Най-големият зърнен търговец в Добруджа обяви несъстоятелност…
Несъстоятелност с над 130 млн. лв. дългове
Най-големият зърнен търговец в Добруджа обяви несъстоятелност…
Зърнената търговия на ръба на криза: Най-големият зърнен търговец в Добруджа, „Фарм Сенс“, е подал молба за несъстоятелност с над 130 млн. лв. дългове при 300 млн. лв. приходи. Това е сигнал, че моделът на зърнената търговия се пропуква. И е важно за всички ни, защото рисковете се пренасят към фермерите, банките, цените на храните и цялата верига, която ни храни ежедневно.
Житницата, която започна да скърца
Добруджа е регион, който винаги сме възприемали като стабилната опорна точка на българското земеделие. Място, в което зърното никога не изневерява, а реколтата уж „винаги излиза“. Само че през последните години тази представа се оказва опасно романтизирана.
Добивите падат, сушата се повтаря като разбит рефрен, а новият климатичен режим превръща четири от последните шест години в откровено сухи. Поскъпването на торовете – трикратно – разруши илюзията за предвидимост. Фермерите буквално гледат небето, вместо да планират. А когато селското стопанство зависи от небето, а не от инфраструктура и умения, кризата е само въпрос на време.
И тя вече е тук…
Сривът на „Фарм Сенс“ – това не е инцидент
Несъстоятелността на най-големия зърнен търговец в Добруджа не е просто корпоративна драма. Това е структурен трус, който оголва цялата уязвимост на модела, върху който е построено българското земеделие:
- 130 млн. лв. дългове
- 300 млн. лв. оборот
- липса на ликвидност
- зависимост от волатилни международни цени
Когато компания с такъв мащаб занулява, причината не е само лош късмет. Причината е модел, който е достигнал точката на изчерпване. Търговците купуват реколта „напред“ с кредити, продават я при несигурни пазари, а един-единствен спад в цените ги връща в изходна позиция. Високият леверидж, агресивното финансиране и минималните буфери се превърнаха в рецепта за неизбежен крах.
Точно това се случи с „Фарм Сенс“. И това е само началото…
Политическият абсурд: субсидии за площи, но не и за земеделие
Вече двадесет години в България се субсидира не земеделието, а… площта. Хектарът. Квадратът. Нищо повече. Нито почвено здраве, нито водни цикли, нито устойчиви практики, нито работа на терен.
Резултатът е лесно предвидим:
- доминация на три култури – пшеница, царевица, слънчоглед
- изчезване на зеленчуците – спад четири пъти
- минимално животновъдство
- монокултурен модел, който в добри години изглежда златен, а в лоши – рухва като къща от слама
Когато 65% от селскостопанската продукция е зърно, една сушава година е достатъчна, за да направи дупка в цялата система – от фермера, през търговеца и банките, до рафта в магазина.
Наричат го „зависимост от три култури“.
По-точно е „зависимост от три монополни уязвимости“.
Климатичният фактор: новата реалност, която не чака никого
Докато Европа инвестира в регенеративно земеделие, напояване, устойчиви сортове, дигитални прогнози и задължителни оазиси за адаптация, България играе играта „дано вали“.
За съжаление, климатът вече не играе тази игра.
Добруджа вече не е прогнозируемият район, който познавахме. Емблематичните „дъждове през май“, които някога спасяваха реколтата, изчезнаха. Сезоните се разместиха. Горещите вълни удължиха цикъла на суша. Почвите загубиха органика. А това, комбинирано с липса на напояване, превръща зърнопроизводството в руска рулетка.
„Фарм Сенс“ фалира финансово. Но секторът фалира климатично още преди това…
Икономическата верига
Банките вече гледат зърнопроизводителите като високорискови клиенти. Фермерите нямат ликвидност. Търговците свиват авансите. Цените на международните пазари не показват силна перспектива. А страховете се прехвърлят надолу – към магазините и крайните потребители.
Когато търговец с оборот 300 млн. лв. рухне, ефектът не се ограничава до няколко склада в Добруджа. Той заразява цялата кредитна архитектура на сектора.
И тук идва истинският въпрос: Ако най-големият търговец пада, кой е следващият?
Политическият ребус: кризата е удобна за всички… освен за обществото
Парадоксално, кризата в зърнопроизводството е удобна за политиците. Те могат да обещават „повече субсидии“, „по-добри схеми“, „европейски пари“. Класическата предизборна храна за масите.
Само че истината е друга:
Не субсидиите за площ са проблемът. Проблемът е липсата на стратегия. България няма национален план за почви. Няма национален план за напояване. Няма специализирана програма за младите фермери. Няма политика за работна ръка. Няма визия за диверсификация. Няма стимули за биологични и регенеративни практики.
Какво трябва да се случи – ако искаме този сектор да живее
Не само „Фарм Сенс“ рухва. Рухва цяла философия, че земеделие може да се прави без вода, без почва, без знания, без модерни практики.
Реалният път напред е ясен, макар и труден:
- масирани инвестиции в напояване
- възраждане на зеленчуците, овощарството и животновъдството
- биологични и регенеративни методи
- работа по качество, а не по площ
- подкрепа за младите фермери и работната ръка
- диверсификация, която прави сектора устойчив
- стратегия срещу климатичните шокове
Всичко това изисква политически гръбнак и икономическа далновидност. И най-важното – обществено разбиране, че хранителната сигурност започва от вещерството на почвата и водата, а не от счетоводството на субсидиите.
Не е просто фалит
Фалитът на „Фарм Сенс“… Моделът на „евтино зърно → високи обороти → много кредити“ се изчерпи.
Един коментар