Криминални досиета

Българинът, който задигна ковчега на Чаплин

Българинът, който задигна ковчега на Чаплин

Най-прочутият комик в историята на киното Чарли Чаплин умира в съня си на 88 – годишна възраст, в нощта на Бъдни вечер през 1977 г. Но, смъртта не донася покой на любимеца на милиони почитатели на нямото черно-бяло кино. Девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве, двама мъже от Източна Европа разравят гроба на Чаплин и отмъкват ковчега му с идеята да поискат откуп от неговата съпруга Уна Чаплин. Идеята не им се е струвала лоша, а дори напротив – като много бърз начин да забогатеят.

Швейцарската полиция залавя осквернителите, които се оказват автомонтьори – 27-годишен поляк и 38-годишен българин. Двамата си признават, че са задигнали ковчега и са го заровили на около 20 км. от Лозана.

Чарли Чаплин, 1915г.

При много агресивен разпит, Полякът се признава за организатор на сензационната кражба и разказва, че се бил вдъхновил от подобно престъпление, за което чел в италианската преса. Той бил осъден на 5 години затвор с тежък физически труд в каменна кариера. Българинът получава 2 години условна присъда, тъй като се смятало, че носи ограничена отговорност за престъплението. Бил подведен от приятеля си. Колкото до Чаплин, неговите близки го погребват отново, заливайки гроба му с бетон, за да предотвратят подобни абсурдни кражби в бъдеще. Естествено и до днес има пазачи, които патрулират за да са спокойни, че няма да бъде отмъкнат ковчега отново.

Интересното в случая е необяснимото несъответствие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии!

Западната преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек. Кунчо Кунев дори може да се похвали с филм, създаден от Люба Кулезич и Здравко Драгнев – “Човекът, който открадна Чаплин”. Историите и на двамата българи, набедени за кражбата, са крайно любопитни, но един от тях съвсем незаслужено носи титлата „Българинът, който задигна ковчега на Чарли Чаплин“.

Българинът, който задигна ковчега на Чаплин…

Българинът Кунчо Кунев е оставил най-дълбока следа в историята на световното кино и то само с кирка, лопата и малко ентусиазъм. През 1978 г. покойният вече асеновградчанин се прочу в цял свят, като изкара за втори път на бял свят мъртвия Чарли Чаплин.

Вярно, нашенецът изровил гроба и свил ковчега с тялото на най-великия комик на всички времена в съдружие с поляка Роман Старек. Като замисълът им бил да скрият трупа на Чаплин и да поискат милиони долари от семейството му. Идеята била на Поляка, който споделил, че българинът копал като луд, докато достигнали дървения ковчег.

За сметка на това историята на българския гробокопач и крадец на тела, е по-невероятна от тази на мнозина известни авантюристи, взети заедно.

Всичко започнало през далечната 1943 г. Тогава младоженецът Кунчо не можел да бъде укротен. Влюбен и изключително свободолюбив, той прескочил оградата на казармата в Пловдив и хукнал да зарадва жена си и да види невръстната си дъщеря. Вървял пеш чак в село Поликраище, Горнооряховско. След като военните тръгват да го издирват за дезертьорство, без много да му мисли, кривва към границата и се озовал в окупирана Югославия. Там новобранецът станал славен партизанин от отряда на Милко Курбанович. Кунчо бързо спечелил доверието на командира си, само след няколко месеца служба, полковник Курбанович му поверява отговорна задача.

Начело на неколцина братя сърби асеновградчанинът тръгнал да краде оръжие в Унгария. Немците обаче заловили групата, а Кунчо Кунев разбрал, че в сравнение с гестаповците средновековните инквизитори били мили хора…

За месец и половина немците превърнали Кунчо в сянка. Биели го всеки ден, извадили част от ноктите му, някои от пръстите му били счупени, горели с въглени петите и слабините му. Виждайки, че няма какво повече да им каже за мисията си, го качили с “практа” евреи във товарен вагон на път за концлагера Клосенбург на унгаро-германската граница.

От тук невероятната история на Кунчо Кунев станала още по-невероятна!

