Източните Родопи с рекорден брой лешояди!
Открити са общо 138 заети гнезда по поречието на река Арда
Източните Родопи с рекорден брой лешояди!
В Източните Родопи броят на гнездящите белоглави лешояди достигна рекордните 138 двойки, съобщава Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Открити са общо 138 заети гнезда по поречието на река Арда. От тях 100 двойки вече са пристъпили към мътене, докато останалите все още изграждат своите гнезда. Това е увеличение от цели 17 двойки спрямо предходната година. Което представлява най-голямото увеличение за една година от 1988 – ма, когато започва водене на статистика за вида в България.
Белоглавият лешояд, който в миналото е бил обширно разпространен в България, през средата на 20-и век започва да изчезва, като в началото на 1970-те години е считан за напълно изчезнал.
През 1986 година обаче е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Това води до първите усилия за опазване на вида в България. Благодарение на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, популацията на белоглавия лешояд постепенно се възстановява, а днес долината на река Арда е дом на една от най-големите естествени колонии на този вид в Балканите.
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus)
Той е дневна птица, срещаща се в България и строго защитена съгласно Закона за биологичното разнообразие. В Източните Родопи гнездят около 30 двойки от този вид. След целенасочени мерки за природозащита, популацията на белоглавия лешояд се увеличава, а в момента се счита за стабилизирана. Планирано е изкуствено възстановяване на видовете в Стара планина с цел подпомагане на опазването на този граблив вид.
Софийският зоопарк в помощ на вида
В Софийския зоопарк се провеждат опити за размножаване на белоглавия лешояд, като успешното размножаване там може да помогне за проектите за възстановяване на вида в природата. През късно-плиоценската епоха в областта на град Вършец са открити костни останки на предшественик на съвременния белоглав лешояд, който е наречен Gyps bochenskii, което подсказва за дългата история на този вид в региона.
Автор: Радост Филипова
