темата на земята. Те показват не абстрактна бедност, а ограничения в най-обикновени неща — ремонт, сметка, отопление, кратка почивка, базов резерв за извънредна ситуация. Именно там статистиката спира да бъде доклад и започва да описва ежедневието.
Социалните трансфери все още държат системата от по-дълбок срив
НСИ подчертава, че социалната защита има решаващо значение за ограничаване на бедността. Ако пенсиите се включват в дохода на домакинството, но останалите социални трансфери се изключат, рискът от бедност нараства от 21,2% на 29%. Ако се изключат и пенсиите, и останалите социални трансфери, делът скача до 45,4%.
Това е един от най-важните изводи в целия доклад. Социалните плащания не решават проблема, но очевидно спират част от хората от още по-дълбоко пропадане. И точно затова всяка статистика за бедност трябва да се чете не само като социален, а и като фискален и политически въпрос.
Разликите по области остават силни
По регионалната картина НСИ отчита, че през 2025 г. най-ниската линия на бедност е в областите Силистра и Видин — съответно 580 и 664 лв., а най-високата е в София-град — 1304 лв., следвана от Варна, Русе и Стара Загора. Най-висок е относителният дял на бедните в Стара Загора — 28,4%, следвана от Сливен, Търговище и Ловеч. Най-нисък е във Враца, Кюстендил и Габрово.
Това показва, че бедността в България не е една и съща навсякъде. Има големи разлики както в самата линия на бедност, така и в дела на хората под нея. Тоест една и съща сума не означава едно и също в София и в по-бедните региони, но проблемът остава общ — прекалено много хора живеят твърде близо до ръба…
Коментари