Дивечовите птици изчезват!?

Дивечовите птици изчезват!?

Ловувани за месо, докато родните им територии са разрушени и се свиват поради човешкото развитие, някои познати видове птици ще изчезнат. Това твърди говорителя на Международния съюз за опазване на природата IUNC:

“Повече от 25% от приблизително 290 от разред: Кокошоподобни (Galliformes) са класифицирани като изложени на риск от изчезване. Такива са много видове фазани, токачки, пауни, лещарки, глухари, тундроват яребица, тетревът, сивата яребица и много други. Страх ме е да подхвана темата и за останалите птици от други разреди: като много хищни птици – сокол скитник, ловен сокол, бухалът, лешоядите. Други видове като голямата дропла, жеравите и много водоплаващи са на ръба от заличаване. Дивечовите птици и рискът им от изчезване е пагубен!

Ловците в световен мащаб трябва да се образоват, да започнат да бъдат пример на населението за опазване на всички животни, без значение от ловния им статус. Трябва да разселват, но не и да отбиват номер с 10-20 животни на район, а двойно и дори тройно повече! Загубата на дивечовите птици е проблем на всички държави по цял свят и до няколко години ще изчезнат безследно! Трябва да предотвратим тази природна гибел. ”

Какво представляват разред Кокошоподобни (Galliformes) ?

Разред Кокошоподобни включва 290 вида, като пъдпъдъци, фазани, пуйки, яребици, глухари, пауни, гуани, курасоу и токачки. Ценени като дивеч и отглеждани заради месото и яйцата си, тези птици са предпочитани в цял свят. Заради силното си тяло някои видове имат къси, заоблени крила, защото прекарват по-голямата част от времето си на земята. Техните силни крака и големи стъпала са пригодени ходене и са подходящи за плитко копаене, за да търсят храна.

Някои птици, като пуйките, имат показни месести кичури. Те висят от вратовете им, или са гребени по върховете на главите им в ярки цветове като червено или лилаво. Те сигнализират за здравето и желанието на мъжкия през размножителният сезон. Тези характеристики са особено често срещани в тази древна птича линия. Това предполага, че тези черти може да са еволюционни остатъци от динозаврите.

Всички Кокошоподобни могат да летят. Когато го правят, повечето се изстрелват експлозивно с бърз полет към небето. След това изминават само кратко разстояние и отново кацат. Това е полезно умение за избягване на опасност. Някои видове извършват по-дълги полети, включително пъдпъдъци от Стария свят, които мигрират от Европа към Африка и обратно.

Как птиците знаят кога да мигрират?

Хабитат и диета

Кокошоподобните живеят на всички континенти, с изключение на Антарктида. Те се хранят със семена, корени, плодове, насекоми, но са толкова приспособими, че биха яли мърша, малки гризачи, земноводни, гущери и яйца на други птици. Единствен представител, който оцелява на студен климат е Тундровата яребица. Тя обитава хладен, безплоден арктически пейзаж през цялата година, търсейки храна под снега. Изключително трудна е за намиране. За щастие за сега има успешни опити за възстановяване на популацията, чийто проекти са от 1972 г .

Интересен представител, издържащ на горещият климат на африканските тропически гори е конгоанският паун. Той се храни с плодове и насекоми и е считан на два пъти за изчезнал вид. Популацията му в дивото е много малка и трудно се намира, което затруднява учените за тяхните изследвания и реинтродукция.

Глухарят е друг вид, който е почти навсякъде със статут ЗАСТРАШЕН

Среща се в планините на повечето страни в Азия и Европа. Включително и България, на север е по-широко разпространен и се среща и в равнинни гори. Като цяло предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки. Също и плододаващи храсти и дървета със силни и хоризонтални клони. На тях спи. Предпочита изобилие от вода и не на последно място – мравуняци. В България обитава иглолистни и смесени иглолистни гори от 1000 m н.в. до горната граница на гората в Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. В последните години числеността му намалява заради унищожаването на естествения му биотоп и незаконния лов. В миналото глухарът е бил много по-широко разпространен в страната. Негови субфосилни находки са установени не само в планинските райони, но и в Дунавската равнина, Лудогорието и Тракийската низина. вероятно в миналото е населявал по-често и буковите и смесените буково-смърчови гори.

Повечето видове гнездят на земята, въпреки че, когато е възможно, могат да нощуват по дърветата. Някои от тези птици могат да бъдат намерени на големи групи, като обикновените пъдпъдъци, които се срещат в Европа, Азия и Африка.

Възпроизвеждане

Разред Кокошоподобни са доста интересни като поведение и през размножителния период. Някои птици живеят на ята или по двойки, но повечето дават приоритет на чифтосването пред трайните връзки. Мъжкарите от този разред често използват ярко оцветено оперение със сложни орнаменти по него, за да привлекат потенциални партньорки за краткосрочен план. Например прочутото оперение на пауна е естествено подбрано, за да зарадва противоположния пол. Те са се оказали толкова успешни в подпомагането на размножаването на мъжките, че няколко други кокошоподобни вида са еволюирали, за да покажат това оперение, включително фазани и паунови фазани.

