Съдът ликвидира паралелната православна църква
Делото, разгледано от тричленен състав на съда, е по жалба на прокуратурата срещу решение на Софийския градски съд...
Съдът ликвидира паралелната православна църква
Край на една сянка на вярата
Решение с историческо значение беше публикувано от Апелативния съд – София. С него магистратите окончателно постановиха ликвидация и заличаване на Българската православна старостилна църква. Структура, която в продължение на години функционираше като паралелна. Непризната от Българската православна църква.
Делото, разгледано от тричленен състав на съда, е по жалба на прокуратурата срещу решение на Софийския градски съд, който първоначално отказа да открие производство по ликвидация. Сега апелативните съдии отменят този отказ и слагат точка на един продължил десетилетия спор за това къде свършва свободата на вярата и къде започва държавният ред.
Кои са старостилците – църквата, която не признава календара
Българската православна старостилна църква се появява през 90-те години на XX век като реакция срещу въвеждането на новоюлианския календар (или „нов стил“) в официалната църква. Нейните последователи продължават да спазват стария, юлиански календар – с 13 дни разлика, вярвайки, че това е „истинското православие“, непроменено от „влиянията на Ватикана и Запада“.
Така се оформя паралелна йерархия – със свои епископи, храмове и миряни, които не признават Българската патриаршия. В очите на държавата обаче старостилната църква никога не е имала канонично признание и от години е обект на спорове за законността на дейността си.
Какво реши съдът и защо това има значение
Апелативният съд е категоричен: Българската православна старостилна църква подлежи на ликвидация и заличаване от регистрите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Според прокуратурата, която внесе жалбата, организацията няма правно основание да продължава да съществува, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за вероизповеданията. Съдът приема тези аргументи и постановява край на юридическото ѝ съществуване.
Това решение може да има по-дълбоки последици – не само за самата общност, но и за начина, по който България регулира религиозния живот извън традиционните деноминации.
Религиозна свобода или държавна намеса?
Въпросът, който сега стои пред обществото, е стар колкото самата демокрация:
Може ли държавата да закрива църква?
От една страна, Конституцията гарантира свободата на вярата. Всеки може да изповядва религията си, стига тя да не нарушава законите и обществения ред. От друга – държавата има право да защити гражданите от заблуждаващи или незаконни структури, които се представят за официални религиозни институции.
Решението на съда се вписва именно в тази логика: старостилната църква няма канонично признание, но използва името „Българска православна“, което може да създава подвеждане сред вярващите.
Финал на епоха – но не и на вярата
За мнозина вярващи, които следват стария календар, това решение няма да промени убежденията им. Те ще продължат да се молят и да отбелязват празниците си „по старому“.
За държавата обаче това е ясен сигнал за затваряне на една правна дупка, която дълги години позволяваше на паралелни религиозни структури да съществуват без контрол и отчетност.
Както често се случва у нас, границата между вярата и институцията отново се оказа размита. Но сега тя е начертана – не от патриарси, а от съдии.