Заедно със стотина човека, натъпкани на три етажа в една барака, трябвало всеки ден да пълнят по 16 вагона с натрошени камъни. Дневната дажба била парче клисав хляб и черпак чорба от варена ряпа.

Около Кунчо хората умирали като мухи…

Всеки ден вместо към каменните кариери стотици концлагеристи поемали към крематориумите. Цели шест месеца коравият балканец оцелявал и не се давал на смъртта!

Един мразовит ден, Кунчо Кунев решил да вземе нещата в свои ръце. Издебнал мига, в който въоръженият до зъби, но вкочанен пазач, се обърнал да хвърли дърво и да се постопли на огъня. Българинът ударил пазача с камък по главата, и повел към свободата един югославянин със себе си. Бягството завършило на два километра от кариерата върху едно дърво, на което бегълците се покатерили, за да избягат от кръвожадните кучета на германците. Свалят ги и ги водят право при лагер-фюрера. И за кой ли път късметът на Кунчо проработва… Дали от някакво перверзно подобие на благородство или от истинско възхищение, страшният германец се размеква. Заради това, че двамата са първите бегълци, успели да стигнат толкова далече, началникът на концлагера отменя неизбежния разстрел.

Българинът се спасил от разстрела, но подареният му живот станал по-тежък и от онзи в кариерата. Вместо вагони с камъни, Кунчо от сутрин до вечер товарил камиони с трупове.

Ден след ден якият като скала някога асеновградчанин почнал да се топи като свещ. От 90 кг. мускули, станал 42 кг. Моментът, когато самият трупотоварач можел да потегли заедно със скелетите, които мятал дотогава, не бил далеч.

По онова време Чарли Чаплин е още жив и забавлявал публиката си, а Кунчо Кунев още не е извършил делото на живота си.

Съдбата му праща лъчът надежда в образа на сръбския лекар от лазарета на концлагера Младен Кутузович. Състрадателният доктор огледал българинът пред себе си и заговорнически го попитал гладен ли е. Кунчо само примляснал и докато мигне, д-р Кутузович му побутнал пълна чиния с варено месо. Едва след като изял всичко в чинията, лекарят споделил на Кунчо, че е възвърнал силите си с варен човешки дроб. Така или иначе, Кунчо Кунев не повърнал, а редовно взел да си преизпълнява нормите по трупотоваренето. През това време, консумирането на човешко месо не било забранено и никой не се интересувал с какво се препитава българинът.

Краят на войната наближавал. Броени дни преди капитулацията на Германия една сутрин вратата изскърцала и килията се напълнила с есесовци и двама висши немски офицери и изкарали българина навън, заедно с Ернст Телман.

Един фелдфебел и двама автоматчици ги качили на един джип и ги стоварили на няколко километра от Клосенбург. Тикнали в ръцете на Телман декларация, че се отказва от комунистическите си идеи, но той смачкал и хвърлил листа в краката им. Офицерите го изгледали, изграчили нещо и отпрашили с джипа. Фелдфебелът бръкнал в джоба си, извадил малко шишенце и го подал на Ернст Телман, който го изпил и след няколко минути умрял.

Тук историята на Кунчо Кунев напълно се покрива с твърденията на много историци, че комунистическият водач е отровен с цианкалий в лагера в Клосенбург.

Немецът наредил на Кунчо да изкопае дупка – метър на два и заедно с есесовеца погребали Телман. И отново българинът издебнал момента, когато есесовецът се обърнал с гръб за част от секундата, грабнал захвърлената лопата и размазал черепа му. Този път вместо да бяга накъдето му видят очите, Кунчо най-напред замъкнал мъртвия германец в храстите, разсъблякъл го и облякъл униформата му. Едва тогава се запътил към шосето, по което вече се раздавал грохота на първите американски танкове. Униформата едва не му изиграла лоша шега, но късметът и този път не го изоставил.

Американците, които едва не го застреляли, разбирайки, че не е германец, решили да стане част от тяхната армия. Обучаван около 3 месеца го изпратили в Нюрнбергския затвор, за да пази фашистките военнопрестъпници.

Междувременно в България на власт вече е друго правителство и Кунчо решил да се върне, колкото да види близките си. Върнал се и започнал да работи като общ работник в ТКЗС, после и на помпена станция край Асеновград.