Такъв пример е румънския фазан, който е изключително красив и впечатляващ. Вида по данни е застрашен, но ловните дружинки правят всичко възможно за правилното му разселване и има надежди до 2050г, популацията да е стабилна и в пика си.

Мъжките също използват репертоар от съблазнителни движения и звуци, за да направят впечатление. Глухарят става агресивен и издава специфични звуци, които се чуват доста на далеч и са изключително разпознаваеми в гората. Мъжката токачка има танц за сватбуване и токува с честоти, далеч по-високи от нормалният звук, който издава. Мъжият пъдпъдък подарява различни клонки и камъчета, които женската приема като дарове преди да създадат поколение. Също така, работят заедно, съсредоточавайки по-голямата част от усилията си върху грижата за яйцата, преди да се излюпят.

За разлика от безпомощните новоизлюпени малки на много различни видове птици от други разреди, които трябва да бъдат отглеждани, разред Кокошоподобни обикновено излизат почти готови да се справят сами. Сред австралийските пуйки , мъжките инкубират яйцата в купчина компост с размерите на Volkswagen Beetle.

„Когато се излюпят, те обикновено бягат в гората и никога повече не виждат родителите си. Това е странна система, но те са напълно самодостатъчни.“

казва в едно от предаванията си David Attenborough

Заплахи за оцеляването

Повече от една четвърт от всички Кокошеподобни видове са класифицирани като ” Застрашени от изчезване” от Международния съюз за опазване на природата IUNC. В много случаи причината е загубата на местообитания, но това не е единственият фактор.

„ Голяма част от това е фактът, че те са птици за лов и храна. Тук не говорим за лошото влияние на ловът и ловците, защото именно те помагат за възстановяването на много видове. Както и за тяхното опазване. Ловеца е говорителя на гората сред хората, но културния ловец! Има разлика от ловец и ловец и за жалост необразованият ловец стана доста опасен и глобален проблем. За това, всички ловни дружества са задължени да образоват всеки, който иска да стане такъв. Тук искам да наблегнем над човешкият фактор като цяло – паленето, замърсяването и незалесяването, липсата на захранване на дивеча на заселените с такива птици райони са пагубни. Не законния лов, а бракониерството погубва дивечовите птици, погубва животинският фактор като цяло. Ако човек не осъзнае какво причинява на природата и отказва да й помогне, то ще я загуби.”

В кулинарията бялото месо на Кокошоподобните са предпочитани от всички готвачи. Повечето гърди на Кокошоподобните имат големи летящи мускули, оптимизирани за кратки изблици, и мускули на краката, богати на кръвоносни съдове, които им осигуряват кислород и издръжливост при ходене. Тъй като гръдните им мускули се използват по-малко от другите летящи птици, като патиците, те имат повече бяло месо за потребителите.

Хората отглеждат много видове кокошки за месо и яйца, включително пилета, които първоначално са били опитомени от червените кокошки от джунглата в Югоизточна Азия още преди 9500 години. Днес приблизително 50 милиарда пилета служат за храна всяка година.

ЗНАЕТЕ ЛИ?

• Повечето Кокошоподобни като петли, пуйки, фазани и пауни разчитат на оръжие, което повечето други птици нямат – костни издатини, наречени шипове на краката, които могат да се използват за битка със съперници.
  — Journal of Zoology
• Сивата яребица е с толкова намаляла популация, че в някои страни в Европа се води изчезнал вид и се борят да я върнат в природата на ново. — Wildlife Habitat Council
• Пуйките са птичи триатлони. Те могат да летят от 65- 80 км/ ч, да тичат с 19 км/ч! Още по-интересното е, че са умели плувци.
  — Wildlife Habitat Council
• В родната си страна, румънският фазан през средновековието е считан за дива фея, заради своята окраска. Хората са вярвали, че ако го срещнат трябва да си пожелаят нещо и то ще се сбъдне. — Journal of Zoology
• През времето на Цар Фердинант, българският глухар се е наричал Кралски петел и отстрела му е бил позволен чрез специално разрешение от владетеля. Още по-интересното е, че билетът за отстрел се е подписвал с мастило, чието съдържание е имало частици злато. — Природонаучен музей – София
• Тундровата яребица придобива снежнобели пера по време на дългата северна зима, както и израстват пера на краката, които служат като изолатор и приличат на обувки или чорапи. Тяхната цел освен да запазят температурата на птицата е и да са поддържащи снегоходки. Птицата буквално не затъва с пухкавият сняг.
  — New Mexico UNI

Най-пренебрегваните птици в света