Случаят „Петрохан“ – Българските Epstein files
Къде са „файловете“???
Случаят „Петрохан“ – Българските Epstein files
Част III – когато „лийкът“ срещне планината, а фактите започнат да приличат на папка с твърде много страници.
Част I: Секс с малолетни и секта зад тройното убийство в „Петрохан“
Част II: Шест трупа от прохода Петрохан до Врачанския Балкан…
Нека го кажем още в началото, за да не се правим на врачки: няма доказана пряка връзка между „файловете на Епстийн“ и случая „Петрохан“. Няма нишка „от Ню Йорк до Врачанския Балкан“, няма официален мост, няма документ, който да ги върже в една и съща схема. И точно затова съпоставката е интересна!
Защото връзката е друга: в механиката. В момента, в който светът започна да рови в разсекретени „папки“ за непълнолетни, елити, посредници, контакти и „кой с кого е вечерял“, българската публика стана свръхчувствителна към всяка история, в която има затворено общество, деца/непълнолетни, сексуален контекст и подозрение, че истината е разпръсната по чужди бюра. И тогава – почти веднага – избухна „Петрохан“.
Това е и причината заглавието ни да стои точно така: „Българските Epstein files“ – не като евтина сензация, а като диагноза на общественото усещане, че някъде има „файлове“, но ние гледаме само корицата.
Съвпадението, което запали въображението (и апетита за конспирации)
Преди броени дни български медии извадиха детайл, който мека казано звучи като крими филм в Netflix: в разсекретените документи по случая „Епстийн“ думата „Bulgaria“ се появява многократно, а разказът стига до твърдения за модели от българска агенция и контакти, които се разтягат във времето. Това е „лийкът“, който направи хората подозрителни към всичко, което мирише на: „мрежа“, „вербовка“, „посредници“, „влиятелни контакти“.
И после – „Петрохан“: шест жертви, различни локации, оръжия, непълнолетни в периферията на историята, сигнали за деца, частни структури, религиозни материали и литература на сексуална тематика, открити при оглед. Нормално е мозъкът да каже: „Ето го – нашето.“
Само че опасното в това съвпадение е друго: когато обществото търси „голямата истина“, започва да залепя парчета, които не се познават. Ние няма да правим това. Ще направим по-трудното: ще подредим какво е новото и какво реално знаем.
Какво излезе в последните часове: кемперът под Околчица вече има „официална“ версия
Най-същественият нов елемент от последните часове е, че институциите вече говорят по-конкретно за сценария при трите тела, намерени в кемпера под връх Околчица: най-вероятно две убийства, последвани от самоубийство. Това не е „окончателна истина“, но е водеща посока, която стъпва на аутопсии.
Ключовият детайл: оръжието. По данни, огласени официално, деянието е извършено с револвер, открит в кемпера. Там са намерени три проектила и три гилзи, както и още един пистолет. Паралелно с това се чакат резултати от серия експертизи върху четири телефона и един лаптоп, иззети от кемпера. Ако търсите „файловете“ – те не са в постове и чатове, те са в устройствата и метаданните.
И още нещо, което променя разговора: при огледите на хижата край „Петрохан“ са открити материали с религиозна насоченост и литература на сексуална тематика. Това е факт, който естествено ще бъде превърнат в храна за всяка конспиративна кухня в интернет. Но за разследването той е друго: контекст, който трябва да се тълкува внимателно – без истерия и без допълнително демонизиране на злото.
Камерите, телефоните и „белите петна“: как се разпада една история в две локации
Една от най-странните части на „Петрохан“ е разкъсването на събитията между района на бившата хижа и Околчица. Камери на АПИ и данни от телефони рисуват движение, което звучи като „обиколка“, но всъщност е следа, която се губи точно там, където хората най-много искат да има отговори.
По публично огласени данни: във вечерните часове на 1 февруари телефоните на трима издирвани са изключени, а данните сочат, че тогава са били в района Бързия – Петрохан – Гинци. След това камери на АПИ засичат кемпера да се движи към София, по околовръстното към „Тракия“, към Бургас, след което към южната част на Черноморието – и следите се губят по третокласната мрежа. Свидетелски показания пък говорят за изстрели, чути в късния следобед на 1 февруари край бившата хижа.
С други думи: имаме технологични следи (камери/телефони), имаме свидетелски шум (изстрели), но имаме и нещо много по-българско: дупки. Дупки, които после се запълват с „секта“, „ритуал“, „закрито общество“, „спонсори“, „поръчка“. Истината е, че тези думи не доказват нищо. Доказват само колко отчаяно хората искат да вярват, че някой държи „папката“ и нарочно не я отваря.
