Лявата лента…
Пролог с аварийни светлини
На българския път вече няма нужда от знаци. Достатъчно е да гледаш как се движат хората и ще разбереш, че си в царството на пътния абсурд, където:
- лявата лента е въпрос на чест, не на логика;
- ЗДвП е препоръчително четиво, не задължение;
- а шофьорът със стария дизел и високото самочувствие е повелител на асфалта, особено ако има телефон с добро качество на камерата.
И така се ражда модерният пътник – Бай Ганьо Пътнотранспортен, въоръжен не с гаванка и мустаци, а с Facebook, dashcam и вътрешна увереност, че всички му пречат.
Бай Ганьо срещу вибрациите – войната на лентите
Сцената се разиграва на АМ „Тракия“.
Главният герой кара с 110 км/ч в лявата лента, независимо, че дясната е празна като родна културна зала в делник. Камерата му е включена, коментарът върви:
„Гледай го тоя, изпреварва отдясно, брат! Ама това е забранено, бе! Ще ни убие!“
Да, правилно – този, който изпреварва, е убиец.
А той, който кара под допустимото в лентата за изпреварване, е мъченик на нацията, закрилник на окачването и вестител на морала.
Идва най-доброто – в коментар под клипа:
„Карам в ляво, щото в дясно има неравности. Там ми вибрира колата.“
Пътната философия на новото време.
Не удобството се съобразява с пътя, а пътят трябва да се съобрази с вибрациите на колата.
Един потребител с чувство за ирония пуска епичния отговор:
„А що не минеш направо в насрещното? Там е гладко, няма коли и ще си цар.“
Групата на великите саможертви – Facebook като бойно поле
Сцената се качва в една от най-активните Facebook групи у нас:
„Лудостта по пътищата в България. Нека я спрем заедно“ – уж платформа за разобличаване на пътни безумия, а всъщност виртуална сцена за самохвални клипове на нарушители, които снимат други нарушители.
Клипът избухва. Хиляди гледания.
Коментарите – евангелие на масовата пътна заблуда:
- „Добре си го хванал, брат!“
- „И аз така правя – в ляво е по-добре!“
- „Сигурно джигитът е с БМВ, тия са отрепки!“
Нито дума за закона. Нито едно „ей, не си в правото си“.
Няма логика. Има солидарност. Байганьовска.
IV. Паралелната вселена на Старозагорския герой
Вторият клип е от Стара Загора.
Булевард, две ленти. Ганьо кара с 45 км/ч в ляво, не защото изпреварва, а защото… така му е удобно.
И пак – клип, коментари, философия.
„Ей, тоя зад мене – луд, бе! Изпреварва отдясно, застрашава живота ми!“
Сякаш мястото в ляво е резервация за специални случаи – хора със здрави амортисьори, будна гражданска позиция и пълна липса на усещане за движение.
Нова пътна религия: „Аз съм прав, защото така усещам“
Модерният Бай Ганьо не вярва в светофари, правила и указателни табели.
Той вярва в усещането си.
Ако смята, че е прав – значи е прав. Ако кара с 89 в ляво – това е протест срещу системата. Ако някой го изпревари отдясно – това е покушение срещу морала.
Логиката не важи. Законът е за другите.
Задръстване? Не, това е шествие в негова чест
Докато Ганьо си води влог от шофьорската седалка, зад него се вие колона от коли.
Шофьори се изнервят, предприемат рискови изпреварвания, звънят по телефона, псуват на глас – създава се реална опасност.
Но нашият герой не усеща нищо.
Той не слуша трафика – слуша себе си.
И ако нещо се случи – ПТП, удар, инцидент – пак виновен ще е онзи, дето бърза.
Той, Ганьо, ще качи клипа, ще събере коментари, ще бъде утешаван.
Ще бъде жертва. Ще бъде герой.
Кой убива по пътищата, всъщност?
Ревем за катастрофите. Крещим срещу скоростта.
Но не виждаме другата причина – наглата пасивна агресия зад волана.
Тези, които:
- карат в лява лента без изпреварване;
- правят от личното си удобство обществено правило;
- създават опасни ситуации, но се държат като мъченици;
- качват клипове, търсят лайкове и вкарват логика в абсурда.
Какво ни остава? Да караме с чувство за хумор… и каска
Вместо да възпитаваме, глобяваме, контролираме, ние гледаме.
Смеем се, беснеем, псуваме… и продължаваме да караме с каска и молитва.
А Бай Ганьо?
Той си е в лявата лента. Кара си с 110.
Снима.
И вярва, че е прав.
