Игра на проценти: Колко близо е България до еврозоната?

Инфлацията в България продължава да танцува на границата между допустимото и непостижимото за влизане в еврозоната. Към края на октомври, според данните на Евростат, страната ни е само на 0.7 пункта от заветната цел. Но дали тази малка разлика е достатъчна за оптимизъм, или ни очаква поредният бюрократичен фарс?

Близо, но не съвсем

Средногодишната инфлация за периода ноември 2023 – октомври 2024 г. показва, че България прави прогрес. Не и толкова бързо, колкото Министерството на финансите се надява. Ведомството прогнозира, че страната ще покрие маастрихтските критерии до края на 2024 г. Икономисти, обаче със съмнение отбелязват, че това може да стане най-рано в началото на 2025 г.

Сравнението с еврозоната също не е в наша полза – индексът на потребителските цени у нас е 3.1%, докато средното за страните с евро е 2.4%. А какво става в трите шампионки по ниска инфлация – Финландия, Литва и Италия? Там средният показател е само 0.9%. И тук идва тънкият момент: за да се смята инфлацията на кандидатка за допустима, тя може да бъде максимум 1.5 пункта над средната за трите най-добри. Това означава, че България трябва да слезе до 2.4%.

Калкулаторите на ЕС и „специфичните фактори“

Институциите в Брюксел обаче явно не могат да се разберат кои страни да включат в сметките. През юни Европейската централна банка (ЕЦБ) изключи Финландия от уравнението заради „изключителни фактори“. Ако сега повторим този ход и заменим Финландия с Дания, допустимата граница за инфлацията става 2.43%. Резултатът? България пак остава с 0.67 пункта над целта.

Но Европейската комисия (ЕК) има още по-гъвкав подход. През юни те изключиха не само Финландия, но и Дания и Белгия, обяснявайки това с „значителни отклонения от средното за еврозоната“. Ако приложим този метод и сега, положението за България изглежда малко по-добро, но пак не достатъчно.

Реалността зад числата

Докато чиновниците на ЕС си прехвърлят таблици с проценти, въпросът остава: готова ли е България за еврозоната или пак ще се оправдаваме с „обективни обстоятелства“? Истината е, че инфлацията в страната ни отразява не само икономическа динамика, но и години на пропуснати възможности за структурни реформи.

И докато Министерството на финансите гледа към 2024 г. с надежда, а икономистите говорят за 2025 г., редовият българин се пита: ще видим ли някога този прословут евро в портфейла си, или еврозоната ще остане поредният недостъпен мираж?

Левът – последният бастион на стабилността

Докато институциите ни се надпреварват да постигнат номинални критерии за влизане в еврозоната, мнозина задават въпроса: А нужно ли е това на България точно сега? Истината е, че запазването на лева може да бъде по-добро решение за страната ни в настоящия момент. Левът, обвързан със стабилността на валутния борд, е доказал, че може да устоява на икономически кризи и външни шокове. Нещо, което еврозоната не винаги успява да гарантира за своите членове.

Приемането на еврото ще означава, че България ще загуби още един лост за управление на собствената си икономика. С валутния борд страната ни вече е с ограничени възможности за маневри, но преминаването към общата валута ще остави всичко в ръцете на ЕЦБ. Това значи, че в момент на икономически натиск или нова глобална криза, България няма да може да взема суверенни решения, съобразени със специфичните нужди на местната икономика.

Кой ще плати цената?

Влизането в еврозоната може да има сериозни последствия за обикновения българин. Преходът към еврото често е съпроводен с риск от повишаване на цените. Макар че държавните институции обещават механизми за контрол, опитът на други страни показва, че закръгляването на цените „в полза на търговците“ е реален риск. Това може да доведе до по-висока инфлация на практика, дори при покриване на формалните критерии.

Същевременно, заплатите и пенсиите в България остават значително по-ниски от тези в останалите страни-членки на еврозоната. Приемането на еврото в този контекст ще постави допълнителен натиск върху покупателната способност на българските домакинства, които и без това се борят с високи разходи за живот.

Има ли алтернатива?

Стабилността на лева и валутния борд може да бъде използвана като инструмент за икономическо развитие. Без да се налага прибързано преминаване към еврото. Вместо да бързаме да покрием изкуствени критерии, по-добре е да се фокусираме върху дългосрочни структурни реформи, които ще направят икономиката ни по-конкурентоспособна. Историята показва, че успешните членки на еврозоната първо са изградили силни икономически фундаменти, преди да направят голямата стъпка.

Докато общественият дебат се върти около проценти и критерии, истинският въпрос е: Готова ли е България за тази промяна не само статистически, но и структурно? Отговорът изглежда ясен: Не. Поне засега. Запазването на лева и стабилността на валутния борд може да се окажат най-умният ход. Поне докато страната ни не достигне реалната зрялост, необходима за интеграция в еврозоната.