Откриха останки на жена и дете
Археолози в Полша откриха останките на дете от 17-ти век, заключено с катинар в гроба си, за да му попречат да възкръсне от мъртвите. Откритие, което насочва вниманието към вярванията във вампирите с наближаването на Хелоуин .
Костите на 6 или 7-годишното дете са най-новата находка в гробище в северното полско село Пиен. Находката датираща от епоха, в която призраците, зомбитата и други свръхестествени видения са били нещо повече от просто модни дрехи.
В гробището е открито и тяло на жена с катинар на крака. Имала е и сърп около врата, което предполага, че се е сметнало, че е вампир.
„Това е гробище за отхвърлени хора, от които със сигурност са се страхували след смъртта, а може би и приживе… За които се е предполагало, че имат контакти с нечисти сили, хора, които също са се държали различно по някакъв начин.“
Това каза Дариуш Полински, изследовател на средновековието погребения в университета Николай Коперник в град Торун.
Детето е било погребано с лицето надолу с триъгълен железен катинар под крака си. Вероятно в опит да не стане и да напусне гроба, за да пирува с живите, добави той.
Гробът на детето е бил осквернен след погребението и всички кости са отстранени освен тези в краката.
Археолозите са открили други методи, използвани за спиране на живите мъртви, като Полински описва странни практики, открити в някои погребения.
„Имаше и голям брой гробове с камъни… Те също е трябвало да предпазват от починалия. Камъните са били поставени на различни места, например на лакътя, на ларинкса или на врата.“
Какво представлява вампира?
Вампирите (Въпир, Кръвник, Кръволок, Упир), митологически и фантастични персонажи, които пият човешка или животинска кръв, за да поддържат силата и съществуването си. Свързват се с посмъртната съдба на живи, възпрепятствани от нещо или някого да идат отвъд. Както и със злонравието, жестокостта и пакостничеството, приписвани на определени древни езически божества. Имат разнообразен облик и способността да се преобразяват и превъплъщават, а в някои случаи – и да се размножават. Обикновено са поне отчасти антропомофни. Смятат се за донякъде смъртни. Могат да се омаломощават или дори да се убиват, посредством относително елементарни магически практики, но поначало са безсмъртни. Тези и подобни същества се описват в митовете на много народи, под различни наименования.
Вярвания в сходни с вампирите създания
Преданията за мъртъвците, хранещи се редовно с кръв, могат да бъдат намерени в митологията на почти всички народи по света, включително най-древните. Различни легенди описват и много други видове вампирообразни същества, но не всяко същество, пиещо кръв (от типа на ламиите, асуанга или чупакабра), и не всякакви неживи или безтелесни неспокойни духове, като ревенантите, отмъщаващи за своята смърт на конкретен човек, се определят като вампири, в обичайния смисъл на думата.
За повече или по-малко зловредни духове (например Лилу) се споменава в легендите на Ранния Вавилон. Кръвосмучещите Акхару пък са женски демони, които скитат с часове в тъмнината, в търсене на поредните си жертви – новородени бебета и бременни жени. Сред тези демони са и Лилиту, един от които по-късно е причислен и към юдейската митология под името Лилит. Тя в еврейските легенди е понякога явяваща се първата сексуална партньорка на Адам.
В индийската митология вампироподобни същества, наречени ветала, живеят в чужди трупове. Интересна история се разказва за крал Викрамедитай и неговите нощни опити да хване неуловимия Ветала. Историите за Ветала са събрани в книгата „Байтал Пахиси“. Ветала е немъртъв, който като прилепите виси по клоните на дърветата с главата надолу и може да бъде намерен в гробищата. Китайците също имат свой еквивалент на вампирите, изсмукващ жизнената енергия (чи) на своите жертви.
В един мит египетската богиня Секмет се изпълва с кръвожадност. По-късно заради много сторени от нея убийства е засищана с алкохол, оцветен в кърваво червено.