Ролята на примерен гражданин скоро му омръзва…

Жълтите стотинки от мизерните надници не му стигали и един ден народната власт го тиква зад решетките заради незаконна продажба с арматурно желязо. Излиза и пак влиза. Обикаля почти всички български затвори.

След поредната глътка свобода през 1965 г. Кунчо Кунев решил, че за него живот в България няма. На 9 септември вечерта, той се пъхнал под един товарен влак и след 22 години за втори път пресича границата с Югославия, като заживява в Швейцария.

Цели 13 години нашенецът изкарвал парите си с честен труд, но винаги искал да намери начин да забогатее. Един ден във влака между два кантона се запознава с огромния поляк Роман Старек. Мъж, чийто размери били внушителни – над 190 см. височина и тежал над 120 кг. В този вагон заедно започват да мислят план, след като прочитат във вестник за смъртта на Чарли Чаплин.

Двамата пристъпили към реализация на уникалния си замисъл през март 1978 г. и световните новини гръмнали веднага!

“От гробището край Корсие сюр Веве до град Вилньов е изчезнал трупът на великия Чарли Чаплин, починал няколко месеца преди това. ”

Самата операция се провела на 2 март след 21:00 ч.

Няколко часа грамадният поляк и якият българин копаели гроба на великия комик. На път били дори да се откажат, но накрая успяли да извлекат с въже, вързано за халките, огромния ковчег и да го натоварят на пикап. На десетина километра го заровили в изоставена селска нива и пристъпили към същината на операцията. Полякът бил много умен, знаел всички езици, които се говорили в Швейцария, дори и английски. Издирил телефона на семейство Чаплин в телефоният указател и предложил на вдовицата му Уна да провери дали съпругът ѝ е в гроба си. После добавил в слушалката, че ще ѝ го върнат срещу половин милион швейцарски франка, но нямало да откажат и долари.

Всичко е на път да завърши добре за балканците, но мозъкът на операцията – Роман Старек се оказвал прекалено алчен. Уна Чаплин наистина дошла на уговорената среща в Цюрих и наистина носила чанта пълна с пари. Докато двамата говорили, Кунчо се любувал на гледката през витрината на отсрещната кръчма и блажено пиел коняк. Изведнъж полякът върнал чантата на вдовицата и отворил вратата на кръчмата. Нашенецът едва не се задавил, когато приятелят му обяснил, че половин милион са малко пари и утре Уна Чаплин щяла да донесе два пъти повече на същото място.

На другия ден картинката почти се повтаря…

Кунчо пак е в кръчмата, авмобилът спрял на същото място, а Старек и вдовицата разменили същата чанта. След това полякът дошъл в кръчмата, намигнал на Кунчо, че всичко е наред, оставя чантата с парите в краката му и се връща до колата, за да покаже мястото с ковчега според уговорката.

След около два часа, Кунчо решил, че нещо се е случило с неговия приятел и решил да се спасява. На входа обаче го очаквала неприятна изненада – полиция.

В килията Роман Старек не можел да му се нарадва. Прегръщал го с мечешката си прегръдка и му обяснявал, че в чантата без това почти не е имало пари. Само отгоре банкнотите били истински, а под тях били натъпкани изрезки от вестници. Затова пък двамата станали известни! Снимки, интервюта… Целият свят се интересувал от извършителите на “кражбата на века”. На всичко отгоре швейцарския затвор се оказал истински рай: Три пъти на ден топла храна, телевизор в килията, книги и право да се чуват всеки ден със семействата си.

През 1990 г. Кунчо Кунев е вече свободен и се връща в България. През 1993 г. забравеният от света и всички български власти бай Кунчо умира на 73 години.

Интересно

Приживе Чаплин заявявал, че каквото и да се случи, при никакви обстоятелства не би платил откуп. Съветвал Уна и вече поотрасналите си деца също да не се поддават на изнудване, пише журналистката Джейн Стокуел в биографията “Уна – живот в сенките”. В нейната книга са написани пълните имена и фамилии на българина и поляка. Иначе щвейцарските вестници от онези години ги пишат само с инициали – това е принцип в Швейцария, който се спазва и до днес.

Автор: Радост Филипова

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button