Историческата мисия на Индия до Луната

Историческата мисия на Индия до Луната

Очаква се спускаемият апарат да достигне Луната около 23-24 август.

Ако успее, Индия ще бъде едва четвъртата страна, която ще осъществи меко кацане на Луната, след САЩ, бившия Съветски съюз и Китай.

Хиляди наблюдаваха изстрелването на апарата от галерията за зрители, а коментаторите определиха гледката като “величествена”. Успехът беше посрещнат с радостни възгласи и бурни аплодисменти от тълпата и учените.

Chandrayaan-3 започна пътуването си към Луната, заяви ръководителят на Индийската организация за космически изследвания (Isro) Срийдхара Паникер Соманатх.

Новата мисия идва 15 години след първата, която осъществи

“Първото и най-подробно търсене на вода на лунната повърхност и установи, че Луната има атмосфера през деня”

заяви Милсвами Анадурай, директор на проекта Chandrayaan-1.

През юли 2019 г. беше изстрелян Chandrayaan-2, който се е състоял от орбитален апарат, спускаем модул и роувър – но той бе само частично успешен.

Неговият орбитален апарат продължава да обикаля и да изучава Луната и до днес, Но спускаемият апарат-роувър не успява да направи меко кацане и се разбива по време на приземяването заради “повреда в спирачната система в последния момент”.

Chandrayaan-3 тежи 3900 кг и струва 6,1 млрд. рупии (75 млн. долара)

Има “същите цели” като предшественика си – да осигури меко кацане на повърхността на Луната.

Спускаемият му апарат, наречен Викрам, на името на основателя на Isro, тежи около 1500 кг и пренася 26-килограмовия роувър. Който от своя страна е кръстен Pragyaan – санскритската дума за мъдрост.

След излитането, апаратът ще навлезе в орбитата на Луната за около 15-20 дни. След това учените ще започнат да намаляват скоростта на ракетата през следващите няколко седмици, за да я доведат до точка, която ще позволи меко кацане. Ако всичко върви по план, шестколесният роувър ще се катапултира и ще обикаля скалите и кратерите на повърхността на Луната, събирайки важни данни и изображения, които ще бъдат изпратени на Земята за анализ.

“Марсоходът носи пет инструмента, които ще се фокусират върху установяването на физическите характеристики на повърхността на Луната, атмосферата в близост до повърхността и тектоничната активност, за да се проучи какво се случва под повърхността.

Надяваме се, че ще открием нещо ново”

обясниха учени, цитирани от Mirror Now.

Вода на луната

През 2008 г. Chandrayaan-1 първи открива вода на Луната в близост до южния полюс.

“Ако искаме да направим значимо научно откритие, трябва да отидем в нов район като южния полюс, но там има по-големи рискове за кацане.”

казват учените.

Според тях, данните от катастрофата на Chandrayaan-2 са “събрани и анализирани” и това е помогнало за отстраняването на всички грешки в последната мисия.

“Орбиталният апарат от Chandrayaan-2 предоставяше изображения с много висока разделителна способност на мястото, където искаме да кацнем, и тези данни бяха добре проучени, така че знаем колко камъни и кратери има и разширихме областта на кацане.”

Кацането трябва да бъде “абсолютно точно”, за да съвпадне с началото на лунния ден. Това е един ден на Луната се равнява на 14 дни на Земята. Защото батериите на спускаемия апарат и роувъра ще се нуждаят от слънчева светлина, за да се зареждат и функционират.

Мисията на Луната е замислена в началото на 2000 г. като вълнуващ проект за привличане на таланти по време на ИТ бума в Индия, тъй като повечето завършили технологични специалности са искали да се присъединят към софтуерната индустрия. Но по-голямата цел на индийската космическа програма обхваща науката, технологиите и бъдещето на човечеството.

Индия не е единствената страна, която е насочила поглед към Луната

Интересът към нея в световен мащаб нараства! Според учените, все още има какво да се разбере за Луната, която често е описвана като врата към дълбокия Космос, допълва BBC.