Мрачната легенда за наследника на Jameson Irish Whiskey
Когато чуем името Jameson Irish Whiskey, си представяме ирландска традиция, уникален вкус, качество и класика. Но в историята на фамилията Jameson има ужасяваща глава, достойна за криминална хроника. Глава, в която наследникът на уиски империята е обвинен в най-нечовешкия акт – участие в канибалски ритуал.
Кой е Джеймс Слиго Джеймсън?
Джеймс Слиго Джеймсън е роден през 1856 г. в семейство, известно със своето уиски производство. Той е син на Андрю Джеймсън, а дядо му Джон Джеймсън е основателят на легендарната марка Jameson Irish Whiskey. Макар че е наследник на голямо богатство, Джеймсън проявявал интерес не толкова към бизнеса, а към приключенията, ловните експедиции и пътешествията в непознати земи.
Още като млад, той се прочува като пътешественик и художник. Джеймсън имал страст към рисуването на сцени от дивата природа и често документирал видяното по време на своите експедиции. Именно тази страст към наблюдаване и документиране по-късно ще стане част от ужасяващите обвинения срещу него.
Експедицията в Конго
През 1887 г. Джеймсън се включва в експедицията на Хенри Мортън Стенли – легендарен изследовател, известен с търсенето на Дейвид Ливингстън. Мисията, наречена Emin Pasha Relief Expedition, имала за цел да стигне до Судан и да освободи обсадения губернатор Емин паша.
Това било едно от най-трудните и кървави начинания на Стенли – с огромни човешки жертви, жестоки условия и съмнителни морални компромиси. Именно по време на тази експедиция се появява зловещият епизод с канибалите.
Обвинението
Според свидетелство на арабския търговец Асхад Бин Курван, пътувал с експедицията, Джеймсън проявил интерес да види канибалски ритуал. За да осъществи това, той предал на местните шест носни кърпички – дребна стока, но ценна за търговия в региона. В замяна получил младо момиче, около десетгодишно.
Твърди се, че детето било заклано и нарязано, а жените от племето сварили месото. Най-ужасяващото в историята било, че Джеймсън наблюдавал хладнокръвно и дори направил скици на сцената. По-късно били открити рисунки, приписвани на Джеймсън, изобразяващи сцена с дете и фигури, напомнящи на канибали. Те били смятани за доказателство, че той действително е станал свидетел – и може би инициатор – на престъплението. Самият Джеймсън в писмо твърдял, че станал свидетел случайно и че рисунките му били направени впоследствие по разкази на местните. Но тези обяснения не успели да успокоят общественото мнение.
Аферата “ Джеймисън“
През май, докато се връщал с Типу Тип в Ямбуя, Джеймсън става свидетел на събитие, което остава известно като аферата „Джеймисън“. По време на празненство в къщата на вожда на крайбрежното село Риба Риба, Типу Тип споделя пред него, че обичайните местни празненства завършват с банкет, на който се консумира човешка плът. Той разказва и за няколко случая на канибализъм, на които лично е бил свидетел.
Дневникът на Джеймсън, публикуван посмъртно, описва как той е бил шокиран от разказите, тъй като у дома такива истории се считали за „разкази на пътешественици“ – с други думи, лъжи. Един от помощниците на Типу Тип реагира с думите: „Дай ми малко плат и виж.“ Джеймсън изпраща за шест кърпички, мислейки, че това е шега, но скоро се появява мъж, водещ десетгодишно момиче. Момичето е убито с два бързи удара с нож в гърдите, след което трима мъже нарязват тялото ѝ и разпределят парчетата по река, за да ги измият. Поразителното е, че детето не издава звук, нито се съпротивлява до последния момент. Джеймсън прави малки скици на сцената, които никога не избледняват в паметта му. Според него момичето е било заловено и поробено при нападение недалеч от Риба Риба, вероятно малко преди да стане свидетел на смъртта ѝ.
Противоречивите твърдения на Асад Фаран
След смъртта на Джеймсън и края на експедицията, Стенли публикува разказ за отношенията си с тилната колона при Ямбуя в „Лондон Таймс“ (8 ноември 1890 г.). В него той твърди, че Джеймсън умишлено е купил момичето и го е дал на канибали, за да наблюдава убийството и последвалото му приготвяне. Главен свидетел е Асад Фаран, преводач на Джеймсън, чиито показания обаче се оказват силно противоречиви.
Фаран твърди, че Джеймсън изразил любопитство да види канибализъм, а Типу Тип му предложил да купи и пожертва роб за целта. Джеймсън попитал за цената и получил отговор – шест кърпички. След това момичето било доведено и вързано за дърво, където един от местните я убива с два удара нож. Тялото е нарязано и разпределено за готвене, докато Джеймсън прави скици на място.
По-късно Фаран отменя тези показания, заявявайки, че са били под влияние на негодуванието му към Джеймсън. Всъщност, според новата му версия, Джеймсън се натъкнал на вече мъртвото момиче и просто наблюдавал и скицирал, докато канибалите обработвали тялото.
