Криминални досиета

Смъртоносното лекарство

Или как деликатно и с финес жените се справяли с насилниците си...

Смъртоносното лекарство

Юлия Тофана произвеждала италианско лекарство, използвайки смъртоносни отрови. Жената, която е отровила повече от 600 мъже!

Смъртоносното лекарство

Мистериозната госпожа Тофана

Магията на тази история е в детайлите. Има няколко версии, които твърдят, че Юлия Тофана е живяла в Сицилия през 1630 г. Други разказват за дейността й много по-късно, в Палермо, Неапол или Рим.

В много истории се вярва, че тя е изобретила смъртоносната отвара. Други версии твърдят, че тя е наследила рецептата му от майка си. Която пък я е наследила от своята майка и така рецептата се е предавала от поколение, през поколение.

Рецептата за приготвянето на такъв ефективен еликсир все още е неизвестна, въпреки че съставката – арсенът – се споменава в почти всички източници.

„Мистериите се умножават, докато изследваме спорния въпрос кога и как Тофана е срещнала своя край.“

Споделят изследователи

Има източници, твърдящи, че тя е починала от собствената си смърт през 1651 г., Други твърдят, че е намерила убежище в манастир и е живяла там много години, продължавайки да произвежда отровата си и да я разпространява чрез създадена мрежа от продавачи- монахини и свещеници.

„Някои твърдят, че тя е била заловена, измъчвана и екзекутирана, подобно на вещиците при Великата Инквизиция. Странното е, че се е различават версиите кога се е случило това – през 1659, 1709 или 1730 г. В особено подробно описание се казва, че Тофана е била извадена от скривалището си и удушена. “

– Споделят историци

Историята е завладяваща, поразяваща и противоречива. Тя била бизнесдама, защитничка на онеправданите съпруги, интелигентна жена, отмъстителка и потайна манипулаторка. Нейните клиентки пазели ревниво тайната ѝ, а популярността си Юлия дължала на слухове, препоръки и дълбока тайна.

Живот преди и след отровната формула

Не е известно много за детството на Юлия. По данни е родена в Палермо през 1620 година. Майка ѝ – Тофаниа Д’Адамо била екзекутирана през 1633 г. за убийството на съпруга си – Франсис. Тя била малтретирана жена, но през средновековието, мъжът бил глава на къщата и собственик на всичко и всички в нея. Разводът бил немислим. А ако си вдовица, това ставало щит от света и мъжете.

Така си отишъл бащата на Юлия, която малко след смъртта на майка си, започнала доста да се застоява в дрогерии и билкарници, при свои познати. Така тя научила доста рецепти за козметика, рецепти, които помагат при лечението на различни болести. Дори и рецепти, които помагали при ревниви, агресивни съпрузи.

Тайната рецепта на едно смъртоносно лекарство

Юлия създала своя рецепта, която нарекла Акуа Тофана (Водата на Тофана), по времето, когато била омъжена. Внимавайки да не допуска грешката на майка си, а именно да бъде заловена, тя изпипала рецептата до най-малката подробност. Течността била напълно прозрачна, безвкусна и убивала бавно.

Перфектна за добавка на всяко питие!

Течността, имало няколко предимства:

  • Първо – отровата предизвиквала грипоподобни симптоми и мъжете не се усещали.
  • Второ– можела е да бъде давана във всяка напитка или храна, докато съпругата „се грижи“ за болния си съпруг.
  • Трето – давала време на жертвата, виждайки, че нещата се влошават, да сложи делата си в ред, да напише завещание. Естествено да остави всичко на любящата и грижовна съпруга.

Не се знае в кой момент Юлия решила да се оттърве от съпруга си, нито какви са причините за това, но това се случило след раждането на дъщеря им – Джиролама Спера.

По-късно Юлия отворила своя дрогерия в Палермо и започнала твърде успешен бизнес…

Разбира се, Акуа Тофана не била за свободна продажба. Отровата се продавала само на проверени дами, препоръчани от редовни клиентки. И под пълна тайна!

На самото шишенце били изписани инструкции: „Да се приема веднъж дневно по 3 капки“, за да изглежда продуктът съвсем като истинско лекарство

В бизнеса на Юулиа помагала Джиролама

Основната съставка на отровния елексир Акуа Тофана е бил арсеникът. Предполага се, че в нея е имало беладона, която широко се е употребявала в козметичните продукти по това време. Както и олово. Единственото, което не е известно, е начинът на смесване.

Това учените се опитват да разкрият и до днес!

След известно време, в Палермо тръгнали слухове, че Юлия и Джиролама са магьосници, които убиват съпрузите на клиентките си. Една нощ двете събрали наличните си билки, козметика и друг багаж и отпътували за Неапол.

Римска порция супа

Веднъж пристигнали в Неапол, Юлия и Джиролама наели помещение и започнали да продават козметика, лекарства… и тайно отрова. Славата на Юлия се разнесла и клиентелата ѝ се увеличила. Няколко години бизнесът вървял по вода, клиентките водели други клиентки, желаещи да овдовеят.

Юлия не просто продавала Акуа Тофана, тя обучавала своите клиентки как да се държат. За да не ги заподозрат, по време на „заболяването“ да се грижат за съпруга си, да изглеждат покрусени и депресирани. А след смъртта непременно да настояват за аутопсия, която, разбира се, нямало да покаже нищо. Така почернената съпруга щяла да изглежда напълно невинна.

