„Не беше дрон“: моряк от ABLE разказа за удар под водата

„Не беше дрон“: моряк от ABLE разказа за удар под водата

„Не беше дрон, под водата беше.“ Това заявява пред БНТ турски моряк от екипажа на ABLE след пристигането си във Варна. Той предполага, че корабът е поразен от подводна бомба, и свързва предполагаем руски произход на нападението с превозвания украински товар. Това е личната му преценка, а не установен извършител.

Свидетелството добавя важен въпрос към първата информация за ударите и спасяването на екипажа: какво точно е поразило кораба? Официалното съобщение на Министерския съвет описва нападения с морски и въздушни дронове на около 70 морски мили източно от Бяла.

Между тези две описания няма основание да се постави знак за равенство. Но няма и достатъчно данни едното автоматично да бъде обявено за опровержение на другото.

Какво разказват останалите моряци от ABLE?

В свидетелствата, публикувани от Maritime.bg при пристигането на спасените, има различни сведения. Един моряк казва: „Дронът дойде отдолу“. Друг отхвърля версията за летящ безпилотен апарат. Трети заявява: „Удариха ни с морски дронове“. Спасени членове на екипажа посочват и че не са били предупредени преди удара.

Тези разкази не бива да се събират в едно изкуствено единодушно свидетелство. Част от моряците описват посоката на удара, други назовават предполагаемо средство за нападение. От публикуваните думи не може да се установи дали всеки от тях е наблюдавал приближаването му, самия взрив или последиците върху корпуса.

Посоката, от която човек възприема удара, не е сама по себе си техническа идентификация на оръжието. За такава преценка трябва да бъдат съпоставени разказите с физическите следи и останалите данни за нападението.

Удар под водата не изключва автоматично морски дрон

Думата „дрон“ не означава непременно летящ апарат. Съществуват безекипажни надводни и подводни системи, като подводните могат да бъдат дистанционно управлявани или автономни. „Морски“ и „подводен“ също не са взаимозаменяеми определения.

Следователно твърдението, че нещо не е дошло по въздуха, не изключва всички видове безекипажни средства. Това е терминологично уточнение, не заключение какво е използвано срещу ABLE.

В цитираните официални съобщения няма представена техническа експертиза, която да позволява независимо да се провери конкретният механизъм на поражението. Правителството съобщава за комбинирана атака, но това не дава основание към случая да се добавят като установени факти торпедо, мина или участие на подводница.

Всичките 18 моряци от ABLE вече са във Варна

Спасения екипаж: хората вече са на брега. Първо са транспортирани двамата по-сериозно пострадали, а след тях пристигат останалите 16 с плавателен съд на „Гранична полиция“.

За ранените са съобщени изгаряния и травма на главата. Медицинска помощ е организирана във Варна, включително във Военноморската болница. Публичните сведения, използвани тук, не позволяват категорична оценка за прогнозата на пострадалите.

Командирът на граничния полицейски кораб инспектор Иван Иванов посочва, че сред превозените с неговия кораб 16 души има десет турски и шестима индийски граждани. Той описва състоянието им като добро, но с изразена умора, отпадналост и стрес. Спокойното море е позволило прехвърляне на хората при заставане на плавателните съдове борд до борд.

Важно уточнение: 18-те спасени са екипажът на ABLE. Това не означава, че са намерени моряците и от двата атакувани кораба. За екипажа на потъналия ALFA WATAN продължава отделна издирвателна операция.

ALFA WATAN: издирването остава основната неизвестна

Според последната актуална информация няма официално съобщение за открити оцелели от потъналия кораб. Няма основание липсата на контакт с екипажа да се превръща и в потвърден брой загинали. Съдбата на тези моряци остава неизяснена…

Министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви изпращането на два хеликоптера от Крумово към Варна. Предвидено е те да вземат спасители и при необходимост да се включат в операцията над морето. Съобщена е и подготовка на самолет Су-25 за въздушно разузнаване и търсене на оцелели. Това са обявени действия и готовност за участие, а не отчет за вече приключили полети и резултати.

От правителственото съобщение става ясно и как фериботът DIOSCURIA се оказва в спасителната операция: от намиращия се наблизо плавателен съд е забелязана експлозия и той се отклонява към мястото. Координацията на спасителните действия е от Морския спасително-координационен център във Варна.

Какво е известно за товарите и отговорността за атаката?

Премиерът Румен Радев съобщи, че потъналият кораб се е движел на север, но към момента на изявлението му няма информация какво е превозвал. Другият кораб е пътувал на юг с пшеница. Следователно не е потвърдено, че двата плавателни съда са изпълнявали еднакви превози или че товарите им са били идентични.

Украинският президент Володимир Зеленски обвини Москва за нападенията край България. Това трябва да се чете като обвинение от украинска страна, а не като оповестен резултат от българско разследване.

Българският премиер заяви, че произходът на атакуващите дронове още не е установен. Така към проверената информация има политически обвинения и свидетелски предположения, но няма обявена от българските власти окончателна идентификация на извършителя.

НАТО: консултациите по член 4 не са колективна отбрана по член 5

Радев отхвърли задействането на членове 4 и 5 в този случай, като подчерта местоположението на нападението извън българското териториално море. Двата текста обаче уреждат различни механизми и не бива да се представят като една обща процедура.

Член 4 предвижда консултации, когато държава членка прецени, че са застрашени нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност. За искането на такива консултации не е необходимо предварително да е извършено нападение на нейна територия. Това следва от самия текст на договора и разяснението на НАТО.

Член 5 се отнася до колективната отбрана при въоръжено нападение, при условията на договора. Искане за консултации по член 4 не е равнозначно на задействане на член 5. Оттук следва и важната разлика: политическата преценка да не се поискат консултации не означава, че такива са недопустими само заради местоположението на инцидента.

Проверяват морската вода при Калиакра, Бяла и Созопол

Екологичният риск вече е предмет на конкретно разпоредена проверка. По нареждане на министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова е обявено извънредно пробонабиране при нос Калиакра, Бяла и Созопол. В него участват регионалните лаборатории във Варна и Бургас.

Пробите трябва да бъдат изследвани за нефтопродукти, полихлорирани бифенили, метали и физикохимични показатели. Министерството посочва, че резултатите ще бъдат предоставени след приключване на анализите.

Това означава, че е започнала процедура за установяване на състоянието на водата. Самото назначаване на проверка не доказва замърсяване, но не доказва и липса на риск. В съобщението за пробонабирането няма публикувани лабораторни резултати, върху които да се изгради едно от двете заключения.

Йотова свиква КСНС за морската сигурност

На европейско равнище председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи нападенията срещу граждански кораби като неприемливи. В реакцията си тя отбелязва, че обстоятелствата около инцидентите продължават да се разследват. Това е политическа оценка на нападенията, не установяване на използваното оръжие или неговия произход.

Следващото обявено институционално действие в България е заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Президентът Илияна Йотова го свиква за сряда, 7 октомври 2026 г., от 13:00 ч. Темата включва рисковете за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна.