Пет държави в ЕС искат изнасяне на мигрантите в трети страни

Европа окончателно се умори да говори за миграцията в бъдеще време. Сега вече говори в оперативен режим. Не в режим „ще обсъдим“, а в режим „кога и къде“. И когато пет държави като Австрия, Германия, Нидерландия, Дания и Гърция сядат заедно и приемат пътна карта за изграждане на центрове за връщане на мигранти в трети страни, това не е бюрократично съобщение за запълване на новинарския поток. Това е сигнал, че Европейският съюз влиза в нова, по-твърда, по-прагматична и далеч по-спорна фаза на миграционната си политика.

От „ще видим“ към „действаме“

Новината дойде от срещата на вътрешните министри на ЕС в Брюксел. Там петте държави са се споразумели за документ с ясни цели, предвиждащ създаването на такива центрове „във възможно най-кратки срокове“. Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер е дал да се разбере, че темата вече не е абстрактна. Тя е свързана с конкретен график, конкретна пътна карта и конкретно изграждане на съоръжения извън територията на ЕС. Засега не се назовават държавите, в които могат да бъдат разположени тези центрове. Но… Самият факт, че проектът влиза в режим на ускорение, е достатъчно показателен.

Пет държави, една посока

Най-важното е, че това не е внезапна политическа хрумка, родена под натиска на поредната криза. Още през януари Германия, заедно с Австрия, Дания, Гърция и Нидерландия, стартира работна група за разработване на така наречените „иновативни модели с трети страни“, включително return hubs – центрове за връщане. С други думи, сегашната пътна карта не пада от небето. Тя е следваща стъпка от по-широко координирано настъпление. Такова, в което ключови държави от ЕС искат да превърнат отдавнашния политически лозунг „по-ефективни връщания“ в реален механизъм.

Големият проблем, който всички знаят

Защо това се случва точно сега? Защото европейската система от години страда от една огромна слабост, която всички знаят и всички удобно се правят, че не виждат… Много хора получават заповед да напуснат ЕС, но реално не напускат. По данни, цитирани от Европейската комисия и международни медии, около една пета от хората с издадена заповед за връщане действително биват върнати. Това е унищожителна статистика за система, която твърди, че контролира собствените си граници. И именно този провал се превърна в гориво за новия натиск към по-сурови и по-бързи механизми за връщане.

Европа сменя тона

Тук идва и голямата промяна в европейския тон. Дълго време ЕС се опитваше да балансира между две роли, които трудно живеят в едно изречение: морален арбитър на света и геополитически играч, принуден да пази граници. Резултатът беше познат – тежки декларации, бавни процедури, различни правила в отделните държави и все по-силен обществен гняв. Сега Брюксел и водещите държави членки очевидно са решили, че политическата цена на бездействието е станала по-висока от цената на твърдите мерки. Затова и новата линия е проста: ако молбата за убежище е отхвърлена и има заповед за напускане, ЕС иска това решение най-сетне да означава нещо.

Пактът, който подготви почвата

Формално, основата за тази промяна вече е изградена. Пактът на ЕС за миграцията и убежището беше приет през 2024 г., а прилагането му започва от 12 юни 2026 г. Европейската комисия го представя като обща рамка за по-сигурни външни граници, по-бързи процедури и по-ясни правила за солидарност между държавите членки. На институционален език това звучи подредено. На политически език означава едно: Европа влиза в етап, в който търпението към хаотичната миграция е почти изчерпано.

Какво всъщност означават тези центрове?

Зад сухия административен термин стои доста по-остра реалност. Идеята е хора с окончателно отхвърлени молби за убежище да бъдат изпращани в трети страни, където да изчакват организираното си връщане в страната на произход. Тоест ЕС иска най-чувствителната част от миграционния цикъл – задържането, обработката след отказ и логистиката по извеждането – да не тежи изцяло вътре в съюза. Това е сериозна политическа крачка, защото вече не става дума просто за контрол на граници, а за изнасяне на част от отговорността извън европейска територия.

Правен експеримент или бомба със закъснител

Тук, разбира се, започва истинският проблем. Агенцията на ЕС за основните права предупреди, че центровете за връщане в трети страни носят сериозни рискове за основните права. За да бъдат съвместими с правото на ЕС, ще са необходими споразумения с приемащите държави, независим контрол и ясни гаранции срещу произвол, лоши условия и нарушения. Преведено от брюкселски на човешки: Европа иска твърдост, но ако я приложи некадърно, ще си произведе огромен международен и правозащитен проблем.

Големият въпрос: къде точно?

И тук идва най-неприятният детайл: никой още не казва кои ще са третите страни, готови да приемат такива центрове. И неслучайно. Защото всяка подобна сделка ще отвори минно поле от политически, юридически и морални конфликти. Държавата домакин ще иска пари, отстъпки, политически бонуси или всичко това наведнъж. ЕС ще иска контрол, наблюдение и право да твърди, че системата е цивилизована. А между тези две желания ще стои човекът, който вече е отхвърлен от системата, но още не е върнат в родината си. Точно в тази сива зона започват най-грозните злоупотреби.

Миграцията отново става изборна машина

Има и още нещо, което никой не казва достатъчно високо. В Европа миграцията отдавна не е само тема за вътрешни министерства. Тя е изборна машина. Тя храни крайни партии, антиелитна ярост, страхове за сигурността и удобни кампании на политици, които искат да изглеждат като последната бариера пред хаоса. Именно затова Европейската комисия и държавите членки бързат да покажат, че имат контрол. Не защото внезапно са открили идеалния баланс между сигурност и хуманност, а защото политическият натиск вече не им позволява да стоят в позата на вечен анализ.

Иран, сигурността и нервната Европа

Допълнителен фактор е и общата тревожност около сигурността. На същата среща в Брюксел една от темите е било и възможното отражение на напрежението около Иран върху вътрешната сигурност на ЕС. По думите на австрийския министър Карнер и еврокомисаря Магнус Брунер към момента не се наблюдава движение на бежанци от Близкия изток към Европа. Това е важен детайл, защото показва нещо много съществено: ЕС не чака нова масова миграционна вълна, за да започне да затяга системата. Той се опитва да изгради инструментите предварително.

Двете истини, които се сблъскват

Ако гледаме студено, тук има две паралелни истини. Първата е, че Европа действително има проблем с нелегалната миграция, бавните процедури и неефективното връщане на хора без право да останат. Втората е, че изнасянето на проблема извън европейска територия не го прави автоматично по-справедлив, по-законен или по-работещ. Просто го прави по-малко видим за европейския избирател. А това съвсем не е едно и също.

И сега какво?

Темата тепърва ще се нажежава. На 12 юни 2026 г. започва реалното прилагане на новия европейски пакт за миграцията и убежището, а с него натискът за резултати ще стане много по-силен. Междувременно Съветът на ЕС вече работи и по мерки като общ списък на сигурни държави на произход и по-широко използване на концепцията за сигурна трета страна, за да се ускорят процедурите. Това означава, че политиката не просто се затяга. Тя се пренастройва към много по-рестриктивен и много по-оперативен модел.

Аятолах Джавади: проливането на кръвта на Тръмп и ционистите е волята на Имам Махди