Цената на водата скочи, хиляди остават на воден режим
От 1 март водата поскъпна в редица градове, но старият въпрос остана без отговор: защо българите плащат повече за услуга, която на много места продължава да идва с режим, аварии, мътна вода и разпадаща се мрежа.
Поскъпването дойде. Решението не
В България вече можеш да плащаш повече за вода и пак да не знаеш дали утре ще я има. От 1 март ВиК услугите поскъпнаха в редица градове, като ръстът в София е 11,8% до 4,10 лева за кубик, във Варна 6,6% до 5,90 лева, в Русе 9,3% до 5,60 лева, в Смолян 7,9% до 6,10 лева, а в Кърджали увеличението стига 13,7% до 5,19 лева. Да, на някои места има и поевтиняване, но общата картина е пределно ясна: в голяма част от страната цената върви нагоре, без това автоматично да означава по-сигурна и по-качествена услуга.
Точно тук започва големият български абсурд. Защото водата не е луксозна добавка към живота, а базова услуга, без която няма нормален ден, нормално домакинство, нормално училище, нормална болница и нормален бизнес. И когато тази услуга поскъпва, докато в същото време хиляди хора живеят на режим, посланието към потребителя е доста просто: плащай повече, после се надявай.
Около 200 000 души живеят на постоянен режим
Най-тежката част в тази история не е в сметката, а в реалността зад нея. Според данни, цитирани по БНТ от експерт на УНИЦЕФ, около 200 000 души в различни общини в страната живеят на постоянен воден режим. Това вече не е изолиран проблем на няколко забравени села, а симптом за системен срив, който удря ежедневието на цели общности. Когато човек няма достъп до вода, това не е просто неудобство…
Още по-неприятна е по-широката картина. В официалния анализ на КЕВР за проблемите с безводието през 2025 г. се посочва, че засегнатите населени места са 299, от които 16 града и 283 села, а общият брой на засегнатото население достига 260 868 души. Отделно от това БНТ съобщи преди дни, че от 2024 г. насам все по-големи градове започват да се сблъскват с недостиг на питейна вода, особено през лятото.
Скъпата вода не идва от нищото, а от изгнилите тръби
Обяснението не е мистично и не се крие само в сушата. Според данни, цитирани от Darik и БНТ, само една пета от водопроводите у нас са в добро състояние. Вместо около 1500 километра тръби годишно, колкото би трябвало да се подменят, в България се сменят приблизително 300 километра. С други думи: системата не се ремонтира с темпо, което да я спаси. Тя просто се кърпи, докато остарява още.
Това се вижда и в още по-грозно число. По данни, представени на дискусия в УАСГ и отразени от БТА, общите загуби на вода в България през 2024 г. са 63%. Тоест огромна част от водата буквално изтича по мрежата, преди изобщо да стигне до хората. На практика българският потребител не плаща само за това, което ползва. Плаща и за разпада, за течовете, за отлаганите ремонти и за цялата административна немощ, която години наред е оставяла проблема да набъбва.
Плащаме повече, за да живеем в постоянна несигурност
Това е причината темата да е много по-голяма от едно решение на КЕВР и няколко нови тарифи. Когато цената расте, а услугата остава несигурна, общественият гняв не идва само от разхода, а от усещането за несправедливост. Хората не се ядосват просто защото плащат повече. Ядосват се, защото плащат повече за нещо, което продължава да е ненадеждно. И точно там проблемът спира да бъде технически и става политически.
БНТ показа и човешката страна на тази статистика: места, в които водата спира често, а когато дойде, е мътна и кална. Това е онази част от кризата, която не влиза достатъчно често в чиновническите таблици. Няма как да обясниш на едно семейство, че цената е коригирана “регулаторно”, когато в същото време те пълнят туби, купуват бутилирана вода и живеят с усещането, че нормалният бит е някаква временна привилегия.
Водната криза вече не е местен инцидент
Най-опасното е, че водната криза престава да бъде серия от локални аварии и се превръща в национален модел. КЕВР сам посочва, че е изготвил обстоен анализ за причините за нарушен достъп до питейна вода заради зачестилите проблеми с безводието, след множество сигнали от граждани и медии. Когато регулаторът прави 130-страничен анализ по темата, това означава едно: говорим не за случаен срив, а за трайна слабост на системата.
И ако някой още иска да представя проблема като “тежък сезон” или “временни затруднения”, числата вече не му позволяват. Около 200 000 души на постоянен режим според данни, цитирани от УНИЦЕФ. Над 260 000 засегнати през лятото на 2025 г. според анализа на КЕВР. 63% общи загуби на вода. Само 300 километра подменени тръби при нужда от 1500. Това не е природно бедствие. Това е управленски навик, трупан толкова дълго, че вече минава за нормалност.