„Открили са момиче“: детайлът, който променя социалния профил на случая
Казваме го директно: по нови данни е установено и момиче. Това не е дреболия. Това е детайл, който променя профила на историята – от „три/шест тела“ към въпроса каква среда е съществувала около тези хора.
По информация, огласена публично, момичето е пребивавало с групата няколко дни. Появяват се и твърдения (които тепърва трябва да бъдат проверени) за вътрешна динамика: „нямало цел“, „спонсори“, „нестабилност“, внушения, че „смъртта е изход“. Това не е доказателство за „секта“. Това е сигнал за контрол, влияние, уязвимост – и ако някъде трябва да се търсят „българските файлове“, то е точно в зоната: деца, непълнолетни, зависимости, влияние.
И тук идва един от най-страшните документи, излезли покрай „Петрохан“, който мнозина пропуснаха, защото не е „екшън“: сигналът за 8-годишно дете, изпратено да живее с „рейнджърите“ на хижа „Петрохан“!? … А, стига бе! В този сигнал близки описват промяна в поведението, отслабване, отчуждение – и после сигналът е оттеглен след „семейно обсъждане“ и уверение, че „няма рискове“. Това е моментът, в който всяка държава, която наистина има инстинкт за защита на деца, казва: „Стоп. Проверяваме до край.“ Не „ако“, не „някой ден“, а веднага!
„Секта“ ли е това? Психологът Христо Монов казва нещо много важно
Монов казва ясно: култовите самоубийства не са характерни за българската култура, а вълната от „ще се самоубия“ при младежи често е заплаха, вик за помощ, начин да се привлече внимание, не непременно реално намерение. По-важното: според него при хора в депресивни състояния ключовите маркери са скъсване на връзки, отдръпване от обичайното поведение, резки промени.
Преведено на езика на „Петрохан“: думата „секта“ може да е лесният етикет, който обществото лепи, когато не му се занимава с по-сложния разговор – за това как се ражда „затворено общество“, как непълнолетни попадат в орбита на по-възрастни, какво правят институциите, когато има сигнали, и защо някои случаи се раздуват чак когато вече има трупове.
Това не оневинява никого. Това просто ни спасява от самозалъгването, че като кажем „секта“, сме обяснили историята.
Къде са „файловете“ в българската версия: оръжия, разрешителни, фондации, институции
Тук аналогията с „Epstein files“ става неприятно точна.
- В „Петрохан“ вече е публично известно, че има законно притежавани оръжия, разрешителни, номера, дати. И че оръжията, намерени при кемпера, са законно притежавани. Това не е дребен детайл – това е рамката: държавата е знаела, че тези оръжия съществуват.
- Появява се и информация за частна фондация, която е финансирала дейности, свързани с един от ключовите фигуранти (пак: факт, който променя разказа).
- В парламента вече има искане да бъдат изслушани МВР и службите (включително главният секретар на МВР и ръководството на ДАНС) – при това на закрито съвместно заседание на комисии. Тоест: самата държава признава, че случаят не е „криминална хроника от село“, а история със слой „сигурност“.
Ето ги „файловете“ и те не са обвити в мистика. Реални са: протоколи, сигнали, разрешителни, записи, устройства, служебни доклади, институционални действия (или липсата им).
Има ли „връзка“ с Епстийн? Не. Правим ли връзката – да.
Ако говорим за връзка в смисъла „едно е породило другото“ – не. Но има нещо по-страшно: общата поука, която обществото усеща интуитивно.
Когато една система позволява да съществуват затворени микросветове, в които има деца, зависимости и контрол, „файловете“ винаги се появяват след труповете, където за жалост има и тела на деца… След жертвите. След „аутопсиите“. След „пресконференциите“. След паниката.
И точно тук е българската версия на „Epstein files“: не в това да търсим задължително „големия кукловод“, а да питаме най-елементарното, което у нас винаги изглежда революционно: кой е знаел, кога е знаел и какво е направил?
А ако отговорът пак е „чакат се експертизи“ – добре. Само че в този случай експертизите трябва да са и по държавната ни реакция!
България не е остров…
Случаят „Петрохан“ не е конспиративна теория за „странна секта в планината“, не е „криминален епос“. Това е разпад на контрол: личен, институционален, обществен. И докато всички се карат дали да го наричаме „секта“ или „затворено общество“, истината остава една: в историята вече има деца, вече има сигнал, вече има тела.
Затова, да – заглавието е в тази посока. Защото „Българските Epstein files“ не означава „Епстийн в Петрохан“. Означава: „файловете“ винаги са тук – въпросът е дали ще ги отворим навреме.
