Удари с дронове край България: кораб потъна, 18 моряци са спасени

Удари с дронове край България: кораб потъна, 18 моряци са спасени

Български ферибот приема бедстващи моряци, докато спасителни екипи издирват хората от друг кораб. Това е непосредствената последица от ударите срещу два търговски плавателни съда източно от Бяла. По публикуваните данни единият кораб е потънал, а на другия е избухнал пожар.

Министерският съвет потвърди, че два кораба са поразени от дронове в българската икономическа зона в Черно море. В официалното съобщение не е посочено кой е извършил нападенията.

ALFA WATAN е потънал, на ABLE е избухнал пожар

Според специализираното издание Maritime.bg поразените съдове са ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, и ABLE, под флага на Палау. И двата са търговски кораби за генерални товари. Изданието съобщава, че ALFA WATAN е получил тежки конструктивни повреди и е потънал.

На борда на ABLE е възникнал пожар. Всичките 18 членове на екипажа са евакуирани и приети на плаващия под български флаг ферибот DIOSCURIA. Сред спасените има ранени, на които е оказана първа помощ на борда. По сутрешната информация се организира последващото им предаване за медицинска помощ на брега. Не са обявени точен брой на пострадалите и степента на нараняванията им.

Директорът на Морския спасително-координационен център във Варна Румен Николов потвърждава пред БНР, че моряците от единия кораб са спасени, а екипажът на другия остава в неизвестност. Издирването продължава. Неизвестната съдба на моряците не е потвърждение за загинали.

DIOSCURIA се насочва към Варна, изпратени са и други кораби

Хронологията на Maritime.bg показва, че в 08:22 ч. е съобщено за насочването на DIOSCURIA към Варна. Малко по-късно към района на инцидента е пренасочен и търговският кораб MERCY, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис. В 08:41 ч. изданието съобщава, че към мястото пътува и катерът на Гранична полиция „Бургас“. Това са часовете на публикациите, а не непременно точните моменти на съответните действия.

БНР съобщава и за изпратени екипи на Военноморските сили. Според радиото сигналите за бедствие са подадени през нощта, а спасителната операция се провежда на около 80 мили източно от Бяла.

Съобщението, че фериботът се насочва към Варна, не означава, че спасените вече са пристигнали или са настанени в болница. В сутрешната хронология тези етапи все още не са потвърдени.

Радев свиква институциите. Извършител не е обявен

Министър-председателят Румен Радев свиква среща с представители на министерствата на отбраната, вътрешните работи, транспорта, околната среда и водите, президентската институция и службите за сигурност. Началното му изявление е обявено за 11:15 ч. на 6 октомври.

Предстои институциите да дадат отговори не само за спасителната операция, но и за самите удари: откъде са дошли дроновете, как са идентифицирани и има ли данни за продължаваща заплаха.

На този етап публичното правителствено съобщение потвърждава нападенията, но не съдържа такава подробна оценка. Затова категоричното приписване на атаката на конкретна държава би изпреварило представените доказателства.

Икономическата зона не е териториалното море

Мястото на ударите е важно не само като разстояние от брега. Изключителната икономическа зона и териториалното море са различни правни пространства. В териториалното море крайбрежната държава упражнява суверенитет. В икономическата зона тя има конкретни суверенни права и юрисдикция — включително върху природните ресурси, определени стопански дейности и опазването на морската среда. Това не е равнозначно на пълен териториален суверенитет.

Следователно съобщението за нападение в българската икономическа зона не бива да се превежда автоматично като „удар по българска територия“. Разликата, обаче не омаловажава случилото се. Тя е необходима, за да се оценят правилно отговорностите и възможните действия.

Също толкова прибързано би било да се говори за автоматично задействане на колективната отбрана на НАТО. Северноатлантическият договор разграничава консултациите при заплаха за сигурността по член 4 от колективната отбрана при въоръжено нападение по член 5. Самото местоположение на инцидента не е достатъчно, за да се направи заключение за приложимостта на член 5. Това е обяснение на механизмите, а не съобщение, че България вече е поискала задействането им.

Ден по-рано: загинали моряци край Румъния

Случаят идва непосредствено след друга трагедия в западната част на Черно море.

На 5 октомври товарният кораб „Рояд Мамадов“ се запалва и впоследствие потъва в румънската икономическа зона. Двама моряци загиват, а 11 са спасени, съобщава БГНЕС, позовавайки се на румънските власти и международни медии. Корабът е превозвал зърно от украинското пристанище Измаил към Равена, Италия.

За този отделен инцидент е разпространена версия за нападение с дронове. Володимир Зеленски обвинява Русия, но в цитираните румънски съобщения причината за пожара все още не е представена като окончателно установена. Това обвинение за случая край Румъния не може да бъде използвано като доказателство за извършителя на ударите край България.

Има и друг, различен проблем: дрейфащият без екипаж кораб EMIL. По информацията, публикувана късно на 5 октомври, той се намира на около 40 морски мили източно от нос Шабла и е наблюдаван от българските власти.

Различните случаи имат различна хронология. Общият проблем е опасността за гражданското корабоплаване. Още на 13 юли 2026 г., в отделно изявление за предишни атаки в Черно и Азовско море, Международната морска организация предупреждава за заплахите за моряците, безопасността на навигацията, морската среда и международните доставки. Това е предходна позиция на организацията, не реакция на днешните събития.

Има ли опасност за българския бряг?

Сутрешното съобщение на правителството не съдържа конкретна оценка за евентуално замърсяване. От него не може да се изведе нито заключение за екологична катастрофа, нито уверение, че всякакъв риск е изключен.

За съдържателна оценка ще са необходими данни за товарите и горивото на двата кораба, състоянието им, евентуален разлив и условията в района. „Няма обявени данни за разлив“ и „няма опасност от разлив“ не са едно и също твърдение.

Сходно внимание е необходимо и при икономическите прогнози. Международната морска организация посочва, че нападенията срещу търговски кораби застрашават веригите за доставки. Но от това не следва, че вече можем да пресметнем конкретно поскъпване на транспорта или загуби за българските пристанища заради този случай. Рискът е основание за оценка и подготовка, не заместител на данните.

Най-лесната реакция…

Най-лесната реакция е случилото се веднага да бъде превърнато в поредния спор кой „ни вкарва във война“. Най-удобната е обратната: щом ударите са извън териториалното море, проблемът да бъде обявен за чужд.

И двете реакции пропускат практическата страна. Български моряци участват в спасяването, към района са изпратени държавни екипи, а институциите трябва да оценят последиците. Това са конкретни ангажименти, независимо от политическите интерпретации.

Сега е необходима единна, редовно обновявана информация: как върви издирването, какво е състоянието на пострадалите, има ли ограничения за корабоплаването и как се проверява екологичният риск. След това идва отчетът за реакцията — с какви средства разполагаме, колко бързо са достигнали района и къде има недостиг.