Откъде идва Сатаната?
Сатанта не е описан в Новия завет или Християнската Библия...
Откъде идва Сатаната?
Дяволът се нарича с много имена – Сатана, Принцът на мрака, Велзевул и Луцифер, за да назовем само няколко. Но освен този списък с псевдоними, какво наистина знаят хората за него? Нека надникнем как е възникнала историята за Сатана?
Как е възникнала историята за Сатаната?
Много древни религии имат писания, описващи подробно борбата между доброто и злото. Например, в зороастрийската религия, една от най-ранните в света, върховното божество, Ормазд, създава две същества. Това са хаотичния и разрушителен дух Ариман и неговия благодетелен брат близнак Спента Майню. Това разказва Абнер Вайс, психолог и равин в Синагогата на Westwood Village в Лос Анджелис.
„Древният свят се е борил със съвместното съществуване на доброто и злото“, обяснява Вайс. „Те предположили вид демонична, божествена сила. Тя е отговорна за злото, произтичаща от идеята, че един добър бог не може да бъде отговорен за лошите неща.“
Сатаната в Юдаизма
Въпреки това Сатана не бил видна фигура в юдаизма. Има няколко демоноподобни фигури в еврейските писания, но най-известната се появява в Книгата на Йов. В тази книга „противник“ или „изкусител“ пита Бог дали проспериращият човек Йов ще продължи да хвали Бог, след като е загубил всичко. Бог поема предизвикателството. Той лишава Йов от богатството и семейството му. Така оставяйки човека да се чуди защо го е сполетяла такава ужасна съдба.
Но в тази история Бог притежава повече власт от този противник. Като такъв, този зъл изкусител предизвиква Бог, който след това отнема богатството на Йов, обяснява Вайс.
„Юдаизмът намерил идеята, че Бог трябва да споделя властта като ограничаваща всемогъществото и дори всезнанието на Бог.“, смята Вайс. „И следователно Сатана никога не е бил персонифициран като източник на зло, който е еднакво мощен.“
Но Сатана наистина станал част от определени еврейски секти, започвайки около времето на новата ера, когато Исус се е родил, отбеляза Вайс. Нещо повече, мистичните учения на юдаизма, наречени Кабала, споменават светла и тъмна страна. Но на тъмната страна никога не се дава еднаква сила със светлината, допълни Вайс.
Дяволът на християнството
Всеки ученик в неделното училище може да ви каже, че Сатана е паднал ангел. Но това падение всъщност не е описано в Новия завет или християнската Библия. Това обясни Джери Уолс, професор по философия в баптисткия университет в Хюстън. Той е и автор на „Небето, Ад и Чистилище: Преосмисляне на нещата, които са най-важни“ (Brazos Press, 2015 г.).
Сатаната обаче внезапно се появява в евангелията като изкусителя на Исус, без никакво въведение за това как злото присъствие е стигнало там. И така, християнските теолози са стигнали до следното заключение: Ако Бог е създал вселената и всичко, което Бог създава, е добро, тогава Сатана трябва да е бил нещо добро, което се е объркало, смята Уолс.
„Единственото нещо, което може да се развали само по себе си, е свободно същество“, обяснява Уолс. „Тъй като е имало зло преди хората да излязат на сцената, изводът е, че Сатана трябва да е бил паднал ангел.“
Има и други препратки към Сатаната в Библията, в зависимост от различните тълкувания. Еврейската Библия има два пасажа за хора, които не са почтителни към Бог. В тези пасажи, Исая 14 и Езекил 28, човешките владетели правят възмутителни хвалби и някои християни тълкуват тези действия като израз на Сатана, обясни Уолс.
Нещо повече, Евангелието на Павел в Новия завет споменава змията от Райската градина като Сатана, въпреки че змията не е описана по този начин в Битие, каза Уолс. В този смисъл змията и Сатана могат да се разглеждат като изкусители, които се опитват да накарат хората да не се подчиняват на Бог, но не винаги са успешни, смята Уолс.
„Първият Адам падна в изкушението на Сатана“, каза Уолс. „Христос е описан като втория Адам, който успешно устоя на изкушението.“
Сатаната като „враг“
„Мислех за Сатана като за вид шега, за изхвърлен персонаж“, каза Илейн Пейджълс, професор по религия в Принстънския университет Той е и автор на „Произходът на Сатаната“ (Random House, 1995 г.). „В Книгата на Йов той на практика е средство за обяснение на случилото се с Йов.“
Хасидите, еврейска секта, чието име се превежда като „Светите“, били първата група в юдео-християнската история, която сериозно обсъжда Сатаната, смята Пейджълс. Хасидите са живели точно преди новата ера и не харесват начина, по който римляните и някои от техните еврейски сътрудници управляват страната им, допълва професорът.
И така, хасидите се оттеглили от еврейското общество и започнали да проповядват за края на времената, когато Бог ще унищожи всички зли хора, „което означава всички римляни и всички евреи, които им сътрудничат“, каза Пейджълс.
Хасидите заели радикална позиция: Те казали, че следват Бог, докато враговете им се обърнали към тъмната страна, вероятно без дори да го знаят. „Така че сега това са „Синовете на Бога“ срещу „Синовете на мрака“, каза Пейджълс. „Това е разделена еврейска група.“
Концепцията за Сатаната
Концепцията за Сатана се появява, когато общностите се разделят. Радикалните групи искат чисто раздяла между себе си и враговете си и затова описват враговете си като Сатана, като дяволи, които един ден ще се изправят пред Божия гняв.
„Осъзнах, че когато хората говорят за Сатана – например ако някой каже „Сатана се опитва да превземе тази страна“ – те не мислят за някаква свръхестествена битка там горе в небето“, смята Пейджълс.
Хасидите вероятно са имали голямо влияние върху ранното християнство, защото Исус и Йоан Кръстител са проповядвали сходни идеи с тези на хасидите. Тоест те казали, че идва краят на света и че Бог няма да търпи злите хора.