Мъртво море край Шабла: 9 делфина и над 300 редки птици изхвърлени на брега

Днес, в участъка от Шабленска Тузла до Дуранкулак са открити девет мъртви делфина и над 300 мъртви средиземноморски буревестници. Вид, който не просто звучи екзотично, а е уязвим и ценен индикатор за състоянието на морската среда. Институциите вече са на терен, проби са взети, аутопсии предстоят, но причината все още не е официално установена. Случаят е изключително тежък: мащабът е видим, а обяснението още плува някъде в мътното.

От единични сигнали до екологична криза…

Първите официални проверки започват на 19 март, след сигнали за мъртви птици по крайбрежието на Шабла. РИОСВ – Варна съобщава, че при обхода са намерени мъртви водолюбиви птици. Към случая са привлечени още Областната администрация в Добрич, ОДБХ, РЗИ и Басейнова дирекция „Черноморски район“. На следващ етап вече се говори и за мъртви делфини, а междувременно екипи на „Зелени Балкани“ започват да събират проби и да подготвят аутопсии. Официалната първоначална проверка е отчела два мъртви делфина, но по-късно теренните данни, цитирани от спасителните екипи и медиите, вдигат броя им до девет в по-широкия участък между Шабла и Дуранкулак.

Тук вече не говорим за обичаен инцидент, който ще бъде заметен под административния килим с няколко протокола и едно дежурно „работи се по случая“. Когато в рамките на дни на брега излизат стотици птици и няколко делфина, това означава или общ фактор, или поредица от съвпадения, които са твърде много, за да бъдат наречени просто лош късмет. А природата, за разлика от институциите, рядко прави толкова шумни жестове без причина.

Какво вече е ясно – и какво все още не е?

Най-важната потвърдена новина до този момент е, че пробите от птиците, взети за птичи грип, са отрицателни. Това беше една от първите логични версии, защото при масова смъртност на птици тя винаги влиза в списъка на заподозрените. Само че в случая тази хипотеза поне засега отпада. Успоредно с това Басейнова дирекция е възложила изследване на водни проби от района на Шабленското езеро, а от „Зелени Балкани“ са взети проби за изследване и на птиците, и на делфините. Резултатите от тези анализи и аутопсии тепърва трябва да покажат дали става дума за токсично въздействие, недостиг на храна, заплитане в риболовни съоръжения, друга човешка намеса или комбинация от фактори.

Точно тук е тънката, но решаваща граница между отговорна журналистика и евтина истерия: да, картината е шокираща; не, причината още не е доказана. И все пак едно вече може да се каже съвсем честно – когато вирусът е изключен, а морето продължава да връща мъртви животни, подозренията неизбежно се местят към средата и човешката дейност.

Това не са „просто птици“

Средиземноморският буревестник не е квартален гларус, който просто е изгубил битката с вятъра. Това е уязвим вид в Червения списък на IUCN, а BirdLife International посочва, че много от тези птици сезонно мигрират към Черно море заради богатите хранителни райони.

Видът гнезди главно по малки острови и скалисти участъци в Средиземноморието. Всяка допълнителна смъртност при възрастни птици може да удари сериозно популацията. Морските птици от този тип не компенсират бързо загубите си. С други думи… Над 300 мъртви екземпляра са потенциален удар по вид, който и без това живее в риск.

Община Шабла също потвърждава! Птиците са от застрашения вид средиземноморски буревестник. Той живее навътре в морето и по нашите ширини се среща по време на хранителна миграция, следвайки пасажите с дребна риба. Именно това ги прави и толкова чувствителни към всяко нарушение в морската среда – от замърсяване и липса на храна до контакт с риболовни дейности.

А делфините? Там става още по-сериознао

Делфините са върхови хищници и едни от най-чувствителните живи индикатори за състоянието на морето. Първоначалната експертна оценка за поне два от намерените екземпляри е, че са от вида афала. „Зелени Балкани“ напомня, че черноморските китоподобни са вписани в Червения списък на застрашените видове, а организацията от години събира данни за изхвърлени по брега животни именно защото това е ключов показател за състоянието на популациите.

Има и още нещо, което не бива да се премълчава. Споразумението ACCOBAMS посочва, че взаимодействията между китоподобните и риболовните дейности в Черно море са сериозен проблем, особено при статични мрежи, в които делфините могат да се заплитат и да загиват. Това не означава автоматично, че именно мрежи са убили намерените край Шабла животни. Но означава, че версията за човешка намеса не е фантазия, а напълно реална работна хипотеза.

Ако не е вирус?

На този етап няколко версии се очертават като най-обсъждани. Първата е свързана с риболовни съоръжения – заплитане, удавяне и последващо изхвърляне от вълните. Тази версия има логика особено при делфините, а при морските птици също не е изключена. Втората е замърсяване – химическо, нефтено или биологично – което може да удари едновременно различни видове, особено ако се намират в една и съща хранителна зона. Третата е внезапен проблем с хранителната база или токсини, натрупани чрез рибата. Четвъртата, по-малко зрелищна, но също възможна, е съвпадение на няколко фактора – изтощение, климатичен стрес, глад, силно вълнение и човешки натиск в един и същи период.

Това, което липсва засега, е окончателното парче от пъзела – лабораторният отговор. А без него всяка гръмка категоричност ще бъде просто медийна акробатика на ниско ниво.

Междувременно местната власт предупреди хората да не пипат и да не местят мъртвите птици заради риск от разпространение на зарази, докато продължават действията по почистване и изясняване на причините.

Епидемията от птичи грип H5N1, тръгна отново, но в морето!