Чакалът превзема Западна Европа
Златният чакал (Canis aureus) вече не е просто обитател на далечни и топли краища на Евразия – през последните години този средно голям хищник започва да навлиза все по-навътре в Западна Европа, достигайки дори Норвегия и Испания. Този необичаен феномен е свързан основно с климатичните промени, които променят естествените граници на много видове.
Разширяване на ареала и далечни пътувания
Златният чакал е животно, по-малко по размер от вълка, но по-едро от лисицата, което го прави конкурент както на двата вида по отношение на храната и територията. Генетични изследвания разкриват, че някои чакали са мигрирали поне на 1200 километра от първоначалните си ареали, като понякога пътуванията им са дори два пъти по-дълги. Това е поведение, което по-рано беше типично за вълците, когато търсят нови местообитания.
Понастоящем чакалите се срещат на север чак до Финландия и Норвегия, а на запад – до Испания. Това означава, че ареалът им се е разширил значително спрямо традиционната Евразия, където те обичайно населяват райони от Индия до балтийските държави, като вече се установяват и в Австрия.
Ролята на климатичните промени
Основен двигател на това разширяване са климатичните промени, които правят новите територии по-подходящи за живот и лов. По-топлите зими и променените екосистеми позволяват на чакала да се адаптира и да намира храна на нови места. Това е пример как екологичните промени влияят на миграцията и разпространението на животинските видове.
Нов статус и потенциал за Западна Европа
Финландските власти вече са признали, че чакалите са се появили по естествен път, без човешка намеса, и ги класифицираха като местен вид, който трябва да бъде защитен. Това решение може да бъде прецедент за други страни в Западна Европа.
Във Великобритания се обсъжда възможността за умишлено въвеждане на златния чакал, с идеята, че той би могъл да помогне за контрола на популацията на елените, чието пренаселване понякога вреди на екосистемите.
Социално поведение и начин на живот
Златните чакали обикновено живеят по двойки, но понякога и с „помощници“ — миналогодишните малки, които остават в семейството и помагат при лов и отглеждането на новото поколение. Те са предимно нощни животни и избягват човешкото присъствие, което улеснява тяхното незабележимо разширяване в нови региони.
Автор: Радост Филипова
