Оръжията, отпечатани на 3D принтер, все по-често се разглеждат като сериозно предизвикателство за правоохранителните органи. Благодарение на свободно достъпни онлайн чертежи и сравнително евтина техника, изработването на такива оръжия вече не изисква сложна инфраструктура. Ново научно изследване обаче показва, че въпреки репутацията си на „непроследими“, тези оръжия могат да оставят химичен отпечатък, който да помогне на разследващите да установят произхода им.
„Оръжия-призраци“ и проблемът с проследимостта
3D-печатните оръжия често са наричани „оръжия-призраци“. Причината е, че те не притежават серийни номера и не преминават през стандартните производствени и регистрационни процеси. Това значително затруднява проследяването им чрез традиционните методи на балистичния анализ.
На практика изработването на подобно оръжие може да изисква само сравнително евтин 3D принтер, пластмасова нишка и файлове с цифрови модели, изтеглени от интернет. Отпечатаните компоненти често се комбинират с части, закупени от железарски магазини, което води до т.нар. „хибридни оръжия“. Те могат да бъдат също толкова опасни и смъртоносни, колкото фабрично произведените огнестрелни средства.
Темата придоби нова актуалност след операция на австралийската гранична полиция през октомври миналата година. В рамките на акцията бяха открити 281 оръжия, отпечатани на 3D принтер, или техни компоненти. Случаят отново постави въпроса за контрола върху тази технология и доведе до предложения за ограничения върху самите принтери или върху продажбата на определени компоненти.
Нов подход: анализ на материала
В търсене на решение изследователи публикуваха проучване в научното списание Forensic Chemistry. Вместо да се фокусират върху формата и механиката на оръжието, учените насочват вниманието си към материала, от който то е изработено.
Нишките, използвани за 3D печат, представляват полимерни материали. Най-широко разпространена е PLA (полимлечна киселина) – биопластмаса, използвана и при производството на компостируеми продукти. Други популярни материали са ABS – добре познат като основен материал за тухличките LEGO – и PETG, гъвкав полимер, често използван за производство на бутилки за напитки.
Въпреки че тези материали изглеждат сходни, производителите добавят различни химични съставки, които подобряват здравината, еластичността или визуалните свойства на нишката. Точният състав на тези добавки рядко се посочва върху опаковката, тъй като формулите са търговска тайна. Именно тези малки вариации обаче създават уникален химичен „подпис“.
Инфрачервена спектроскопия като инструмент
За да анализират този химичен отпечатък, изследователите използват инфрачервена спектроскопия – метод, който измерва как даден материал абсорбира инфрачервена светлина. Полученият спектрален профил функционира като своеобразен „пръстов отпечатък“ на материала.
Дори когато две нишки изглеждат напълно идентични, техният спектрален подпис може да се различава. Това позволява на специалистите да разграничават продукти от различни производители или дори различни производствени партиди.
Резултати от изследването
В рамките на проучването, проведено съвместно с австралийската научна организация ChemCentre, са анализирани повече от 60 нишки за 3D печат, продавани на местния пазар. Резултатите показват, че материалите от различни полимери – PLA, ABS и PETG – се отличават ясно един от друг.
Още по-важно е, че дори нишки, изработени от един и същ базов полимер, могат да бъдат разграничени заради минимални разлики в добавките. В един от анализираните продукти например е открит компатибилизатор – съставка, която подпомага смесването на различни полимери и не се среща в други сходни нишки.
Потенциал за криминалистиката
Тези резултати показват, че химичният анализ може да свърже дадено 3D-печатно оръжие с конкретен тип нишка. Това на свой ред може да насочи разследването към определена марка, доставчик или канал за дистрибуция.
За криминалистиката това би било нов инструмент в област, в която традиционните методи често се оказват недостатъчни. Учените вече работят върху допълнителни аналитични техники, които да разкрият още по-фини различия между материалите, включително анализ на елементния им състав.
От геометрията към молекулите
Този подход показва промяна в начина, по който се разглежда проблемът с 3D-печатните оръжия. Вместо да се анализира единствено геометрията на отпечатания детайл, фокусът постепенно се измества към молекулярната структура на използвания материал.
В крайна сметка „оръжията-призраци“ може да се окажат по-проследими, отколкото се смяташе досега. А химията – неочакван съюзник в усилията на правоохранителните органи да се справят с едно от новите технологични предизвикателства пред сигурността.
Автор: Радост Филипова
