Откриха токсични химикали в бисквити и зрънчо у нас и в Европа

Тихата заплаха в най-ежедневната храна

Ново мащабно проучване извади на светло тревожна истина: в зърнени храни и сладки изделия, продавани в 16 европейски държави, включително България, са открити т.нар. „вечни химикали“ – вещества, които природата не може да разгражда с векове.

Говорим за трифлуороцетна киселина (TFA) – страничен продукт от пестициди, съдържащи PFAS. Химикали, които се натрупват във водите, почвата и… в телата ни. TFA се оказва по-упорит от повечето токсини, които са ни познати, а способността му бързо да се разтваря във вода означава само едно: растенията го поемат, ние го изяждаме.

Какво откри проучването и защо звучи като началото на екологичен трилър

Изследването на PAN Europe включва 65 конвенционални зърнени продукта: кроасани, хляб, макарони, сладкиши, бисквити, закуски за деца. Резултатите са неудобно ясни — в 53 от 65 проби има TFA, често в концентрации, значително по-високи от тези в питейната вода.

Пшеницата, основата на повечето масови продукти, е най-силно засегната. Средните нива на TFA в пшеничните изделия са стократно по-високи от откриваното в чешмяната вода. Неформално казано: ако си мислим, че водата е проблем — хлябът е направо в друга категория...

В България не са посочени конкретни марки, но отчетените нива са повишени в масови продукти: обикновени бисквити, солени крекери, маслени бисквити. Най-често купуваните артикули. Токсичността не е рекордно висока, но е видима, измерима и определено не е за подценяване.

Белгия, Ирландия и Германия са шампиони по замърсяване… но ние ядем техните продукти

Част от най-силно замърсените изделия са популярни и у нас. Белгийските бисквити Speculoos, например — любим десерт на много български деца — попадат в групата с високи стойности. Подобно е положението с германския и белгийския пълнозърнест хляб, френските франзели и ирландските зърнени закуски.

Междувременно TFA се открива навсякъде: от спагети до сиренени кифлички и джинджифилов хляб. Нито един сегмент от масовата пекарска индустрия не е пощаден.

Защо TFA е опасен? Защото природата не знае какво да прави с него

PFAS химикалите се използват от 50-те години — в пестициди, опаковки, тефлонови покрития, индустриални процеси. Те са „вечни“ не защото звучи драматично, а защото буквално могат да останат в почвата хиляди години. Когато попаднат там, започват да се движат по хранителната верига като невидим конвой.

TFA е класифициран като репродуктивно токсичен. Изследванията свързват веществото с увреждане на:

• репродуктивната функция
• плодовитостта
• развитието на плода
• хормоналната система
• имунитета
• чернодробната функция

Откриват се все повече връзки и с онкологични заболявания. Проблемът? Законодателството изостава. Няма строги европейски лимити за TFA в храните, а на етикетите не се вижда абсолютно нищо.

„Не го виждаш, но го изяждаш“ — най-опасното в случая

PAN Europe предупреждава: докато институциите се чудят дали и как да регулират PFAS химикалите, те вече са буквално навсякъде. Аргументът „микродози“ звучи успокояващо, но той пренебрегва натрупването — когато ядеш нещо ежедневно в продължение на години. Хляб, паста, кроасан, бисквита. Ежедневно.

През последните години виното и чешмяната вода също показаха високи стойности на TFA. А растенията го усвояват изключително лесно, което означава, че замърсената почва неизбежно ражда замърсена реколта.

Активистите настояват за:

• забрана на пестицидите, които генерират TFA;
• въвеждане на много по-ниски допустими граници;
• спешен контрол върху употребата на PFAS;
• ясно етикетиране.

Засега правителствата… мълчат. А докато мълчат, химикалите си вършат работата — тихо и старателно.

Европейската кухня се оказва химическа лаборатория. Въпросът вече не е „има ли токсини“, а „колко много?“