В рамките на проект „Подсигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“, по който Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ е партньор, бе издаден „Наръчник за добри земеделски практики“.

Наръчникът е насочен към земеделските производители и стопани, които искат да работят в синхрон с природата. В него са представени конкретни мерки и препоръки за устойчиво земеделие, примери за добри практики, както и информация за наличните възможности за финансова подкрепа при преминаване към природосъобразни методи на производство.

„Устойчивото земеделие е бъдещето – не само защото е природосъобразно, но и защото гарантира стабилност на добивите и доходите на земеделците“, подчертават експертите по проекта.

Опазването на биоразнообразието – ключ към плодородието

Опазването на околната среда е в основата на здрава и устойчива земеделска продукция. Биологичното разнообразие е ключов фактор за стабилността на екосистемите. Прилагането на добри земеделски практики не само подобрява продуктивността на стопанствата, но и допринася за опазването на природата.

Загубата на биоразнообразие влияе пряко върху качеството на почвата, водните ресурси и климата. В контекста на Общата селскостопанска политика на ЕС, особено с оглед на очакваните промени след 2027 г., е важно земеделците да прилагат мерки, които насърчават устойчивостта и опазването на екосистемите.

Невидимата заплаха

Научни изследвания показват, че много видове птици и бозайници са изложени на риск от отравяне с пестициди. Малките гризачи натрупват токсини в организма си, което води до вторично отравяне на хищници като ловния сокол (Falco cherrug). Някои химикали променят поведението и репродуктивните способности на дивите животни, а в определени случаи водят и до смърт.

Въпросът, който стои пред земеделските производители, е: необходима ли е употребата на пестициди и има ли алтернатива? Дори след забраната на част от тези вещества, проучванията показват, че остатъци от тях се откриват в почвата и водите, което застрашава хранителната верига.

В миналото използването на силни пестициди и токсични препарати често водеше до масово натравяне на диви животни. Химикали като DDT и други устойчиви токсини навлизаха в хранителната верига и оставаха в природата с десетилетия. Малките бозайници и гризачи натрупваха отровите в телата си, а това причиняваше вторично отравяне на хищните птици, лисиците, дивите котки и други хищници, които се хранят с тях.

Тежко пострадаха видове като соколът скитник, мишеловите, бухалите и орлите – при много от тях калциевият метаболизъм се нарушаваше, черупките на яйцата изтъняваха и гнездовият успех падна почти до нула. Подобни случаи се регистрираха в цяла Европа.

Въпреки че част от опасните вещества отдавна са забранени, изследвания показват, че техни остатъци и до днес се откриват в почвата и водите. Това означава, че отравянето от миналото продължава да влияе върху екосистемите и да застрашава дивите животни.

Затова намаляването на употребата на пестициди и преминаването към природосъобразни методи вече е ключова стъпка за възстановяването на баланса в природата и за опазване на видовете, които все още се борят с последиците от химическото замърсяване.

Алтернативи на пестицидите

Един от методите е биологичният контрол, включващ използването на естествени хищници като грабливи птици за контрол на гризачите и насекомите. В редица страни тази практика вече дава отлични резултати и намалява нуждата от химически препарати.

Друг вариант са био-пестицидите – микробни препарати и растителни екстракти, които могат да заменят синтетичните химикали, без да вредят на природата.

Съществено значение имат и агротехническите мерки – използването на устойчиви сортове, сеитбооборот, междинни култури и механичен контрол на плевели и вредители. Тези подходи намаляват необходимостта от химични средства за растителна защита.

Пътят напред

Намаляването на употребата на пестициди е ключова стъпка към устойчиво земеделие и опазване на екосистемите. Комбинирането на биологични и механични методи може да промени облика на земеделието у нас – да го направи по-чисто, по-продуктивно, природосъобразно и печелившо в дългосрочен план.

Проектът „Живот за сокола“ показва как природозащитни организации и земеделски общности могат да работят заедно в името на хармонията между човека и природата. Проектът се координира от Българското дружество за защита на птиците и се изпълнява в партньорство с Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, „Зелени Балкани“, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Румънското орнитологично дружество, Фондация за местообитанията – Холандия и Тюбингенския университет „Еберхард Карлс“.

Проектът LIFE20 NAT/BG/001162 се изпълнява в рамките на 5 години и се финансира от програма LIFE на Европейския съюз.

Безплатна онлайн версия на „Наръчник за добри земеделски практики“ е достъпна в сайта на SLRB.BG !

Най-големият зърнен търговец в Добруджа обяви несъстоятелност…