На днешния ден: Държавата узакони страха – 10 февруари

Има дни в календара, които минават като фонова музика. 10 февруари не е от тях. Това е ден, в който се подписват договори, узаконява се страх, разменят се шпиони, пренареждат се граници, а понякога — и самата идея кой управлява, когато системата започне да се клати.

Ако търсите „На днешния ден“ в розови тонове, тук ще останете разочаровани. Но ако искате истинската история — онази, която обяснява защо светът изглежда така, както изглежда.

1879: България влиза в парламентарния живот — с големи надежди и още по-голяма цена

На 10 февруари 1879 г. във Велико Търново започва Учредителното събрание. Това е моментът, в който новоосвободена България тръгва да си пише правилата — не със статус във Facebook, а с конституция. Събранието работи до април и ражда Търновската конституция — документ, който за времето си е смел, либерален и… неудобен за всеки, който обича властта без контрол.

В този старт има и символика: първата голяма битка след Освобождението вече не е с оръжие, а с думи, алинеи и политически нерви. В парламента се ражда и вечната българска драма — сблъсъкът между „да има свобода“ и „да има ред“, между идеал и интерес, между публично обещание и задкулисно смятане.

И да, това е ден, в който можем да си напомним, че демокрацията не се „дава“. Тя се пише. После се пази. После пак се пише, защото някой винаги се изкушава да я редактира на тъмно.

1947: Париж подписва следвоенната сметка на България — и тя не е евтина

На 10 февруари 1947 г. в Париж се подписват мирните договори след Втората световна война с бившите съюзници на нацистка Германия — включително България. Това е „финалният акт“ на войната за Европа на хартия: държавите не просто спират да стрелят — те се съгласяват кой какво дължи, какви граници признава и как ще изглежда „новият ред“.

За България договорът фиксира границите към 1 януари 1941 г. и идва с ясното напомняне, че „съюз с грешната страна“ не е романтична грешка от младостта, а счетоводен проблем с геополитически лихви. Предвидени са и репарации — 45 млн. долара за Гърция и 25 млн. долара за Югославия (в тогавашни пари, разбира се).

Има още нещо важно: в този следвоенен пакет България остава единствената от бившите съюзници на Хитлер в Европа, която запазва територия, придобита по време на войната — Южна Добруджа остава българска. Историята рядко е черно-бяла: понякога „наказанието“ идва с дребна „победа“, която после се използва десетилетия като политическа валута.

1936: когато държавата узаконява страха — с подпис и печат

Преди демокрацията да се ражда, а след войните да се „затварят“ с договори, има и други документи. На 10 февруари 1936 г. в нацистка Германия е свързан ключов юридически възел около Гестапо — тайна полиция, която не просто преследва „враговете“, а превръща самото понятие „право“ в декор.

Това е онзи тип акт, който показва най-страшното за една държава: че не ти трябват танкове, за да смажеш свободата — стига да имаш закон, който да го оправдае. Историята на XX век е пълна с режими, които не започват с лагер, а с формулировка. После просто следва „логистиката“.

1962: „Мостът на шпионите“ — когато Студената война става лична

10 февруари има и един от най-филмовите си моменти в реалността: размяната на пленници между САЩ и СССР. Американският пилот от U-2 Франсис Гари Пауърс е разменен за съветския агент Рудолф Абел. Мястото не е случайно — мостът Глинике, между Западен Берлин и Потсдам.

Това не е просто „обмен“. Това е ритуал на епоха, в която шпионите са официално „несъществуващи“, но всички знаят имената им. И в която една държава може да признае истината само когато вече е удобно: да, имаме агенти; да, паднахме; да, ще се договорим — но тихо, на мост, между две системи, които се мразят публично и се разбират прекрасно в практиката.

1967: планът за „ако президентът не може“ — урок по институционален инстинкт

На 10 февруари 1967 г. в САЩ е окончателно ратифицирана 25-ата поправка на Конституцията — правилата какво става, ако президентът почине, подаде оставка или не е в състояние да изпълнява функциите си. На пръв поглед — бюрокрация. В действителност — застраховка срещу хаос.

Има държави, които действат по инерция, докато колата не се удари в стената. Има и държави, които пишат „какво правим при катастрофа“ още преди да тръгнат на път. 10 февруари е ден, който показва разликата.

1996: машината побеждава човека — и от този момент нататък няма връщане

На 10 февруари 1996 г. започва първият двубой между суперкомпютъра Deep Blue и световния шампион по шах Гари Каспаров. В същия ден Deep Blue печели първата партия — исторически момент: компютър побеждава действащ световен шампион при класически контрол.

Това не е само шах. Това е първият масов „сигнал“, че машината няма да остане играчка. След 1996 г. технологиите започват да влизат не просто в офиса, а в решенията: финанси, сигурност, политика, медии. И ако тогава спорът е бил „може ли компютър да мисли“, днес спорът е „кой мисли вместо нас — и в чия полза“.

2005: Северна Корея казва на глас това, което светът подозира

На 10 февруари 2005 г. Северна Корея публично признава, че има ядрени оръжия, и обявява, че се оттегля от преговори за разоръжаване. Това е моментът, в който „подозрението“ става официална позиция.

В такива моменти дипломатическият език звучи като димна завеса: „сигурност“, „сдържане“, „защита“. Преводът е прост: малка държава с голям страх и още по-голям инстинкт за оцеляване влиза в клуб, от който почти никой не излиза доброволно. От тази дата нататък темата „ядрена криза“ вече не е хипотеза, а режим на работа.

2009: сблъсъкът в орбита — и цената на технологичната безотговорност

На 10 февруари 2009 г. два спътника — активният Iridium 33 и неработещият руски Kosmos 2251 — се сблъскват в ниска околоземна орбита. Това е първият документиран „хиперскоростен“ сблъсък между два спътника. Резултатът е облак от отломки — невидим проблем, който може да се превърне във видима катастрофа за комуникации, навигация и всичко, което приемаме за даденост.

Тук 10 февруари отново звучи като предупреждение: технологичният прогрес без контрол не е прогрес, а натрупване на риск. Понякога — буквално над главите ни.

Защо 10 февруари ни засяга през 2026 г.?

Защото денят събира в една дата най-важните инструменти на властта: договори, закони, разузнаване, технологии, институции и страх. И показва нещо неприятно просто: светът рядко се променя с „вдъхновение“. Променя се с кризи, от които някой излиза по-силен — и с документи, които узаконяват новата реалност.

10 февруари е календарна дата с напомняне: когато правилата се пишат след буря, обикновено не ги пишат най-спокойните хора. Пишат ги победителите. Или поне тези, които са останали прави…

---

Следете рубриката ни „На днешния ден“, защото датите не са просто дни в календара – зад тях стои миналото, което ни е довело до днес, а днес чертае утре.