Въпреки противоречията, дневникът на Джеймсън и свидетелствата на други участници потвърждават някои ключови детайли: шест кърпички са платени за момичето, тя е около десетгодишна, убита е с два удара в горната част на тялото и случката започва в дома на местния вожд.
Други свидетели и интерпретации
Уилям Бони, друг спътник на Джеймсън, не присъства на убийството, но вижда скиците и ги описва подробно: момичето е водено, убито с нож, нарязано на парчета и накрая приготвено за консумация. Бони потвърждава, че Джеймсън е платил шест памучни кърпички за момичето и е наблюдавал цялата сцена.
Историкът Робърт Б. Еджъртън интерпретира това като доказателство, че Джеймсън е искал да задоволи „интелектуалното си любопитство към канибализма“. Други изследователи като Кристиан Зифкес и Дж. А. Ричардсън обаче смятат, че Джеймсън е знаел за обичаите и е бил изненадан от конкретната сцена, макар че е купил момичето, за да наблюдава процеса. Въпреки това е очевидно, че той не е положил усилия да спаси живота на детето.
Исторически и културен контекст
Еджъртън посочва, че макар прякото участие на европейски джентълмен като Джеймсън да е необичайно, канибализмът е бил широко разпространен в региона. Много хора са убивани нарочно, за да се осигурят „деликатеси“ за собствениците им, като действията често са се възприемали като обичайна практика, без особени емоции. Европейските посетители на Конго, като Хърбърт Уорд, също свидетелстват за печенето на човешка плът и дори са били поканени да я опитат от местни домакини.
Няколко години по-късно Гай Бъроуз, служител на Свободната държава Конго, спасява младо момче от подобен банкет. Той констатира, че такива практики са били широко разпространени и са приемани като нормални. Дори някои европейски служители са развили „вкус към човешката плът“, според историка Питър Форбат.
Скандалът в печата
Историята се разпространила бързо в британската и американската преса. Вестници като The New York Times публикували статии, в които морално осъждали действията на наследника на уиски империята:
„Моралното падение на господин Джеймсън е не само лично негово позорие, но и срам за цивилизования свят.“ – The New York Times, 1890
Случаят се превърнал в международен скандал, който хвърлил тъмна сянка върху фамилията Jameson. Доста години трябва да минат, за да не се споменава историята и да изчистят името си.
Малко след скандала, през август 1888 г., Джеймс Слиго Джеймсън умира в Бангала (днешна Демократична република Конго) от тропическа треска. Смъртта му настъпва преди да бъде проведено официално разследване и преди той да даде пълни обяснения.
Семейството му и компанията Jameson Irish Whiskey побързали да се разграничат от обвиненията. Така историята останала недовършена, оставяйки повече въпроси, отколкото отговори.
Истина или сензация?
Историците и до днес спорят за достоверността на историята. Някои твърдят, че тя е била преувеличена или изопачена от врагове на колониалните експедиции. Други виждат в скиците и свидетелствата убедително доказателство.
Едно е сигурно – случаят се е превърнал в легенда, която и до днес се цитира като пример за жестокостта и моралното падение, съпътствали колониалната епоха.
Наследството на Джеймсън: между наука и скандал
Малка, но ценна колекция от птици и насекоми, събрана от Джеймсън по време на престоя му в Ямбуя, е изпратена в Европа през 1890 г. По-голямата част от събраните материали остават във владение на неговата вдовица, но част от орнитологичната колекция намира място в Природонаучния музей в Лондон. Същата година, вече посмъртно, е публикуван и неговият дневник от експедицията за спасяването на Емин паша.
Още преди трагичните събития, Джеймсън оставя отпечатък в науката. През 1877 г., по време на първото си голямо пътуване, той идентифицира черния осояд. Тези открития свидетелстват за сериозните му научни интереси, но днес са обект на дебати. Част от съвременните орнитолози предлагат имената да бъдат променени заради „ужасните му дела“ по време на експедицията в Конго.
Връзката с „Сърце на мрака“
Наследството на Джеймсън не се ограничава до науката. Редица изследователи свързват новелата на Джоузеф Конрад – „Сърце на мрака“ – с действителните събития и личности от ариергарда на експедицията. Според тях както Джеймсън, така и Бартелот може да са послужили за прототип на централния герой Курц.
Много учени обаче смятат Джеймсън за най-вероятния кандидат. Подобно на Курц, той е изглеждал „образован и идеалистичен човек, докато дивината не го е открила“. Сходствата се простират и до описания на външния им вид, маниерите им и дори до забележки, приписвани на двамата още от детството. Историкът Крис Флетчър отбелязва, че „аргументите в полза на Бартелот избледняват, когато бъдат сравнени с тези за Джеймсън“. Така образът на Курц, символ на моралния разпад и мрака на колониализма, остава свързван най-тясно именно с Джеймсън.
Каквато и да е истината, „легендата за наследника, който дал дете на канибали“ остава едно от най-зловещите петна в историята на алкохолната индустрия. История, която ни напомня, че зад големите имена и успешните марки често стоят сенки, по-тъмни от самото уиски.
Автор: Радост Филипова
