Парче от Луната обикаля около Земята

Астрономи на NASA  откриха още доказателства, че близък до Земята астероид, който от известно време обикаля около нея е парче, изхвърлено от Луната

Астероидът Kamo’oalewa, чието има произлиза от Хаваите и значение е “осцилиращ фрагмент”, е голям колкото виенско колело. И е на орбита до 14,4 милиона километра от Земята, чието измерване вече се предава от NASA на всеки април. Откакто е открит през 2016 г., специалистите се чудят какъв е произходът му. Анализ от 2021 г. показва, че съставът на Камо’оалеуа е сходен на лунния. 

Наскоро вече учените потвърдиха, че е от нея

Ново изследване, чийто резултатите са публикувани в сп. Communications Earth & Environment, описва възможен начин, по който удар от древен астероид би могъл да насочи космическата скала към сегашната ѝ траектория. Учените предполагат, че може да има повече лунни парчета, движещи се из Слънчевата система.

“Сега установихме, че Луната е по-вероятният източник на Камо’оалеуа. Колкото и да звучи страховито, че Луната се руши, то е съвсем нормално за всяко едно космическо тяло, чиято атмосфера не е като на Земята. “

– Казва в изявление пред BBC водещият автор Рену Малхотра, планетолог от университета на Аризона.

Две необичайни орбитални свойства са привлекли вниманието на астрономите, за да изследват Камо’оалеуа.

• Първо, като “квазисателит” на Земята, той е толкова близо до нашата планета, че изглежда сякаш обикаля около нея. Въпреки че действителният му орбитален партньор е Слънцето.
• Второ, според прогнозите астероидът ще се придържа плътно до Земята в продължение на милиони години. Докато много близки до планетата ни обекти остават наоколо само за десетилетия.

Тези аномалии са накарали астрономите да извършат анализ на спектрите на астероида през 2021 г. Светлината, излъчвана и погълната от Камо’оалеуа, показва, че той е изграден от лунна скала.

Като са симулирали удари на астероиди в Луната и гравитационните сили, на които са подложени изхвърляните парчета, учените са установили малка възможност някои от скалите да се окажат в околоземната орбита. Преди това астрономите са очаквали лунният материал или да се върне обратно на повърхността на спътника ни, или да падне на Земята, но не и да застане в орбита около Слънцето.

Луната е с около 40 милиона години по-стара от Земята!

Луната е много по-стара отколкото мислехме

NASA потвърди, че лунен камък, донесен от екипажа на мисията „Аполо 17“, разкрива истинската възраст на естествения спътник на Земята.

По време на мисията „Аполо 17“ през 1972 г. – последният път, когато хора са стъпвали на Луната, астронавтите Харисън Шмит и Юджийн Чернан събират около 110,4 кг. почвени и скални проби! Това до ден днешен е най-голямата проба събирана някога! Всички проби са пренесени на Земята за по-нататъшно проучване.

Половин век по-късно кристали от минерала циркон във вътрешността на едрозърнест фрагмент от магмена скала, събран от Шмит, дават на учените по-задълбочена представа за точната възраст на луната.

Тя е с около 40 милиона години по-стара, отколкото се смяташе досега!

Луната се е образувала преди повече от 4,46 милиарда години, в рамките на 110 милиона години след раждането на Слънчевата система, съобщиха учените въз основа на анализи на кристали от лунната проба.

Космосът все повече се разкрива пред учените, които жадно се опитват да го разгадаят. Интересен факт е, че тази необятна територия е в пъти повече изследвана отколкото океаните.

Има ли бъдеще за човечеството на Луната?