Прокуратурата прати „Петрохан“ в САЩ и Европол
Ключът към истината е заключен в телефони, а „вторият сюжет“ води към Мексико
Прокуратурата прати „Петрохан“ в САЩ и Европол
Накрая и прокуратурата стигна до очевидното… Ако случаят „Петрохан“ изобщо ще бъде разплетен, това няма да стане само с протоколни фрази и „установяване на обективната истина“. Ще стане с данни. Със сурови данни – съобщения, логове, снимки, акаунти, контакти, местоположения, бекъпи. С онова, което обикновено не се показва пред медийните камери, но казва всичко безмилостно в експертизата.
Днес Софийската окръжна прокуратура обяви, че е поискала съдействие от „американска партньорска служба“ и Европол по разследването, станало известно като случаят „Петрохан“. Официалната цел: „всестранно и пълно изясняване“. Неофициалната – и далеч по-реалистична: някой да извади информацията от устройствата и някой да сглоби международните парчета, които България очевидно не може да събере сама.
Това развитие идва като продължение на нашите публикации по темата – от историята с тройното убийство и съмненията за „затворен кръг“, през находките с шестте тела и шокиращите линии между различни точки на картата, до въпроса дали всъщност не гледаме българска версия на „файлове“, които години наред стоят заключени – не защото няма факти, а защото никой не смее да ги отвори и разлисти докрай.
„Американска партньорска служба“: преводът е „не можем да си отключим собствените доказателства“
В едното писмо за съдействие прокуратурата посочва, че по разследването вече са приобщени като веществени доказателства различни електронни устройства – телефони, компютри и други носители, в които е възможно да се съхранява информация, важна за делото. Затова се търси допълнителен технически анализ на още иззети устройства.
Към момента те са предоставени за експертиза в Националния институт по криминалистика към МВР. И точно тук започва истинският разказ – не този от прессъобщението, а този между редовете: ако всичко е под контрол и експертизите вървят, защо изобщо се иска външна експертна помощ? Защо се стига до „американска партньорска служба“, при положение че устройствата са физически в българска институция?
Отговорът е неприятен, но логичен. Дигиталният свят не е роман от 90-те, който отваряш и четеш. Днес „телефон“ означава пароли, криптиране, изтрити данни, облаци, защитени чатове, дублирани профили, втори и трети устройства, виртуални номера, скрити архиви. Тоест: истина, която не се „намира“, а се извлича. И тази истина често не излиза с „обичайна експертиза“, а с инструменти, опит и капацитет, които не всяка държава използва на практика.
Дежавюто с телефона на Алексей Петров: пак чакаме да стане чудо
Точно затова тази новина се набива като трън в очите. Защото не е първият път, в който прокуратурата „разчита“ на американска помощ, когато става дума за отключване на ключово устройство. Преди време разследващите се надяваха на съдействие и за достъп до телефона на застреляния Алексей Петров. Това лято ще станат три години от убийството му, а публичният резултат – ако говорим честно – е нула. Няма я ясната следа „ето какво извадихме, ето какво доказахме, ето накъде се движи делото“. И най-важното: обществото така и не разбра дали телефонът е бил реално „разпечатан“ и какво е дал.
Сега се повтаря същият сюжет: устройства, които вероятно съдържат отговори, и институции, които не дават усещане за скорост, увереност или контрол. Затова се включва „американски партньор“. Не за престиж, а защото времето тече, а „Петрохан“ не е случай, който може да си позволи да отлежава на прашните съдебни рафтове.
Европол през Евроджъст: „Петрохан“ вече не е само българска история
Второто искане – през Евроджъст – е към Европол и е още по-важно, защото изважда „Петрохан“ от локалното и го качва в международното. По тази линия прокуратурата търси експертна помощ за анализи и експертизи, свързани с дейността на шестимата пострадали българи на територията на Мексико.
Това не са случайни думи. Когато по едно разследване започнеш да искаш информация за пребиваване, притежавани имоти, превозни средства, адресни регистрации и евентуални криминалистични регистрации в Мексико, значи вече не говорим за „инцидент“, който се е случил някъде в планината и е приключил. Говорим за контекст, движение, биографии, финансови следи и възможни зависимости, които не се побират в границите на България.
И тук логично идва въпросът, който никой не задава на глас, но всички мислят: защо този международен пласт се търси чак сега, след като случаят отдавна крещи, че има повече от една сцена и повече от един слой? Ако „Петрохан“ е история с повече от един център на тежест, тогава всяко забавяне не е бюрокрация. То е риск.
Какво означава това на практика: или ще има пробив, или ще има алиби
Тези две писма – към американска служба и към Европол – могат да означават две напълно различни неща.
Първият вариант е добрият: реално се влиза в данните, извлича се пълната информация от устройствата, правят се връзки, проверяват се контакти, профили, локации, а международният анализ сглобява картината за хората и линиите им извън страната. Това е пътят към конкретика, към обвинения, към отговори, които вече не са „възможно е“, а „доказа се“.
Вторият вариант е по-българският: международното съдействие се превръща в удобно алиби. „Чакаме отговор от партньорите.“ „Чакаме експертиза.“ „Чакаме анализ.“ И така – месеци, година, две. Докато интересът се износва, доказателствата остаряват, свидетелите забравят, а обществото свиква, че „големите случаи“ у нас имат една и съща съдба: шумна първа седмица и тиха вечност.
И точно затова „Петрохан“ е тест за държавата – не за медиите
В предишните ни разследвания по тази тема показахме достатъчно, за да стане ясно, че това не е стандартен криминален сюжет. Тук има твърде много нишки, твърде много мълчание и твърде много залози. Днес прокуратурата на практика признава, че част от отговорите са извън България – и че друга част са заключени в техника, която трябва да бъде „разчетена“ професионално до последния бит.
Но… вече не ни интересува дали ще има още съобщения. Интересува ни дали ще има резултат.
Защото „Петрохан“ не е просто име на проход. Става име на лакмус – за капацитет, за воля и за това дали държавата изобщо може да стигне до истината, когато истината не се базира на слуховете.
