Най-древната химическа война…
Ожесточена битка между римските защитници и нахлуващите перси се е състояла в Дура. Това е гарнизонен град на река Ефрат в днешна Сирия. Случило се е около 256 г. Близо седемнадесет века преди Женевският протокол от 1925 г. да забрани използването на отрова или задушлив газ във военни действия. Забраната е можело да промени изхода в Дура, ако е била в сила по това време.
Задушени от сяра
Двадесет римски войници загинали бързо в тунел, когато персите нахлули в него с горещ газ, съдържащ сяра. Това казва археологът Саймън Т. Джеймс от университета в Лестър в Англия. Римският тунел е бил предназначен да предотврати този, който персите копаели, за да подкопаят градска стена. Джеймс посочва серни кристали и смола, намерени в римския тунел близо до пресичането му с персийския. При запалване веществата отделят задушлив газ.
Подредили телата на купчина
Джеймс смята, че след обгазяването на римляните, персите са подредили телата на купчина. След което са подпалили тунела на жертвите си със запалими вещества, включително смола и сяра.
Мястото предоставя най-ранните известни археологически доказателства за химическа война, казва Джеймс. Древногръцките текстове описват използването на газ като оръжие, отбелязва той, така че разполагането му в Дура не е иновация. В същото време показва, че персийските воини от трети век са били по-напреднали в технологично отношение, отколкото се предполага. В крайна сметка те завладяват и по-късно изоставят Дура, която остава необезпокоявана до преоткриването ѝ през 1920 г.
Констатациите бяха представени на годишната среща на Археологическия институт на Америка през януари.
АВТОР: Руслана Петрова