Донякъде подобни същества присъстват и в древногръцката митология
Описани са от древните гърци като „лукавите и кръвожадни“ сподвижници на Хадес и деца на богинята Хеката, наречени емпуса – необичайни и страшни, както по външен вид, така и по агресивно поведение. Описвани са, като кръвопийци и като невъобразимо жестоки демони, които подмамват някои от жертвите си (действайки като сукуби) и след като се насмучат кръв, изяждат и плътта им.
Отделно от това в древногръцката митология душите (окачествявани като техни “сенки”) на умрелите , пребиваващи в Аид (Подземното царство на Хадес) жадуват за кръв, защото само тя може да им придаде известна сила и стабилност, каквито са имали като живи хора. Например Омировата „Одисея“, спусналият се там Одисей привлича към себе си тълпа от сенки, като заколва овен. Също така елемент от много от езическите жертвоприношения са ритуали с проливане на кръв (понякога, както при индианците-ацтеки – извънредно обилно).
„Стригите“ – нощни птици, които се хранят с човешка плът и кръв, са споменавани в румънските легенди. Румънската дума за вампир е стригой (вампир, станали такива след смъртта на човека) и произлиза от името на албанския Стригида, но легендите и за двете същества са създадени от славяните.
Като пример за по-късна вяра във вампирите може да се посочи XII век в Англия, когато историците и хронистите Валтер Мап и Уилям Нюбърг записват разказ за човек, върнал се от отвъдното, с някои прилики с добре познатите източноевропейски вампири.
Вампирът в славянските вярвания
Митовете за вампири са най-силни в Източна Европа и в славянския фолклор, където вампирите са възкръснали мъртъвци, които причиняват смъртта на хора, често пият кръвта им или ги душат. Тези митове гласятː
„Вампирът може да бъде унищожен чрез отрязване на главата, стрела напоена с прясна човешка кръв или чрез изгаряне. Пряката слънчева светлина ги забавя, но не може да ги убие“.
Според други разпространени версии вампирите могат да бъдат убити само като бъдат залети със светена вода, набучени със сребърен или дървен кол в сърцето или изгарят от пряка слънчева светлина. Смята се също, че вампирите отбягват или се страхуват от разпятие или от чесън.
В българския фолклор
В българския фолклор вампирът (наричан също вапѐр, лепѝр, тѐнец, дра̀кус) е дух на умрял човек, като в регистрираните разкази почти винаги става дума за конкретен познат. Душата на умрелия се превръща във вампир, когато човекът е починал от определена болест или прекалена старост. Няма определен външен вид, обикновено е описван като сянка на човек или дребно домашно животно (куче, котка, вълк и др.). Понякога и като цяло е невидим за повечето хора – малцината, които могат да го виждат, често се занимават и с лов на вампири и са наричани вампирджии или джинджии. Последното наименование вероятно идва от джин – арабската дума за дух, идваща от своя страна от латинската “гений”, от която също е възможно да произлиза директно.
В българския фолклор вампирите не се хранят с кръв, а извършват различни битови злодеяния в стария си дом. Вдигат шум през нощта, чупят покъщнина, тормозят близките си и добитъка (т.е. повече се доближават до т.нар полтъргайст). Те са глуповати и се страхуват от вода, тръни, светлина и огън, вълци, животински черепи, желязо. Вампирджиите, които ги виждат, могат да ги уловят и убият. Друг начин за унищожаването им е изравяне на погребания труп и пробиване с нагорещен кол на корема или главата.
Обикновено вампирите изчезват от само себе си 40 дни след смъртта, когато според традиционните вярвания душата напуска земния свят
Понякога вампирът може да остане и след този срок и може да се материализира в плъ̀теник. Плътениците имат вид на хора, но със слаби кости, понякога без нокти, и могат да се въплатят в кучета, вълци или други животни. Те съществуват с една цел – да измъчват близките си. Придобили телесна форма (която вече много повече прилича на популярния образ на вампира), те често отиват в друго селище, където могат да се оженят и да имат деца, които от своя страна имат дарба на вампирджии.
Автор: Радост Филипова
