„Продаваше хора онлайн“: Instagram профилът deadshitdaddy и скандалът с над 100 човешки останки в Пенсилвания
В Пенсилвания разследващи твърдят, че 34-годишен мъж е изправен пред стотици обвинения, след като следите от серия „тихи“ взломове в гробище стигат до кола с видими кости, мазе с ужасяваща „колекция“ и дигитален магазин, маскиран като edgy шега.
„Продаваше хора онлайн“: Instagram профилът deadshitdaddy и скандалът с над 100 човешки останки в Пенсилвания
„Ledger of the Dead“ – как един профил в Instagram извади наяве най-грозната търговия
Има престъпления, които разчитат на шум, паника и скорост. Има и други – подли, бавни и почти невидими, които работят с тишината. В този случай тишината е тази на гробището. А „невидимото“ се оказва… Instagram.
Разследването в района на Делауеър Каунти започва от нещо, което първоначално изглежда като поредната история за вандализъм в изоставен, недобре охраняван некропол. В продължение на седмици – според полицията от началото на ноември – в историческото Mount Moriah Cemetery се отварят насила мавзолеи и гробници. Камери хващат движение, но не и „големия момент“. Поне не веднага.
Случаят се „взривява“ в началото на януари 2026 г., когато полицията задържа 34-годишния Джонатан Герлах (Jonathan Gerlach). Според властите той е засечен на място, а след това следите водят до автомобил, дом и складово помещение, където са открити над 100 човешки останки – кости, черепи и фрагменти, разпределени като инвентар.
Най-циничната подробност: в паралел на физическия свят, разследващите твърдят, че се появява и дигитален витринен свят – профил в Instagram с потребителско име „deadshitdaddy“, където костите не са „доказателство“, а „стока“.
Гробището, което се оказва уязвимо – и точно затова е избрано
Mount Moriah Cemetery не е просто място за погребения. То е исторически обект край Филаделфия, огромна територия с десетки хиляди гробове, включително стари погребения и фамилни мавзолеи. В медиите се подчертава, че гробището от години има проблеми с поддръжката и сигурността – идеалният сценарий за човек, който търси „лесен вход“ и много време без свидетели.
Точно тук е първият важен пласт: това не е „еднократна лудост“. Ако твърденията на властите са верни, имаме повторяем модел – взломове, насилствено отваряне на гробници, изнасяне на останки и предмети, после транспортиране и съхранение. Това вече не е импулс. Това е рутина.
Моментът, в който „реалността“ става неоспорима: костите се виждат
Разследващите описват ключов детайл, който превръща подозренията в действие: при наблюдение и проверка са забелязани кости и черепи, видими в автомобил, свързан със заподозрения. Оттам вече веригата е ясна – ако има „товар“, трябва да има „склад“.
Следва претърсване, което според властите разкрива мащаб, за който рядко се пише дори в криминални хроники: над 100 човешки останки, разпръснати между жилище (в Ephrata, Lancaster County) и складово помещение. Някои фрагменти са били подредени, други – съхранявани като „материал“. Споменава се и наличие на предмети, свързани с погребения – включително медицински устройства, което подсказва, че част от останките може да са сравнително „съвременни“, а не само исторически.
Властите използват фраза от типа „като филм на ужасите“ – клише, което в 99% от случаите е журналистически мързел. Тук обаче го казват хора, които по принцип не си позволяват литературни преувеличения в документи и пресконференции.
„deadshitdaddy“ – когато престъплението си прави маркетинг само
Втората линия на случая е дигиталната – и тя е тази, която му дава „модерен“ профил. Разследващи свързват находките с активност в социалните мрежи и твърдят, че заподозреният е използвал профили, включително Instagram акаунт „deadshitdaddy“, за да публикува изображения на черепи и кости, често с намеци, че са за продажба.
Това е моментът, в който „психологическият“ ужас става по-силен от физическия: не просто някой осквернява гробове. Някой превръща останките на хора в съдържание – в дигитална валута за внимание, последователи и пари.
Има и още по-неприятен нюанс: онлайн културата на „oddities“, „колекционерство“ и „гранични“ общности, в които човешки останки се третират като предмети. Не е нужно това да е масово, за да е опасно. Достатъчно е да е нишово и достатъчно безконтролно – точно колкото да даде пазар на човек, който няма морални спирачки.
От „обир“ към индустрия: как се стига до стотици обвинения
Според публикации по случая, срещу Герлах са повдигнати стотици обвинения – различни източници цитират числа над 500 и конкретно около 574 обвинения, включително злоупотреба с труп/останки, кражби, взлом, оскверняване и други престъпления, свързани с проникване и поругаване на погребални места.
Тук е важно какво означава „много обвинения“ в американската система: когато имаш серия деяния, всяка отделна гробница, всеки отделен взлом, всеки отделен „артикул“ може да се превърне в самостоятелен пункт. Тоест, броят не е просто драматичен – той е индикатор за обхват. Ако прокуратурата подреди всичко по събития, това подсказва многократност, времеви диапазон и методичност.
Съобщава се и за парична гаранция от $1 млн.
Истинските жертви не са „скелетите“, а живите хора зад тях
Най-лесно е да превърнеш този тип история в „шокиращо четиво“. Това продават алгоритмите. Но в реалността щетата е друга – човешка, правна и морална.
Всяка кражба на останки е кражба на последното убежище на някого. Това е престъпление, което не оставя жертвата да се защити. Оставя близките ѝ да разберат, че „мирът“ е бил разбит с лост. А когато говорим за гробище с десетки хиляди погребения, ефектът е като земетресение: не знаеш дали е засегнат точно твоят човек, но знаеш, че е възможно – и това е достатъчно да превърне скръбта в страх.
Има и институционален провал – исторически обект, оставен в състояние, което позволява „серийна“ престъпност. Когато сигурността е символична, престъпникът не се чувства като натрапник. Чувства се като собственик.
Какво следва: разследване, идентификация, отговорност
Случаят тепърва има тежка, бавна фаза: идентификация на останките, установяване на точния им произход и връщането им там, където принадлежат – ако изобщо е възможно. При мащаб от над 100 „набора“ останки това означава работа за криминалисти, съдебни медици и институции, които трябва да действат внимателно, защото всяка грешка е второ оскверняване – този път административно.
И после идва въпросът, от който никой не печели, но всички са длъжни да зададат: как успяваш да развиеш „операция“, която включва гробищни обири, транспорт, складиране и онлайн реклама, без да бъдеш спрян по-рано? Част от отговора вероятно е в комбинацията от занемарена охрана, огромен терен и култура на подценяване – „това са само стари гробове“. Само че законът не работи с „само“. Работи с граници. А тук границата е премината с демонстративен цинизъм.
