ДЕНГА!? Задава ли се нова пандемия?
Световната здравна организация алармира за „експлозия“ на заболяването...
ДЕНГА!? Задава ли се нова пандемия?
Светът все още се опитва да се възстанови от ударите на COVID-19, а на хоризонта вече се задава нова заплаха – денга. Болест, позната в тропиците от десетилетия, днес изглежда като глобална заплаха, която пробива пътя си и към Европа. Докато световните лидери и здравни организации се надпреварват да реагират, въпросът е: готови ли сме за поредната пандемия?
Какво е денга и защо е толкова опасна?
Денга е вирусно заболяване, пренасяно основно от комарите от вида Aedes aegypti. Симптомите варират от лека треска и главоболие до тежки случаи на хеморагична треска и органна недостатъчност. Вирусът вече засяга около 390 милиона души годишно, главно в тропическите райони, но климатичните промени буквално отварят вратите му към нови територии.
През последните години случаите на денга рязко се увеличават, като Световната здравна организация алармира за „експлозия“ на заболяването. В Европа вече има регистрирани местни огнища – Франция, Испания, Италия… Колко време ще мине, докато и Балканите попаднат в този списък?
Климатичните промени: помощник на комарите
Глобалното затопляне е като безплатен билет за пътуване на денга. Повишаването на температурите и промените в сезоните позволяват на Aedes aegypti да се разпространи на места, където преди това не би оцелял. Тези комари не само пренасят денга, но също така са отговорни за болести като зика, чикунгуня и жълта треска.
Според учени от Института по тропическа медицина в Лондон, до 2050 година около половината от световното население може да бъде изложено на риск от заболяване от денга. Ако си мислите, че Европа ще бъде пощадена, помислете пак. Южните части на континента вече са в „червената зона“.
Европа вече усеща жилото
През 2023 година Франция отчете над 70 случая на местно предаване на денга – хора, които не са пътували до тропиците. В Испания също бяха регистрирани локални случаи, а Италия отчете рекорден брой заразени. Експертите предупреждават: това е само началото…
Балканите, с горещите си лета и нарастващия брой водоеми със застояла вода, са идеална територия за разпространение на Aedes aegypti. България, която често подценява заплахите от подобни заболявания, може бързо да се окаже неподготвена за епидемия. Колко здравни институции у нас разполагат с готовност за диагностициране и контрол на болестта?
Ваксини и превенция: Колко сме готови?
Добрата новина е, че вече има одобрени ваксини срещу денга. Лошата новина? Те не са масово достъпни и имат ограничения в ефективността. Ваксината Dengvaxia, например, е подходяща само за хора, които вече са били изложени на вируса, което значително ограничава употребата ѝ в новозасегнатите райони.
Превенцията остава основният инструмент срещу денга. Унищожаването на местата за размножаване на комарите, използването на репеленти и обществената информираност са ключови. Но колко от нас наистина ще се замислят за комарите като заплаха през зимата?
Новата пандемия?
Докато държавите се подготвят за потенциален взрив от денга, въпросът не е „дали“, а „кога“ тя ще достигне до още повече хора. В България темата сякаш остава далечна, почти екзотична. Но както видяхме с COVID-19, вирусите не се интересуват от граници и национални различия.
Ще чакаме ли отново последния момент, за да действаме? Или най-накрая ще се подготвим за здравната криза, която се задава на хоризонта? Едно е сигурно – денга няма да чака. Време е и ние да не чакаме.
АВТОР: Руслана Петрова
