От прилепи до пандемия…

В свят, който все още е белязан от ефектите на пандемията от COVID-19, става все по-важно да разбираме къде и как могат да възникнат бъдещи огнища на вирусни заболявания. Това не само помага на учените да анализират рисковете, но и подготвя обществените здравни системи за по-ефективна реакция.

Новопроведено проучване, осъществено от екип на Йейлския университет, разкрива част от механизмите. Тези, които стоят зад развитието на пандемични огнища. Изследването се фокусира върху два коронавируса, открити в прилепи от Лаос. Въпреки генетичната си близост до SARS-CoV-2, тези вируси показват, че не притежават същия капацитет за предаване между хората. Така, както патогенът, който причини пандемията от COVID-19.

Изследването е ръководено от докторанта Марио Пеня-Хернандес под наставничеството на Акико Ивазаки и Крейг Уилен. Те откриват ключови различия между тези вируси и SARS-CoV-2. Въпреки че генетично са 97% идентични със SARS-CoV-2, прилепните коронавируси не успяват да се разпространяват между животни в лабораторни условия и причиняват само леко заболяване при опитните мишки. Това сочи, че генетичното сходство не винаги е индикатор за пандемичен потенциал.

Какво определя един вирус като потенциално пандемичен?

За да предизвика пандемия, вирусът трябва да премине няколко етапа. На първо място, той трябва да може да навлиза в човешките клетки и да избягва защитните системи на организма. SARS-CoV-2 е ефективен в това отношение, но прилепните вируси от Лаос показват ограничена способност за предаване и причиняване на тежки заболявания.

Изследователите установяват, че двата вируса на прилепите успяват да заразяват клетки от дихателните пътища на хората, но не и носните клетки, което вероятно обяснява защо не се предават лесно. Това откритие води до важни изводи за бъдещите стратегии за готовност за пандемии.

Генетичните фактори, които правят вируса по-заразен

Една от основните генетични разлики между SARS-CoV-2 и прилепните коронавируси е липсата на място на разцепване на фурин в последните. Мястото на разцепване на фурин в шиповия протеин на SARS-CoV-2 позволява на вируса да навлезе по-лесно в човешките клетки, което улеснява предаването му. Прилепните коронавируси не разполагат с тази характеристика, което ги прави по-малко способни да се разпространяват между хората.

Готовност за бъдещи пандемии

Изводите от това проучване са ценни за създаването на нови стратегии за наблюдение и превенция на потенциални вирусни огнища. Те могат да насочат усилията към наблюдение на вируси, които споделят подобни характеристики, като се фокусират върху тези, които имат място на разцепване на фурин или други белези, свързани с пандемичен потенциал.

Съществуват редица генетични и екологични фактори, които също могат да повлияят на възможността за предаване на вируса. Тези фактори трябва да се изследват по-задълбочено. Само така, ще може да се предскаже по-точно кои вируси представляват заплаха за човешкото здраве.

Бъдещи изследвания и възможни мерки за безопасност

Едно от направленията за бъдещи изследвания е изучаването на влиянието на генетичните мутации и взаимодействията между вирусите и техните гостоприемници. По-доброто разбиране на тези механизми може да помогне за разработването на целеви ваксини и терапии, които да намалят риска от бъдещи пандемии.

Според проф. Ивазаки, „Разбирането дали вирусите имат потенциала да се предават между хората е ключово. Ако открием вирус, който е трансмисивен и се различава от SARS-CoV-2, това ще изисква създаването на нови ваксини и стратегии за реакция.“

Настоящото изследване, публикувано в Nature Microbiology, е още една стъпка към по-добрата подготовка за бъдещи вирусни заплахи. То подчертава необходимостта от прецизно наблюдение и изследване на потенциални пандемични патогени и предоставя основа за разработване на научно обосновани стратегии за готовност и превенция.

Еленски зомби вирус плъзна из Европа, Азия и Щатите…