БНБ скочи против Бюджет 2025…

Възвишено фискално бутафорно шоу: бюджет 2025 и позицията на БНБ

В този трогателен театър на българската политика, постановката „Държавен бюджет за 2025 г.“ несъмнено заслужава аплодисменти. Разбира се, не заради качеството на сценария или актьорската игра, а заради майсторското смесване на наивност, самоувереност и пълно пренебрежение към здравия разум. Българската народна банка (БНБ) излезе с категорично мнение, което можем да обобщим така: „Това не е бюджет, а финансово фиаско, гръмко облечено в костюм на стабилност.“

Великите рискове на бюджетното изкуство

Първото, което прави впечатление в позицията на БНБ, е описанието на бюджета като „безпрецедентен“ по своите разходи – цели 46% от БВП. За да поставим това в контекст: подобни цифри са по-подходящи за държави със социалистически наклонности и неограничен достъп до природни ресурси, а не за малка икономика, оплетена в демографски и структурни проблеми. Но какво толкова, нали? Да харчим с размах винаги звучи привлекателно.

„Текущите разходи достигат 38.2% от БВП,“ алармира БНБ, като посочва, че липсват реални мерки за фискална консолидация. Преведено на прост език, това означава, че харчим повече, отколкото изкарваме, с надеждата, че магическият еднорог на икономическия растеж ще покрие дълговете ни. За съжаление, в реалния свят еднорозите са рядкост, а финансовата дисциплина – още повече.

Защо еврозоната ни маха предупредително с пръст?

БНБ не пропуска да напомни, че с подобна фискална политика България не само че няма да влезе в еврозоната, но може да бъде посочена като пример за „как да не го правим“ в следващите учебници по икономика. Маастрихтските критерии за бюджетен дефицит и ценова стабилност изглеждат толкова далеч, колкото и идеята за ефективна администрация у нас. Както казва БНБ: „Заложеният дефицит близо до 3% от БВП създава сериозни рискове.“

Но да не забравяме и другата перла в короната на този проект: член 108 от законопроекта. Той, според БНБ, противоречи както на българското законодателство, така и на Договора за функциониране на Европейския съюз. С други думи, България рискува да се превърне в европейски прецедент по „как да не уважаваме правилата“.

Данъчна амнистия: спасение или отровна стрела?

Едно от най-интересните предложения в бюджета е данъчната амнистия. На хартия това изглежда като опит за „даване на втори шанс“ на длъжниците. Но БНБ отбелязва, че подобни мерки обикновено водят до повече проблеми, отколкото решения. Доверието в данъчната система се разклаща, а коректните данъкоплатци започват да се питат защо въобще си плащат задълженията. Кой не би искал да изчака следващата амнистия?

Заплати, инфлация и омагьосаният кръг на популизма

Заплатите в публичния сектор са друг горещ картоф. БНБ ясно посочва, че тяхното увеличение води до натиск върху частния сектор, инфлация и намалена конкурентоспособност. Но кой е казал, че популистките политики трябва да са икономически обосновани? Да обещаваш увеличение на заплатите винаги печели повече гласове, отколкото да призоваваш за дисциплина и реформи.

Къде е пътят напред?

В своята позиция БНБ препоръчва по-добра координация между фискалната и паричната политика. И тук идва най-ироничното: финансовата институция, която държи ключа към стабилността, изглежда остава глас в пустиня. Министерството на финансите продължава да действа като самоназначен диригент, чиято музика звучи добре само в собствените му уши.

Да се учим от грешките си, или не?

Предложеният бюджет за 2025 г. е като филм с нисък бюджет, но с претенции за „Оскар“. Той показва липса на визия, дисциплина и разбиране на дългосрочните последици от действията. БНБ играе ролята на критик, който отчаяно се опитва да предпази страната от фискална катастрофа. Въпросът е: дали някой слуша? Или спектакълът ще продължи, докато завесата се спусне под тежестта на неизбежната финансова криза?

А междувременно, народът ще продължи да гледа, с едно око към еврозоната и с другото – към пустия хладилник…

Игра на проценти: Колко близо е България до еврозоната?