МОН премахва задължителната матура
Образователна реформа: Нов подход към учебните програми
Министерството на образованието и науката стартира обсъждането на дългоочакваната реформа в учебните програми. Основната цел е да се промени начинът, по който учениците усвояват знания – от механично заучаване към по-практическо приложение на наученото. Според министъра на образованието Красимир Вълчев, в интервю за „Труд“, концепцията за промяната ще бъде представена още следващата седмица. Тя ще съдържа ключовите насоки и философията на реформата.
Промяна в учебните програми: Край на зазубрянето?
Настоящата образователна система се фокусира прекалено много върху запаметяването на информация, вместо върху разбирането и прилагането ѝ в реални ситуации. Това е култура на учене, която се нуждае от сериозна трансформация. Министерството възнамерява да насочи усилията си към по-функционално образование, в което учениците не просто възпроизвеждат знания, а ги използват ефективно.
Външното оценяване – необходимо или излишно?
Един от основните въпроси, които се повдигат, е ефективността на външното оценяване, особено след 4. и 10. клас. В момента огромни ресурси – финансови, организационни и човешки – се влагат в тези изпити. Според министър Вълчев резултатите от тях са по-надежден индикатор за успеваемостта на учениците в сравнение с вътрешното оценяване. Въпреки това, данните не се използват достатъчно ефективно от системата.
Министърът изрази мнение, че по-голямо значение би имала задължителна матура по математика в 12. клас, отколкото външното оценяване по този предмет в 10. клас. Той подчерта, че математиката е сред най-проблемните дисциплини, тъй като едва 5% от учениците избират да се явят на матура по нея.
Липсата на инженери – пречка за икономическия напредък
България не може да се развива успешно без добре подготвени специалисти в областта на инженерството и високотехнологичните индустрии, а те изискват солидни знания по математика. Именно затова предстоящата реформа ще включва мерки за насърчаване на изучаването на точните науки.
Сред предложенията е промяна в политиката на висшите учебни заведения – те ще бъдат насърчавани да приемат студенти въз основа на оценки по математика, физика и химия. По този начин повече гимназисти ще бъдат мотивирани да изберат профили, свързани с тези дисциплини, и да се явят на матури по тях.
Предложените реформи поставят въпроса дали българската образователна система е готова за сериозна трансформация. Ще успеят ли тези промени да изведат учениците от рамките на механичното заучаване и да ги подготвят по-добре за реалния свят? Това тепърва предстои да се види.
