Откриха магнитна аномалия под езеро
Нови карти разкриха скрита хидротермална система под легендарно езеро в Нова Зеландия.
Езерото Роторуа се намира в сърцето на масивен древен кратер на спящ вулкан на Северния остров на Нова Зеландия. Езерото има легендарна история. Там се казва, че дъщерята на влиятелен вожд е преодоляла забранената любов, като е преплувала езерото, за да бъде с млад воин.
Магическото езеро
Районът на Роторуа също е добре известен с хидротермалната активност. Облаци от пара се носят около брега на езерото и сярата придава „магически зелено-син“ цвят на водата.
Изследователи от GNS Science, изследователски институт в Нова Зеландия, вече са картографирали дъното на езерото Роторуа в невиждани досега подробности. Така, разкривайки кратери от изригване, древна река и голяма магнитна аномалия в южната част на езерото. Тези нови карти доказват за първи път, че континенталните хидротермални системи на Роторуа се простират в скритите дълбини на езерото.
Корнел де Ронде, главен учен в GNS Science каза, че да видите картите е като да носите очила за първи път, когато не осъзнавате, че имате нужда от тях.
Картите покриват 55 квадратни километра. Това е около 68% от дъното на езерото, според изявление, публикувано от GNS Science. Кралският флот на Нова Зеландия събра част от данните, като картографира физическите характеристики на дъното на езерото с помощта на многолъчев ехолот – вид сонар. Те също извършиха магнитни изследвания, които разкриха магнитната аномалия.
Аномалии
„Обикновено при вулканичните скали, когато пуснете магнитометър върху върха им, получавате много положителни аномалии. Но в този случай получаваме отрицателни аномалии, вероятно поради много ниска магнитна чувствителност“, каза де Ронде.
Вулканичните скали обикновено съдържат силно магнитния минерал магнетит, но в езерото Роторуа изследователите смятат, че хидротермални течности са преминали през скалата и са трансформирали магнетита в пирит или злато , което няма почти никакъв магнитен сигнал. Този хидротермален процес би намалил сериозно магнитния сигнал и би обяснил отрицателната аномалия.
Изследователите откриха и други доказателства за хидротермална активност в същата обща област като магнитната аномалия. Карта на топлинния поток показва топлина, която вероятно е гореща вода, издигаща се до дъното на езерото отдолу. Кратерите също се виждат в същия регион, които де Ронде отбеляза, че вероятно са кратери от хидротермално изригване.
Въпреки цялата тази активност, температурите на водата близо до дъното на езерото обикновено са около хладните 14 градуса по Целзий, според де Ронде. Това е така, защото езерото е толкова голямо, че има достатъчно студена вода, за да противодейства на топлината, идваща отдолу, а температурата се колебае само с около 1 градус C за един месец.
„Никой, който плува в езерото, не би го забелязал, но с инструментите го правим“, каза де Ронде.