И да… Плачели МНОГО! Дори им е давала мехлеми, които възспалявали очите им и ги правили зачервени и насълзени постоянно.

Тайната на Джулиа била в добри ръце, тъй като жените, закупили отровата рискували точно колкото нея и нямали причина да я издадат.

Но, след известно време се случило неизбежното – тръгнал слух за вещерство и майка и дъщеря отново събрали багажа си и се преместили в Рим.

Бизнесът не пострадал от тази промяна!

Отново се намирали клиентки, които отново препоръчвали Юлия на свои приятелки и тя продължила да помага на съпругите да се оттърват от тероризиращите ги съпрузите. В новия магазин се наложило да наемат още три жени, които да помагат на Юлия и Джиролама.

Бизнесът се разраснал!

След известно време, дама посетила магазина. Тя била надлежно проверена от Юлия, както обикновено, препоръчана от друга нейна клиентка. Отровителката провела своето „обучение“ и продала на дамата Акуа Тофана. Дамата се прибрала вкъщи и сложила отровата в супата на съпруга си. Той започнал с удоволствие вечерята си и тогава се обадила съвестта на жена му. Тя изкрещяла на съпруга си да не яде супата. Озадачен, той спрял и изгледал хлипащата си съпруга, която обаче отказала да даде обяснение за странното си поведение. След няколко минути и убедителен побой, жената разказала всичко на съпруга си, който я помъкнал към съда, където ѝ се наложило да повтори разказа си. И отново била бита, но не само от него. Има данни, че са я убили в съдебната зала.

Юлия била предупредена и заедно с дъщеря си, потърсила убежище в църквата. Но след като разгневена тълпа нахълтала да ѝ търси сметка и хората разказали на свещеника защо всъщност я търсят, църковните власти се принудили да я предадат.

Разпит, процес и смърт

Арестуваната Юлия била подложена на мъчения. Същото се случило на дъщеря й Джиролама и трите жени, работещи в дрогерията.

Юлия признала за убийството на повече от 600 мъже между 1633 и 1651 година

По време на процеса, тя и Джиролама били принудени да издадат клиентките си. Под предлог, че не помнят, двете издали само някои. Тези жени също били арестувани, някои от тях екзекутирани, други – затворени в тъмница. Някои от арестуваните се опитали да се престорят, че нямат представа за съдържанието на шишенцето с Акуа Тофана. Понеже властите нямало как да докажат подобно знание, жените, които успели достатъчно убедително да се престорят, че не знаят за отровата, само прекарали по няколко години в затвора Палацо Пучи.

Говорело се, че Волфганг Амадеус Моцарт е станал жертва на Акуа Тофана

Това, разбира се, е повече от абсурдно, макар да се смята, че самият той е дал начало на подобни слухове, запленен от историята на Юлия Тофана. Така или иначе, върху ръкописа на „Вълшебната флейта“, по която Моцарт работи преди смъртта си, са открити големи количества арсеник и живак.

След дълги години отровителство, Юлия Тофана била екзекутирана през юли 1659 година на площад Кампо ди Фиори в Рим. С нея са екзекутирани дъщеря ѝ – Джиролама и трите ѝ помощнички. След екзекуцията, тялото на Юлия било хвърлено от стените на църквата, която по-рано ѝ дала убежище.

В името на любовта

Мария Алдобрандини, представителка на една от най-могъщите и влиятелни аристократични фамилии в Рим, била омъжена на 13 години за граф Франческо Чези, потомък на знатен род. Баща му бил виден учен, близък до Галилей, а самият той е племенник на бъдещия папа Инокентий XI). Съпругът бил по-възрастен от жена си с поне 30 години.

Граф Чези умира внезапно 9 години по-късно, през 1657 г., и става най-богатият и най-могъщият от участниците в скандала с употребата на отрова Акуа Тофана.

Няколко века по-късно италианският историк и писател Алесандро Адемоло (1826-1891г.) публикува резултатите от своите разследвания на тази история, базирани на древни съдебни протоколи от римските държавни архиви.

Според него Джована де Грандис, която работела за Юлия Тофана, тогава признала, че Мария Алдобрандини се влюбила лудо в друг граф. Франческо Мария Сантинели, и искала да се отърве от съпруга си, който по това време вече бил болен.

Тя се обърнала към свещеника, снабдявал с арсен жените от групата на Юлия Тофана – падре Джироламо от църквата Света Агнес в центъра на Рим.

Свещеникът й подарил Аква Тофан и няколко дни по-късно граф Чеси вече лежал в ковчега.

Графинята обаче не постигнала това, на което сърцето й се надявало. Собственото ѝ семейство я затворило в къщата, за да избегне скандален и неравен втори брак с любовника ѝ Сантинели.

И няколко години по-късно, когато истината за отравянето станала известна, тя била заподозряна за смъртта на съпруга си.

Въпреки това, за да избегне скандал, тя така и не е била обвинена.

В историята много жени са успявали да се справят с насилниците си така, защото са нямали избор. В наши дни има закрилящи институции и закони, които помагат на малтретираните жени… Или поне така се надяваме…

Прочетете още… Д-р Менгеле и експериментите в Аушвиц

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Themes By WordPress