Наука и технологии

Има ли бъдеще за човечеството на Луната?

Защо Русия, Индия и други страни се надпреварват към южния полюс на Луната

Има ли бъдеще за човечеството на Луната?

Има ли бъдеще за човечеството на Луната?

Защо Русия, Индия и други страни се надпреварват към южния полюс на Луната

Половин век след като първите хора кацнаха на Луната, глобалният интерес отново нараства към посещението на нашата небесна съседка. Този път нациите са насочили погледа си към лунния южен полюс. Защо?

Докато се спускали на повърхността на Луната на 20 юли 1969 г., астронавтите от Аполо 11 Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се борили с аларми от претоварен компютър и несигурна комуникация с контрола на мисията в Хюстън. Там контрольорите трескаво прелиствали бележки, за да идентифицират кодовете за грешки. След изнервящи 13 минути и превишаване на мястото на кацане с 6 километра, екипажът успял да кацне невредим близо до екватора на Луната с оставащо гориво само за 15 секунди и изпратил по радиото у дома дългоочаквано съобщение:

„Орелът кацна.“

Между 1969 и 1972 г. от САЩ кацнаха 12 астронавти на Луната като част от програмата Аполо. Тя беше създадена основно, за да победи бившия Съветски съюз на Луната в разгара на Студената война. Сега, повече от 50 години след като първият човек кацна на Луната, интересът към посещение на нашата небесна съседка отново нараства. Този път обаче космическите нации се вглеждат в южния полюс на Луната. Той се превърна в гореща точка както за краткосрочно, така и за дългосрочно изследване на космоса.

Защо да се фокусираме върху лунния юг?

Защото там учените смятат, че безброй постоянно засенчени зони съдържат изобилие от залежи от замръзнала вода. Тя може да се добива за поддържане на живота и ракетно гориво.

Въпреки това, „това наистина са спекулации, никой не знае“ дали там има много вода. Това каза Мартин Барстоу, професор по астрофизика и космически науки в университета в Лестър във Великобритания. „И затова е важно да отидем да погледнем.“ Напоследък множество нации се опитват да направят точно това.

Състезание към лунния юг

Руската лунна сонда Луна 25 се опита да кацне близо до южния полюс на 19 август. …Но, се разби след нестабилна комуникация след важна орбитална маневра. Така създавайки кратер с ширина 10 метра в югоизточния регион на Луната.

Рядък проблясък на успех в преследването на кацането на Луната дойде на 23 август. Тогава Индия стана първата нация, която се приземи близо до южния полюс на Луната с мисията си Chandrayaan-3. Там дуото роботизиран спускаем апарат-марсоход на страната прекара един лунен ден, изследвайки близкия регион. Задвижваните от слънчева енергия изследователи потвърдиха наличието на сяра. Съставка за изграждане на инфраструктура, която може да бъде ключова за бъдещи лагери. Те също измериха лунната температура чрез вкарване на сонда в почвата за първи път. В началото на септември екипът на мисията постави дуото в режим на заспиване с надеждата, че напълно заредените батерии ще преминат през горчивата нощ и ще се събудят при следващия лунен изгрев.

През 2026 г. Китай планира да изпрати своя космически кораб Chang’e-7

През 2026 г. Китай планира да изпрати своя космически кораб Chang’e-7 в амбициозно начинание до южния полюс на Луната. Според плана на мисията космическият кораб ще се състои от орбитален апарат, спускаем апарат, марсоход и малка летяща сонда. Тя ще търси воден лед в сенчести региони. По-късно през това десетилетие програмата на НАСА за Луната Artemis има за цел да приземи екипаж близо до южния полюс за едноседмична мисия. Австралийски марсоход участва в една от мисиите.

Дом, дом на луната?

За много нации, ангажирани в новата космическа надпревара, целта не е просто да посетят южния полюс. Идеята е да изградят постоянно присъствие там.

„С 50 години технологичен прогрес всеки може да отиде на Луната – този път, за да остане.“ Това каза Джак Бърнс, директор на финансираната от НАСА Мрежа за изследване и космически науки в Университета на Колорадо, Боулдър.

Artemis

Програмата Artemis на НАСА, например, има за цел да построи кабина на Луната. Там астронавтите ще живеят и работят два месеца наведнъж. Те ще усъвършенстват технологията, като използват местни ресурси, като воден лед, за поддържане на живота и генериране на ракетно гориво.

„Идеята за производство в космоса е много интересна за много хора, но все още никой не го е направил“, каза Барстоу. „И мисля, че това е мястото, където се намираме в момента. Всички знаем какво искаме да направим. Можем дори да си представим как можем да го направим. Но трябва да направим първите инженерни тестове и да видим дали наистина можем. “

Строеж на Луната!?

Бъдещите космически мисии ще се борят с предизвикателството на строителни материали, които са едновременно леки и достатъчно здрави, за да издържат натоварването при изстрелване. „Все още нямаме съоръжения за това“, каза Барстоу. Въпреки че достигането до южния полюс на Луната е по-голямо предизвикателство от директния път до нейния екватор, ние вече разполагаме с технологията за това. Например, единственият начин да кацнете на южния полюс на Луната би бил да извършите контролирано спускане с ракета. „Принципите на това са доста ясни“, каза Барстоу. По-належащото предизвикателство ще бъде да разберете как да кацнете безопасно.

В крайна сметка стремежът за установяване на устойчиво присъствие на Луната също ще послужи като стъпало за достигане до Марс, казват учените

Въпреки че може да имаме технологията да изпратим хора да посетят Червената планета, свързаните с това разходи са изключително високи и „нито едно правителство няма апетита да инвестира толкова пари, които са му необходими точно сега“, каза Барстоу. Логистиката и човешките разходи за създаване на колония на Марс също са открит въпрос, който се нуждае от задълбочени изследвания. След като състезанието обратно към Луната най-накрая започна със сила, може да минат десетилетия, преди някой „Орел“ да кацне на Марс.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Powered by WordPress