Лекарство за 46 427 лв. в една болница – 150 402 лв. в друга, а от 1 юли влиза нов контрол

Министерството на здравеопазването проверява 7 държавни болници за големи разлики в цените на едни и същи скъпоструващи лекарства, а паралелно с това вече са предложени нови правила и електронно отчитане с фактури от 1 юли.

МЗ откри разлики до над 16 пъти за едни и същи лекарства

На 14 април Министерство на здравеопазването обяви, че при анализ на разходите за скъпоструващи лекарства е установило големи разлики. Те са в цените на едни и същи медикаменти, купувани от различни държавни болници. По официалните данни са анализирани 10 лекарствени продукта, а в отделни случаи разликите в цените достигат над 16 пъти.

Най-показателният пример, даден от МЗ, е за идентичен продукт, закупен за 46 427,70 лв. в една болница и за 150 402 лв. в друга. Министерството посочи и други случаи… Лекарство за 23 018 лв. в едно лечебно заведение и 64 375 лв. в друго, както и продукт, купен за 517 лв. в една болница и за 8500 лв. в друга.

Под проверка са 7 държавни болници

Проверките обхващат 7 държавни болници — четири в София и по една в Пловдив, Плевен и Варна. По официалната публикация на МЗ това са УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.

По данни на министерството проверките се извършват от звено „Вътрешен одит“. Към днешна дата няма публично обявен финален резултат от тези проверки. Това е важно уточнение! Темата все още е във фаза на контрол и нормативни действия, а не на окончателно приключил казус.

Разходите растат, но ще пренареждат правилата

Министерството съобщи, че средствата за тези лекарства са нараснали от над 112 млн. лв. през 2024 г. до близо 144 млн. лв. през 2025 г. Над 55% от ресурса по издадените заповеди през 2025 г. е бил насочен към медикаменти. Именно този растящ разход е официалният фон, на който МЗ аргументира нуждата от по-строг контрол и по-ясни правила.

По официалната позиция на министерството става дума за лекарства, които не са включени в Позитивния лекарствен списък. Също и се осигуряват за конкретен пациент, включително при тежки и редки заболявания. Това прави ценовите разлики особено чувствителни… Не става дума за масови доставки, а за публични средства, изразходвани за високостойностни терапии.

На 30 април МЗ предложи нови правила

На 30 април 2026 г. МЗ публикува за обществено обсъждане проект за промени в Наредба № 10 от 2011 г. и свързани текстове. Срокът за становища е от 30 април до 1 юни 2026 г. Според министерството целта е да има по-голяма прозрачност и по-добър контрол върху доставката и заплащането на тези лекарства.

Една от ключовите промени предвижда при доставка на лекарствен продукт на цена, по-висока от най-ниската платена за същия продукт през предходната година, да се изисква декларация от производителя или негов представител, че увеличението се дължи на обективни фактори. Болниците ще трябва да канят поне трима търговци на едро. Основен критерий ще бъде най-ниската предложена цена, освен ако няма основания, свързани с качество, безопасност или медицинска целесъобразност.

От 1 юли започва електронното отчитане с фактури

Паралелно с проектонаредбата НЗОК обяви, че от 1 юли 2026 г. започва електронното отчитане с фактури на разходите за употреба на нерегистрирани в България лекарства. По думите на управителя на НЗОК Станимир Михайлов това трябва да бъде стъпка към по-ясно проследяване на разходите и към по-добър контрол върху заплащането.

Решението е просто… Електронна борса за лекарства

Ако държавата наистина иска да затвори пробойните, които позволяват едно и също лекарство да бъде купувано на цени с огромна разлика в различни болници, следващата логична стъпка е създаването на електронна борса за лекарства и медицински консумативи. Не като поредна витрина за чиновническа активност, а като реален инструмент, в който всяка болница, всеки търговец и всеки контролен орган виждат в реално време какво се купува, на каква цена, в какво количество и при какви условия. Точно това липсва в момента — единна видимост върху пазар, в който публичният ресурс расте, а Министерство на здравеопазването вече само признава, че сегашната уредба допуска сериозни разлики и дефицити в контрола.

Ефектите

Подобна електронна борса би имала поне три директни ефекта. Първо, ще създаде референтна цена в реално време. Ако една болница купува медикамент или консуматив значително над цената, на която същият продукт е бил доставен на друго държавно лечебно заведение, системата ще показва това веднага, а не месеци по-късно след вътрешен одит. Второ, ще направи много по-трудно скриването на необосновано оскъпяване зад формални процедури. Трето, ще даде на държавата база данни, с която да води по-силни преговори и да обединява търсенето там, където това е възможно и законово оправдано. На този фон неслучайно самото МЗ вече предлага повече прозрачност, задължителни сравнения с най-ниската цена от предходната година и по-строги правила за възлагане. НЗОК пък тръгва към електронно фактуриране от 1 юли. Електронната борса просто би довела тази логика докрай.

Още по-важно е, че такава платформа не трябва да се мисли само за лекарства, а и за медицински консумативи. Именно при консумативите често има сиви зони — сходни продукти, различни описания, различни търговски спецификации и силно затруднено сравнение между болници. Ако системата е изградена правилно, с унифицирани каталози, ясни продуктови кодове, история на цените и проследимост по партида, възможността за „разтваряне“ на цената в непрозрачна документация ще намалее значително. Това няма да реши всеки проблем в здравеопазването, но ще удари точно там, където сега се губят пари — в липсата на обща картина.

Без формалности

Разбира се, електронната борса няма да бъде чудодейно решение сама по себе си. Ако бъде направена формално, без задължително участие на държавните болници, без стандартизирани правила и без автоматични сигнали при отклонение от пазарния диапазон, тя ще се превърне просто в още един портал, в който се качват файлове за отбиване на номера. Но ако бъде изградена като задължителна, проследима и интегрирана система — с връзка към болничните информационни системи, НЗОК и контролните органи — тя може да се превърне в най-смислената антикорупционна и антипрахосническа мярка в сектора. Европейският разговор в последните години също върви именно в тази посока: повече прозрачност по веригата, повече съвместно договаряне и по-силен контрол върху критичните и скъпоструващи лекарства.

Най-силният аргумент в полза на такава борса всъщност е прост. Когато става дума за терапии за тежко болни пациенти, включително деца, спорът не е само счетоводен. Всеки лев, платен без достатъчна прозрачност, е лев по-малко за следващ пациент, за следваща терапия, за следващ консуматив, за следващ шанс. Затова електронната борса не е технологична прищявка. Тя е въпрос на видимост, сравнимост и защита на публичния интерес в система, в която твърде дълго цената е била видима едва след като парите вече са изхарчени.