Първо по рода си лечение на Паркинсон забавя заболяването
Първото лечение на Паркинсон, което може да забави заболяването: Как антитяло пробива нови граници в медицината
Болестта на Паркинсон (PD) е едно от най-агресивните невродегенеративни заболявания, което засяга милиони хора по света. До момента, съществуващите терапии са насочени към облекчаване на симптомите, но не и към основните причини за заболяването. Сега обаче ново антитяло, наречено прасинезумаб, обещава да промени този подход. То се фокусира върху една от причините за болестта и забавя развитието на двигателните проблеми.
Промяна в подхода: Прасинезумаб и алфа синуклеин
Най-големият принос на прасинезумаб е, че той засяга директно протеина алфа синуклеин. Това е едно от основните звена, свързани с развитието на болестта на Паркинсон. При Паркинсон този протеин се натрупва в мозъка и води до формирането на токсични бучки, които причиняват двигателните нарушения. Антитялото помага за разграждането на тези бучки, като по този начин забавя прогресирането на симптомите, като треперене и скованост.
Клинични проучвания с обнадеждаващи резултати
Първоначалните клинични изследвания показват, че прасинезумаб има положителен ефект при хора с бързо прогресираща болест. В проучването, включващо 316 пациенти, се наблюдава значително подобрение на двигателните функции при пациентите, които са получавали прасинезумаб, в сравнение с тези на плацебо. Този успех обаче е по-видим при хора с агресивни форми на заболяването.
Защо прасинезумаб работи по-добре при агресивните форми на PD?
Експертът Дженаро Пагано, ръководител на изследването и медицински директор в Roche, обяснява, че при пациентите с бързо прогресираща болест, алфа синуклеиновите бучки може да са по-разпространени в мозъка. Това предоставя повече “мишени” за антитялото, като така ефектите от лечението са по-значителни. Въпреки това изследователите предупреждават, че няма директни доказателства, че антитялото изчиства протеина напълно.
Предизвикателства пред терапията
Макар че прасинезумаб изглежда обещаващ за хора с по-бързо прогресиращо заболяване, все още липсват доказателства, че той е ефективен при пациенти с по-бавно развиваща се болест. За тези пациенти може да е необходим по-дълъг период на лечение, за да се видят значителни резултати.
Новата терапия с прасинезумаб предлага надежда за пациентите с Паркинсон, особено тези с агресивно заболяване. Макар че изследванията продължават, първоначалните резултати показват, че е възможно в бъдеще да имаме лечение, което да се фокусира върху причините за Паркинсон, а не само върху симптомите. Това може да промени живота на милиони хора по света и да отвори нови възможности в лечението на невродегенеративни заболявания.
